В най-грандиозната финансова далавера в българската история има убийство, серия съдебни грешки и Бог знае колко измамениНа 13 май при съвместна операция на Софийската градска прокуратура, Столичната следствена служба и Икономическата полиция на СДВР бяха задържани двама мъже, представящи се за шефове на несъществуваща банка, съобщи МВР. Според информация на БАНКЕРЪ, те са арестувани още на 30 април са освободени ден по-късно, защото прокуратурата е отказала да ги остави зад решетките за още 48 часа. Разследващите органи са преценили, че задържаните могат да ги отведат до върха на пирамидата, на който стоят други двама души. Сигналът е подаден от гражданин, който е изгорял с 2000 лв. за две акции срещу обещанието да получи кредит при облекчени условия и да стане акционер в новата банка. Срещите с бъдещите инвеститори са провеждани в един от безистените на пл. Славейков. Там пострадалият се е срещал и с Димитър Кьосев, който се е представял за изпълнителен директор на кредитната институция, чийто капитал ще бъде 50 млрд. лева. Банката щяла да се нарича МТБ Еврокапитал и нейният директор не е излъгал поне в едно – по документи тя е разполагала с колосалната сума.България наистина е страна на чудесата. Да вземем дори само това, че един съд без никакви притеснения регистрира фирма, чийто капитал е… 50 млрд. лева. И то нови лева! Това вероятно е единственият случай в световната практика, когато една компания разполага с повече пари, от една цяла държава (за 2002 г. брутният вътрешен продукт на България е само 32 млрд. лева). В този смисъл ревизирането на класацията на българските мултумилионери е задължително, защото е изтърван един човек. Той няма нищо общо с възрожденците или някой от останалите елитни бизнесклубове. Той е на 52 години, казва се Митко Димитров, а фирмата, чийто капитал (по документи) надхвърля брутния вътрешен продукт на държавата, се нарича МТБ Еврокапитал АД. За сравнение – Булгаргаз, която всеки непосветен смята за компанията с най-голям капитал у нас, има само 645 млн. лева. По данни, представени пред съда, чрез фирмите си Арес, Елтамакс Евроцентър и няколко компании под името Джоя Димитров притежава малко над 22 млрд. лева. Или, с други думи, е осем-девет пъти по-богат от покойния Илия Павлов, чието имане бе оценено на 1.5 млрд. долара (в момента 2.6 млрд. лева).Всичко това спокойно можеше да се отнесе към рубриката бизнесекзотика, ако не беше един детайл – регистрацията в съдаВсеки може да си измисли какъвто си иска капитал и устав, но за да се впишат те в търговския регистър, е необходимо магистратите да са проверили дали учредителните документи съответстват на закона. Юристите наричат тази проверка охранително производство и то не е измислено току-така: как биха се чувствали кредиторите на предприятие с капитал 5 млн. лв., ако нямат сигурност, че тази сума наистина съществува? Но в конкретния случай апортна вноска със стряскащите размери от 50 млрд. лв. се е промушила безпрепятствено през съда. МТБ Еврокапитал, Пловдив – София (както пише на печата на фирмата) всъщност е създадено през 1997 година. Регистрирано е под тепетата на 14 март 1997 г. с капитал от 7.8 млн. лв. (7 800 020 000 стари лева) и с разнообразен предмет на дейност. Първият му изпълнителен директор е Митко Енчев Димитров. През 1999 г. дружеството изненадващо решава да закупи фалиралата КАПИТАЛБАНК. До този момент то е напълно неизвестно, но и заявката му за банков лиценз не предизвиква особени вълнения у публиката. От петимата кандидати-купувачи на финансовия бутик (КАПИТАЛБАНК) интересът на пловдивската фирма беше най-траен. Но през февруари 2001-ва на синдиците им омръзна да чакат по сметката си първия транш от 1.2 млн. щ. долара, необходим на МТБ Еврокапитал, за да придобие активите на фалиралата кредитна институция.Намерението за покупка на КАПИТАЛБАНКе съпроводено от разработването на сложни схеми за капитализиране на евентуалната придобивка, за които ще стане дума по-нататък. На 22 декември 1999 г. е свикано общо събрание на МТБ Еврокапитал, което взема решения, разминаващи се съществено с обявения му дневен ред (ДВ, бр. 100 от 1999 г). Например по точка Разни се сменя фигурата, която представлява дружеството – тази функция се възлага на Митко Димитров. Той замества позабравения вече британски консултант по управление проф. Дезмънд Макфорън. Акционерите потвърждават и решението за увеличаване на капитала, взето няколко месеца по-рано от надзорния съвет. Но то, както ще видим по-нататък, минава през съда чак след третия опит, и то когато седалището на дружеството е преместено в София.