-
„Нямаме класа. Просто и елементарно – нямаме класа“. Така Красимир Балъков оправда позорната игра срещу Англия в понеделник, предизвикала най-голямата домакинска загуба в историята на родния национален отбор. Бала, разбира се, дори няма и понятие, че това 0:6 беше до голяма степен предизвикано от неговите действия около определянето на националите, титулярния състав и тактиката за самия мач. За да стигне до този извод обаче, той трябва да има реална самооценка, някаква футболна култура и бегла тактическа грамотност. Бала обаче явно е над тези неща. Той направи най-лесното, прозаичното и некоректното – обвини собствените си футболисти за загубата. След това пък побърза да уточни, че в словосъчетание то „нямаме класа“ не включва себе си, добавяйки „не аз съм проблемът“. Тук дори няма да коментираме дали Балъков има морал, или не. Нито пък – как ще го приемат в съблекалнята след подобно набеждаване и бягане от отговорност. Ще погледнем фактите, а те обикновено сочат истината.
Бърз преглед показва, че удобното оправдание „нямаме класа“, въведено още преди много години от Йордан Лечков, издиша на фона на последните домакинства на България на силни съперници. Нещо повече – Красимир Балъков можеше да селектира за мача с Англия футболистите, победили Швеция и Холандия и загубили достойно с 0:1 от бъдещия световен шампион Франция. Как така сме имали класа да изиграем тези мачове, а за Англия нямаме? Бала очевидно говори ала-бала…
Реално Балъков използва срещу Англия само трима от титулярите, победили Холандия с 2:0 на стадион „Васил Левски“ през 2017 г. – Петър Занев, Георги Костадинов и Ивелин Попов. Двама бяха в групата, но не играха – Николай Михайлов и Симеон Славчев. Двама от онзи отбор бяха контузени за битката с Хари Кейн и компания – Страхил Попов и Васил Божиков. Четирима пък въобще не получиха повиквателни – Божидар Чорбаджийски, Станислав Манолев, Александър Тонев и Спас Делев.
Горе-долу същата е ситуацията и при победите над Швеция и достойната загуба от Франция с 0:1.
Тук вече идва и работата на треньора. Петър Хубчев, който водеше националния отбор във въпросните срещи, е силен, когато отборът му е домакин срещу превъзхождащ го съперник. Настоящият наставник на Левски е изявен дефанзивен треньор, който винаги може да измъкне важен мач от позицията на аутсайдер. На „Герена“ той рядко е в такава ситуация и това реално е най-големият му проблем.
Да се върнем обаче на Балъков, който обърка всичко, което можеше да се обърка, в мача с Англия. Той показа с действията си в националния отбор, че няма никакъв стил, а решенията му са продиктувани от някакви мимолетни мисли и приятелство с най-абсурдния титуляр онази вечер срещу Англия – Георги Сърмов… Най-голямата домакинска загуба в историята на родния национален отбор, най-слабият старт за селекционер на България, най-слаби показатели от всички специалисти, ръководили повече от два мача държавния тим. Това са фактите за работата на Бала през последните месеци, но той очевидно не се чувства виновен, а се оправдава с футболистите. Поведение, неприсъщо за една легенда, каквато безспорно е Красимир Балъков.
