Редки са случаите, не само в нашия, но и в европейския футбол, когато двете големи звезди в мача са треньорите. Без съмнение мачът Берое – Черно море ни предлага точно този вариант. От едната страна е Петър Хубчев, а от другата Илиан Илиев. Сходна и впечатляваща кариера като футболисти, пресичащи „синята“ траектория по време на един от най-славните й периоди. В същото време и периоди в чужбина в престижни клубове като Айнтрахт, Хамбургер и Бенфика. Приликите и паралелите обаче не се изчерпват само като футболисти, но и продължават и в треньорските им кариери. В последните десетина година Хубчев и Илиан не само са треньорите, работили най-много в българския футбол, но и постигнали впечатляващи резултати. И двамата имат изграден стил, притежават тежък и оригинален характер, който има и своите сериозни плюсове за работата. Обичат дисциплината, разчупват стандартите и имат характерен и автентичен изказ, избягвайки от обичайната, калибрирана стилистика на повечето си колеги.
За разлика от Илиан, ранните етапи от треньорската кариера на Хубчев минават през нискоразредни немски клубове, с един мимолетен провал начело на Славия. Много разнополюсни са върховете в кариерата на Хубси. Големият му пробив и излизането на преден план идват с втородивизионния Поморие, класиран изключително сензационно на финала за Купата на България през 2010 година, загубен именно от настоящия му тим Берое. С Хубчев обаче са свързани и последните големи победи на националния ни тим – над Нидерландия и Швеция в квалификации. Иначе единствените му трофеи са с Берое за Купата на България през 2013 година, а впоследствие и Суперкупата. Заралии са пресечна точка в кариерата на двамата като треньори. Именно в Берое блесна и талантът на Илиан.
И докато тимът от Стара Загора е символ на успеха за двамата специалисти, то Левски е голямата им болка. Илиан записа едва 26 мача за „сините“ във всички турнири през сезон 2012/13, а предизвестеното уволнение дойде с равенството срещу Пирин Гоце Делчев. Илиан си тръгна от „Горена“ очевадно обиден и огорчен, публикувайки в социалните мрежи многозначителен колаж на мъж, наръган с ножове в гърба. По същия начин напусна Левски и Петър Хубчев след сезон 2019/20, но той поне леко премина котата от 30 мача. Болката при Хубси дойде от факта, че президентът и бивш съотборник Наско Сираков дори не благоволи да се обади лично, за да му съобщи, че е изхвърлен от клуба. Оттам се почна и дългомесечната битка за неустойки, която превърна Хубчев в по-мразена личност за Сектор Б от повече апологети на „червената“ слава. Илиан също е посрещан с освиркване на „Герена“, а той от своя страна отговаря с изключителна емоционалност при всеки успех на неговия тим.
Иначе в перманентно тежкото отношение към българските треньори във футбола ни, двамата са пример, че на поста може да се изкара и дълго. Хубчев записа четири поредни сезона в Берое в първия си период между 2012 и 2016 година, докато Илиан подхваща петата си поредна в Черно море, а преди това направи четири и при заралии.
И при всичките си еднаквости в кариерата, стила на работа и чисто човешки качества, националният е единствената голяма разлика между двамата. Докато Хубчев бе единственият с пълен актив минути от всичките ни национали на световното в Щатите, то Илиан бе изваден от тима в последния момент. И пак, докато периодът с „лъвовете“ бе най-бляскавият в кариерата на Хубси, то Илиан на няколко пъти се размина с това да води тима – дали заради личното си нежелание, или заради някой глас против него от член на Изпълкома.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