Чудесата не свършват дотук. Основните дискусии на сбирката явно се въртят около несъгласието на акционерите да преоценят апортните вноски в капитала в съответствие със Закона за деноминацията на лева. Ето какви са основанията им според протокола от декември 1999 година: Общото събрание на акционерите приема, че дружеството е кредитирало както своите акционери, така и чуждестранни граждани и фирми, които са придобили акции от дружеството, гаранции на основание чл.202, ал.2 и чл.150, ал.2 от ТЗ и са временни собственици на придобитите поименни акции с право на глас по договорите, сключени във валута, което запазва правата им във връзка с евентуално отпадане на чл.10, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и на основание чл.202 от ТЗ и на основание чл.150, въз основа на което са постъпили документи за писмено несъгласие за намаляване на капитала, което нарушава интересите на акционерите. Налага се да припомним, че цитираната алинея от чл.10 на ЗЗД предвиждаше паричните задължения да се уговарят в левове и тя наистина бе отменена от началото на 2000 година. Това обаче не прави горното решение по-ясно. За да се разбере то, човек трябва да забрави каквото знае за търговското право. Тогава може и да проумее как едни хора са станали временни собственици на пакети акции, но тъй като договорите им са във валута, те не са били съгласни да се деноминира капиталът. Малка подробност е, че, според Закона за деноминация на лева, всички дружества са длъжни да изчистят трите нули от капитала си в едногодишен срок – т.е. до 5 юли 2000 година. Наследниците на Деян ДобревСъдейки от справка-извлечение, представена на БНБ и обхващаща периода 1997-2001 г., МТБ Еврокапитал има 183 акционери, повечето от които са физически лица и участват с малки вноски. Най-голям акционер е сливенското ЕООД Арес (с представител Митко Димитров), което притежава 22 процента. Тази фирма е създадена през 1993 г. с едноличен собственик Деян Добрев – известен като кредитен милионер, който бе пребит до смърт и почина вследствие на това през април 1994 година. Митко Димитров е действал като представител на Добрев след убийството, а по-късно в едно писмо на прокуратурата до съда като фирма правоприемник на Арес се сочи Елтамакс. Има обаче един мъничък проблем – през 1999 г. въпросният Арес е бил заличен от търговския регистър, тъй като мъртвият му собственик не е смогнал да регистрира капитал от 5000 лв. (колкото от края на 1997 г. се изисква за учредяване на търговско дружество). Сиреч такава фирма в правния мир не съществува.Не друг обаче, а точно Арес владее апортната вноска, оценена на 7.8 млн. лв. (в различни документи това число се цитира ту като милиони, ту като милиарди, но НОВИ лева), с която първоначално е било учредено МТБ Еврокапитал. Апортът включва сгради (производствен корпус, битова сграда, склад и гараж с обща застроена площ 7536 кв. м), право на строеж и машини на Завода за безалкохолни напитки в Сливен. Той е бил продаден на Арес от местното ТПК Сезони 91 през 1994 година. Сумата на тази сделка тогава (според нотариалния акт) е само 25.43 млн. стари лева (в онзи момент – около половин милион долара). По-късно, при апортирането му в капитала на МТБ, заводът вече е оценен от три вещи лица – Стефан Жеков, Сотир Минчев и Александър Сивков, на около 4 млн. щ. долара. Оценката, която е от началото на 1997-ма, е направена половин година след като Сливенският окръжен съд разваля сделката за продажбата на завода и той формално отново е собственост на ТПК Сезони’91. През 2001 г. вноската в капитала на МТБ е оспорена от Пловдивската окръжна прокуратура.