Освен да носи удоволствие футболът може да е и много жесток. Днес си спряган за величие, а от утре си на дъното, чудейки се как си стигнал дотам. Понякога причините за падението са изцяло в играча и подхода му към собствената кариера, друг път контузиите, липсата на достатъчно шанс в ключови моменти или други фактори оказват своята роля. Не са един и двама футболистите, които на по 15 – 16 години са сочени за следващият Пеле или Марадона, които ще чупят рекорди, ще решават мачове на най-високо ниво, ще поведат националните си отбори към исторически постижения, но…
Когато бъдеш обявен за дете-чудо и получаваш огромно внимание толкова рано, е необходимо да покажеш огромна устойчивост. И да не забравяш, че никога и нищо не ти е гарантирано. В противен случай тръгваш по пътя на онези момчета, които имаха голямо бъдеще и светът изглеждаше в краката им, но, меко казано, не оправдаха очакванията. Мнозина се сринаха до най-ниските нива на футбола и някои вече са напълно забравени.
Безспорно най-яркият български пример в това отношение е Валери Божинов. През 2005-а 18-годишният тогава футболист премина от „Лече“ във „Фиорентина“ за сумата от 13 млн. евро. Сделката беше истински удар за скромния клуб „Лече“, защото малко преди това той бе платил едва 15 хил. евро за българина на малтийския „Пиета Хотспърс“. В същото време почти всички специалисти бяха убедени, че и парите, дадени от „Фиорентина“, си заслужават. Тогава младият Божинов бе смятан за един от най-талантливите нападатели в света.
Кариерата му лъкатушеше известно време, но в последните години почти тотално приключи. През 2006-а се присъедини към „Ювентус“, тогава изваден в Серия В, след размяна с Адриан Муту. През 2007-а премина в „Манчестър Сити“ за сумата от 8 млн. евро. През август същата година, по време на загрявката за мач с „Манчестър Юнайтед“, получи тежка контузия, която го извади от игра до края на февруари 2008-а и той пропусна остатъка от сезона. През юли 2009-а Божинов премина под наем за 12 месеца в италианския „Парма“, а през лятото на 2010-а бе трансфериран окончателно там за сумата от 6 млн. евро. През лятото на 2011-а премина в редиците на „Спортинг Лисабон“ срещу 2.6 млн. евро. Само че и там не успя да се наложи и отиде за кратко в италианския „Верона“. В крайна сметка Божинов приключи с големия футбол и се върна в България. През пролетта на 2013-а подписа с „Левски“. След което отиде в „Тернана“ от италианската Серия Б .Там вкара едва три гола и в края на сезона подписа със сръбския „Партизан“, където играе и до днес с променлив успех.
Като подобен пример в световния футбол най-често се сочи американският футболист от ганайски произход Фреди Аду. Като юноша той започна страхотно – на 13 години беше спонсориран от „Найки“, на 14 вече играеше в „Мейджър Сокър Лийг“, а на 16 бе национал на Щатите. Стана и най-младия професионален играч в историята на американския спорт, подписвайки договор с „Ди Си Юнайтед“ още на 14 години. За него наддаваха „Реал“, „Барселона“, „Байерн“ и „Манчестър Юнайтед“, а футболната федерация на САЩ изгради специална програма, за да запази таланта му и да намери правилен път за развитието му. „Новият Пеле” обаче не понесе тежестта на очакванията. Вместо това се превърна в бродещ футболист, играл за 13 различни отбора в 8 държави, като почти стигна дъното с турския „Ризеспор“ и сръбския „Ягодина“. В момента приключва кариерата си безславно в американския „Тампа Бей Роудис“.
