„За нас нищо не е на всяка цена“, каза преди няколко месеца собственикът на ЦСКА-София Гриша Ганчев. Бизнесменът се оказа лош пророк и в момента отборът е изправен пред задача, която опровергава твърдението му и наистина е „на всяка цена“. Армейците допуснаха най-срамната домакинска загуба в цялата история на своето евроучастие и сега трябва да направят невъзможното, за да измият петното, което лепнаха върху името на клуба с поражението от Сейнт Патрикс.
Червените паднаха у дома с 1:2 от МТК преди 22 години и малко не им достигна да отстранят 23-кратния шампион на Унгария след победа в реванша с 1:0. В последната декада тимът, който преди години си бе завоювал етикета „убиец на гиганти“, бе отстраняван от Мура и Зимбру, но в тези случаи крахът бе плод на безлични домакински равенства.
В четвъртък вечер селекцията на Саша Илич привидно контролираше събитията, владееше топката, но така и не успя да затрудни стража Джоузеф Ананг. Армейците дори не попаднаха в капана на ирландците, а сами се вкараха в него и изиграха 90 минути, които противникът не си е представял и в най-смелите мечти. Считаните за абсолютни фаворити домакини не показаха и минимален процент от онова, което видяхме от тях в предходните два мача срещу Македония ГП и Берое. На „Васил Левски“ отново се яви онзи ЦСКА-София от първите минути срещу Арда и Локо София. Направи го, за да ни покаже, че на този отбор му липсва постоянството, което от своя страна е гаранция за класа.
В момента най-лесно е да се стовари вината и да се измият ръцете с Асен Дончев. Да се превърне младокът в изкупителна жертва ще бъде най-голямата а грешка, която ще хвърли прах в очите, но по никакъв начин няма да помогне за разрешаването на реалните проблеми. Не по-малко виновни от него са съотборниците му, които влязоха в мача отпуснато и без необходимата страст. ЦСКА-София не упражни очаквания домакински натиск, не опита да вземе страха на съперника, а дори напротив – с разпилените си действия, безконечните пасове по ширина на игрището и еднотипните изсипвания на топката в наказателното поле на съперника наля вода в мелницата на островитяните. До средата на първата част ЦСКА-София игра изключително слабо и безидейно, след това пое контрола на събитията, но така и не направи нищо конкретно в предни позиции. Срещу Сейнт Патрикс отчетливо си пролича, че в Борисовата градина селекцията, освен че за пореден път е закъсняла, се прави на хаотичен принцип и съставът не е балансиран. Армейците изпитват огромна нужда от класни флангови състезатели, които да внесат острота. Към този момент единственото типично крило е Георги Йомов, а с преквалифицирането на състезатели Саша Илич може да се надява на моментни проблясъци, но няма как те да правят разликата и да носят постоянно високо ниво.
Сърбинът демонстрира смелост и към момента продължава да гласува доверие на широк спектър от футболисти, част от които определено нямат нужната класа и не са готови да носят червения екип. Наставникът неистово се нуждае от минимум едно, а още по-добре две попълнения вляво и вдясно по атаката, за да може да продължи успешно процеса на изграждане на нов отбор, да намали темпото на ротациите и да изчисти основен състав, в който да се правят корекции, но те да не се оказват фатални и по никакъв начин да не се отразяват на нивото и представянето.
Разочарованието за армейците е огромно, тъй като вместо очакваната победа, която да предпостави преминаването в следващия кръг, червените предложиха неадекватна продукция, довела до най-срамната домакинска загуба на тима в евротурнирите. В ЦСКА-София май прекалено рано започнаха да мислят за евентуални сблъсъци в плейофите и неглижираха срещата с ирландците. Командата, водена от Тимъти Кланси, не притежава особени спортно-технически аргументи, но играе с дисциплина, сърце и агресия. По дяволите, това е отбор, който е четвърти в първенството на Ирландия, като изостава на 7 точки от третия и на цели 16 от лидера Шамрок.
За реванша е необходимо червените да изчистят главите си, да променят подхода и да покажат съвсем различно лице.
След 90-те минути на стадион „Васил Левски“ в ЦСКА-София застанаха на ръба на пропастта и от тях зависи дали ще паднат в нея. Имат една седмица за коренна промяна. Ясно е едно – каквото и да направят в Дъблин, ще останат в историята, остава само да разберем по какъв начин… Дали като първия български тим, продължил напред след загуба в първия мач у дома, или като първия български тим, отпаднал от ирландски съперник…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
На кой му пука за тия слабаци, плод на мафиотско недоразумение.