Колкото до акциите, според справката, представена от акционерите на МТБ Еврокапитал в БНБ, на името на заличения вече съдружник Арес се водят 10 980 208 акции. След приспадането на първоначалната апортна вноска (завода) Арес остава да плати още 10 972 388 акции. (В различни документи на фирмата номиналът им ту е 1000 лв., ту е 1 лев.) В протокола на общото събрание от декември 1999 г. пък е отбелязано, че най-големият акционер Арес се е регистрирал с близо 20 млн. акции, в това число безгласни. (Движенията на акциите без право на глас са отделна бъркотия, която просто не може да бъде описана.)Споменатите в същия протокол договори за кредит на акционерите или за доверително управление са голяма загадка. Трудно може да се намери обяснение и на несъответствието в бройките на ценните книжа, притежавани от различните акционери. Човек остава с впечатлението, че пакетите се променят, защото учредителите на пловдивската фирма са търсили наивници, които да се хванат на уловката, че инвестират в голяма фирма. Без да си задават въпроса: защо тогава офисът й е в безистен? Явно е имало наивници, след като във фирменото дело присъстват и документи за дружества, които са си платили акциите.Тройно счетоводствоСчетоводните документи и уставът на МТБ Еврокапитал също не ни помагат много. Според баланса за 2000 г., основният капитал на дружеството е 7 800 000 (след числото липсва означение дали това са левове). Не става ясно и дали са милиони или милиарди, тъй като балансът трябва да се оформи в хиляди левове. Неяснотата около наличието или липсата на трите нули не изглежда да е притеснявала много и одитора Тодор Марков, който е заверил отчета без проблеми и преди още съдът да е потвърдил милиардния капитал. По-нататък в баланса е отразен допълнителен капитал от 42 200 000 (хил.?!) лева. Значи счетоводителят не е посмял да отрази невнесените суми като истински акционерен капитал. Когато обаче се е провеждало съдбовното общо събрание от 22 декември 1999-а, тези акции са участвали в гласуването – това сочи протоколът от него. И не само това – неплатените акции са били давани под наем и са участвали в капитала на други дружества, както ще се види по-нататък.Отчетът за 2001 г. е подобен, като основният капитал пак е 7 800 000 хил. лв. (тук вече числото е изписано според счетоводните изисквания). В него е отразено, че има и невнесен капитал от 27 670 130 хил. лева. Последното число очевидно трябва да се вади от допълнителния капитал от 42.2 млрд. лв., което си е голямо предизвикателство към счетоводните правила. (Допълнителният капитал не се формира от регистрирани от съда акции.)Загадката става пълна, когато човек прочете устава на дружеството, в който очевидно се е препънал Пловдивският съд (но не и 7-ми състав на Софийския). Единствено за да не отегчаваме читателя, няма да цитираме дословно неговите чл.,чл.7 и 8, съществуващи в две редакции. В първия им вариант пише, че капиталът е 50 млн. акции с номинал 1 лев, като 14 966 020 бройки от тях са без право на глас. Паричните вноски, според устава към 2002 г., са само 20 (!?) лв. , а 7.8 млн. лв. е апортната вноска на Арес. Остатъкът от 42.2 млн. лв. е набран чрез суапови сделки и др. подобни. По-нататък е отбелязано, че остатъчната стойност на свободните средства вследствие на намаляването на капитала е 22 245 887 хил. лева. Следва сложен юридически пирует, сътворен чрез един вероятно временен чл.8б на устава (б.ред. – публикуваме го отделно поради невъзможност да се преразкаже), в който се казва защо акционерите не са съгласни с неденоминирания размер на капитала. В крайна сметка чл.7 и 8 следва да се четат и разбират така: Чл.7 (последна редакция) окончателно да се тълкува по следния начин: Капиталът е 50 милиарда лева… По този начин навсякъде в отчетните документи на дружеството се добавят по три нули. И милионите, стопени от деноминацията, отново стават милиарди.Как се апортира суапДотук неизяснен остава още един въпрос – какво имущество е апортирано срещу 50 милиарда, или дори равняващо се на 50 млн. лева? В баланса на дружеството пише, че то притежава сгради и земи за 4.5 млрд. лв., машини – за 3.37 млрд. лв., и различни дългосрочни инвестиции за 42.2 милиарда лева. Последното число е равно на неясно как появилия се допълнителен капитал, което е достатъчно основание да се породи съмнение в коректността на сумата. Но пък в устава на дружеството пише друго: капиталът от 42.2 милиарда е набран чрез суапови сделки, ПБЦК (б.