Английският гранд „Челси“ си навлече наказание за нарушаване на трансферните правила, само и само за да отмъкне първи френския талант Гаел Какута. После клубът беше оправдан и трансферното ембарго върху него вдигнато, само че Какута така и не оправда риска. Избран за най-перспективен ученик на Академията на лондончани за 2007/2008 от ръководители и съотборници, Гаел се радваше на отлична първа година след пристигането си от „Ланс“. След това се превърна в твърда резерва и беше преотстъпван на шест различни отбора. Впоследствие премина в „Севиля“, но след само два мача за цял сезон, осъществи трансфер в китайския „Хебей Чайна Форчън“. Днес е далеч от големия футбол, въпреки че е само на 25 години.
Мексиканецът Джовани дос Сантос предизвикваше такъв фурор в школата на „Барселона“, че засенчваше дори истерията по Лео Меси. На 18 години проби в първия състав на каталунците, който тогава включваше Роналдиньо, Меси, Шави, Иниеста, Ето’о и Тиери Анри. Дори самият Роналдиньо прогнозираше, че Дос Сантос е следващият Роналдиньо. Проблемите му дойдоха, когато премина в „Тотнъм“ с надеждата да играе по-редовно и не успя да спечели титулярно място. След сезон под наем в „Ипсуич“ Дос Сантос игра на Мондиал 2010-а в състава на Мексико, но на клубно ниво продължаваше да не му върви. Бледи периоди в „Майорка“ и „Виляреал“ завършиха с преминаване в САЩ, където играе и до днес за „Ел Ей Галакси“. Да си там на 27 години обаче почти означава край за голямата футболна сцена.
Бразилският талант Алешандре Пато бе закупен през 2007-а от италианския гранд „Милан“. Сумата по трансфера беше 22 млн. евро и на 17-годишна възраст той се превърна в най-скъпия непълнолетен футболист в света. Но вместо да израства в играта, Пато започна връзка с дъщерята на собственика на клуба. Историите с жени редовно се отразяваха зле на представянето му на терена. Наложи се да се върне в Бразилия, където рядко му се удаваше да блесне дори в родния „Коринтианс“.
Франсис Джефърс бе огромна надежда през 2001-ва, когато „Арсенал“ го купи от „Евертън“ за 8 млн. паунда. Но, когато стиснат мениджър като Арсен Венгер даде много пари за теб, отговорността става твърде голяма. Нападателят не успя да се наложи в Лондон и кариерата му рухна до никому неизвестни отбори от Австралия и Малта. За последно Джефърс се подвизаваше по терените с екипа на четвъртодивизионния английски „Акрингтън Стенли“.
Португалецът Тиаго Мануел Диаш Корейра, по-известен като Бебе, изненада всички любители на футбола през 2010-а, когато „Манчестър Юнайтед“ плати 7 млн. паунда за него, при все че сър Алекс Фъргюсън призна, че не го е виждал как играе. Той така не успя да се наложи в Манчестър, беше даден под наем в „Бешикташ“, после се провали и в „Райо Валекано“. От известно време насам се подвизава в скромния португалски „Рио Аве“.
Беларус не създава много играчи от световна класа, но Александър Хлеб беше изключение. През юни 2005-а го привлече „Арсенал“ за 15 млн. евро. После мина и през „Барселона“, но там изигра едва няколко мача. Кариерата му се свлече последователно до „Бирмингам Сити“ ,“ Волфсбург“, руския „Криля Советов“, за да се завърне там, откъдето тръгна за големия футбол – в БАТЕ.
И накрая, може би най-куриозният случай за нереализиран талант: английското дете-чудо Сони Пайк. Той беше част от академията на „Аякс“ от 7-годишен, а краката му бяха застраховани за 1 млн. паунда. През 1996-а, когато е на 14, Пайк беше сочен за най-перспективния футболист на Острова и участваше редовно в реклами на Coca-Cola и McDonald’s. Прекаленият шум около него обаче го доведе до психологически срив и той се отказа от футбола едва на 17 години. В момента бившата голяма надежда на английския футбол води скромен живот и си изкарва хляба като таксиметров шофьор.
Източник: Банкеръ
