Колапс или нормализация? Времената на безумие свършиха!

0
-
-

От години твърдя, че единственият жизнен начин на съществуване на футбол в България е сваляне на нивата на заплащане в пъти. Един футболист да печели колкото един учител или лекар. Или колкото един журналист. Тези фантастични заплати, които по медиите излизат в петцифрени и шестцифрени суми, са не само нереални, но и цинични.

Дойде пандемията и футболните хора започнаха да се пробуждат. Усетиха бързо, че краят на кривака е дебел. И че така, както е било преди, вече няма да може да бъде. И какво поискаха – помощ от държавата. Нахалство в престъпни размери.

Връщам се две или три седмици назад. Триумфално посещение на Бойко Борисов в Пловдив. 37 милиона лева за двата пловдивски клуба занесе премиерът в Града под тепетата и това предизвика небивал ентусиазъм. На същия или другия ден пък левскарите разбраха, че всичките проблеми на клуба са разрешени, защото тотото ще дава по 1 милион месечно. Другите си казаха, премиерът няма да ни остави и нас с празни ръце. Я парички кеш, я някой спонсор?!

Е, всичко това свърши. Окончателно. След 2-3 месеца, като мине вълната, последната грижа на премиера ще е футболът. Държавният футбол, който се ширеше в последните 10 години, бе дотук. Еволюцията го помете. Нека пак се обадят традиционните глашатаи на държавната политика в спорта като Константин Папазов и да поискат да се върнат времената в спорта отпреди 1989 година. На фона на милиони, които ще се чудят как да свържат двата края през следващите години. Защото финансовите последици от случващото ще са чудовищни.

И ние сега да мислим как разните Алар, Малар ще си вземат заплатите. Щели да ходят до УЕФА, ФИФА, ФУФА и ФАФА. Да, ама онези закони също станаха неприложими.
По същество няма никакво значение как точно ще завърши първенството. С изиграване на 2, 10 или 100 кръга. Няма никакво значение и кой ще бъде излъчен за участник в следващите европейски турнири, защото такива и да има, ще са в преходната алинея. Мислете ли, че на някого в Испания и Италия на фона на жертвите му пука въобще какво ще стане със Серия А и Ла Лига? Никой не го интересува дали Роналдо ще си вземе милионите. Хората мислят едно – как да оцелеят. Футболът е изхвърлен от тяхното съзнание.

На този международен фон някои наши футболни недоразумения си говорят по телефона и съчиняват някакви декларации. Това трябвало да стане, онова трябвало да стане! В очите на хората, които мислят за своето оцеляване, това са безумни неща. Как щяло да завърши първенството – кой в този момент се интересува от това? Играчите щели да бъдат неподготвени след дългата пауза? Как щели да се плащат заплати? Пълни безумия. Играчите вече не са играчи до второ нареждане не от някой друг, а от епидемията. А заплати няма да има, защото парите не текат от чешмите. Футболните предприятия са във фактически фалит. И ще дойде неизбежно ден, в който ще го обявят официално.

Няма никакъв смисъл да се мисли за днес, сега е време да се мисли за утре. Кога ще е конгресът, как ще завърши първенството, дали ще се класираме на европейско първенство, са напълно маловажни въпроси. Важното е какъв футбол ще се прави след това. Пак ли ще бъдем най-доброто място на света за всички футболни некадърници, които не ги искат никъде другаде. Пак ли ще се привличат такива, които и роднините им не знаят, че са футболисти. И то за 100 хиляди евро годишно. Така да си играйкат в България, да пускат постове колко велик отбор е ЦСКА-София, Левски или Лудогорец и да се кълнат във вярност на феновете. За 100 хиляди евро годишно ми се вижда твърде малко. Плащат ти да си тренираш за здраве и да играеш някакви мачленца. Това ще продължава ли, или ще правим нормализация?

С български момчета и български заплати. Хайде да го докарат до парите в ай ти сектора, но това, сегашното, в България някой да взема 300 минимални заплати годишно някак не е в реда на нещата.

Свърши и онази с големите пари от УЕФА за участие в Шампионската лига. Джани Инфантино го каза, трансферите за 100 милиона и нагоре приключиха. Реакцията е верижна. Не можеш да вземеш на босия цървулите. Хората, като имаха пари в джоба, плащаха билети по 80 паунда. И си купуваха фланелки и даваха за абонамент на телевизия.

Като казах абонамент, алармирам, че в България продължава да се плаща за нещо, което вече го няма. Услугата, която струваше 8 лева месечно, не съществува. Разните организации на потребителите и омбудсманът да се самосезират по въпроса.

Спонсорите пък бяха доволни, защото има голямо потребление на всякакви стоки и услуги. И УЕФА, и ФИФА си живееха като петролни шейхове. Тази свърши. И петролните шейхове го закъсаха и предлагат нефта си под себестойност. Защото хората си стоят вкъщи и не карат коли. Както написах по-горе – верижна реакция.

Българският футбол ще загуби най-малко защото той е независим икономически. Той не е устроен на пазарен принцип и това е много лесно да се види във вид на празни седалки. Българският футбол няма достатъчно потребители, затова бе дотиран по всевъзможни начини. Главно скрити такива от обществото. Общински субсидии и насочване на бизнесмени. Даваш за футбол, вземаш от друго. Тази неестествена верига се прекъсва, надявам се завинаги.

Възхищавах се от феновете на Левски, които спасиха клуба в последните месеци, но в същото време всичко в мен бушуваше. Обикновени хора, които изкарват парите си с много труд, плащат дълговете на милионери и милиардери. Някой не плащал на НАП под закрилата на висшестоящи фактори и накрая обикновеният фен отговаря за дяволъка. Феновете, повечето от които работят за 1000 или 2000 хиляди лева месечно, дават своите стотинки за заплатите на чужденци, които взимат по 15-20 хиляди евро месечно. Плащат за комисионите по трансферите. Само защото Левски щял да фалира и те били длъжни да не го допуснат. Ама защо никой не ги пита съгласни ли са Каргас, който не може да спира топката, да получава 10 хиляди евро на месец?

Какъв ще е футболът след, зависи от това кой ще го прави. Сигурен съм, че мнозина, които бяха съпричастни към футбола днес, вече са взели решение да ги няма утре. На тях и без това им е било нанагорно досега. Ще има обаче и останали и те вместо да се концентрират в мисли как ще завърши първенството, трябва с химикал в ръка да си направят новия бюджет. И той ще е в пъти по-малък от предишния. И пари за чужденци няма да има. Което е прекрасна новина. Ще играем с наши момчета. Имам един хубав спомен от един отбор на ЦСКА през 2016 година, воден от Христо Янев. Не бяха кой знае какви футболисти, но играеха с желание. Май е време всички да тръгнат по този път.