ред. – вероятно това значи първокласни български ценни книжа), сейв кипинг на ценности (б.ред. – съхраняване на ценности), депозитни документи, концесионни договори, антични предмети с уникална и висока стойност. В устава на дружеството има и други странностикато тази, че поименните акции се прехвърлят само със съгласието на надзорния и управителния съвет. Решението за преместване на централата на дружеството пък се взема единствено от надзорния съвет. От кореспонденцията между съдия Червенкова, водеща в началото фирменото дело, и мениджъри на дружеството се вижда, че тези детайли са я смутили, но на 6 март 2002-ра тя все пак вписва промяната на седалището на МТБ Еврокапитал от Пловдив в София. Но големият удар е направен малко по-късно – на 16 май 2002-ра, когато съдия Румяна Паликарова регистрира увеличението на капитала от 50 млн. на 50 млрд. лева. (Паликарова е съдията, която взе зашеметяващото решение, което за кратко върна на НЕФТИНВЕСТБАНК старото й име МОБ Св. Никола и старите й управителни органи.) За да впише новия капитал, тя се позовава на решение на акционерите от февруари 2000 г. – тогава за трети пореден път е гласувана неговата рекордна сума. Съдия Паликарова обаче не е взела под внимание един сигнал от Пловдивската окръжна прокуратура. Според пловдивското обвинение (документът е с дата 7 декември 2001 г.), МТБ Еврокапитал изобщо трябва да бъде заличена. Не само защото основният й акционер Арес ЕООД вече не съществува. Но не съществува и апортната вноска от 7.8 млрд. стари лева – единствената ясна част от целия капитал. Вече бе спомената, че на 14 юни 1996 г. Сливенският окръжен съд е развалил договора за продажба на Завода за безалкохолни напитки. Поради това, че цената за него не е била платена. Тоест подобна апортна вноска не може да има, тъй като заводът си е на ТПК Сезони’91. Заради комбинациите около апорта срещу Митко Енчев Димитров е образувано следствено дело (355/2001 г.) в Пловдив. Децата на лейтенант ШмидНа 14 декември 2002-ра Софийският градски съд регистрира ново дружество БГ Фауна с капитал от 2.5 млрд. лв. (съдия по него отново е Севдалина Червенкова). И още: капиталът на това дружество е само 12.8 пъти по-малък от брутния вътрешен продукт на България – 32 млрд. лв. за 2002 година.На пръв поглед БГ Фауна няма нищо общо с пловдивчаните, за които вече стана дума. Председател на борда на директорите му е 59-годишният Стоян Абрашев, който, изглежда, е и кръстник на компанията (собственик е на малкия бургаски футболен клуб Морска фауна). Абрашев участва в дружеството като представител на православна християнска благотворителна фондация Св. Богородица, която е записала книжа от БГ Фауна за 1 млрд. лева. В действителност фондацията става акционер в БГ Фауна, апортирайки част от книжата, които тя притежава в МТБ Еврокапитал. Останалите четирима учредители на Фауна също са направили вноските си в такива хартийки. От експертизата, извършена от три вещи лица (която обикновено се изисква при подобна регистрация по поръчка на съда), се установява още нещо. Удостоверенията за притежаваните акции от МТБ Еврокапитал са издадени на основание анекс към договор за доверително управление за срок от 30 години (каквото и да означава това). Въпросните договори са сключвани миналия юли и август. Последната измамаОсвен това от една покана (която публикуваме в каре) за общо събрание на Еврокапитал на 26 март 2003-а се разбира, че книжата за доверително управление само са записани, но не са платени. Независимо от това са предоставени на християнската фондация и на други фирми срещу наем от 7.25 процента.И в устава на БГ Фауна има интересни детайли. Според него всеки акционер е длъжен да уведоми съвета на директорите, когато залага акции на дружеството, и ако не го направи, те се обезсилват, без собственикът им да си получи номинала. Освен това БГ Фауна може да намалява капитала си с цел покриване на задължения. Което ще рече, че евентуалните й кредитори ще бъдат ощастливени да се докоснат до финансовото ноу-хау на пловдивските милионери. А като цяло всичко дотук вони като мръсно бельо в перачница… само че на пари.
