Националният отбор на България много отдавна е в криза. Причините за безвремието, в което са затъналите нашите, вероятно са много. Някои предпочитат да ги търсят в играчите, други в треньорите, трети на други места. Логично най-често се правят треньорски рокади, защото е по-трудно да смениш една дузина футболисти, отколкото един човек, който ги води. В последните години се изредиха доста треньори – както българи, така и чужденци, но никой от тях не успя. Това е повод да видим кои са най-големите имена в занаята, които така и никога не бяха назначени за постоянно на този пост.
Сред най-големите легенди, които никога не получиха тази възможност, са Манол Манолов-Симолията, Паро Никодимов, Георги Василев и Васил Методиев-Шпайдела. Все пак при последните двама има някои нюанси, които трябва да бъдат откроени. И Гочето, и Шпайдела бяха помощник-треньори на националния тим, като и двамата асистираха на Иван Вуцов. Методиев вършеше тази работа в началото на 80-те. След 1985-а това нямаше как да продължи, защото неговите права, както и тези на Манол Манолов-Симолията са спрени и на двамата е забранено да упражняват професията си. Причината е, че те са треньори на ЦСКА и Левски по време на скандалния финал за Купата на България през 1985 година. Така след Шпайдела, Георги Василев става помощник-треньор на Иван Вуцов, включително и по време на световното първенство в Мексико през 1986 година. Гочето бе и най-сериозният кандидат да поеме България през 1991, като се правеха много допитвания до фенове и специалисти, но в крайна сметка БФС тогава избра Димитър Пенев. А това, както показа бъдещето, се оказа най-точното назначение в историята. Гочето и Пената пък в дует бяха треньори в един мач на България – загубата с 0:1 от Румъния в световна квалификация през 1989-а.
Манол Манолов – Симолията също се е докосвал до поста национален селекционер, но не и еднолично. Той е бил част от тричленка през 1974 година. През 70-те години на 20-и век е било нещо обичайно тогавашната българска федерация по футбол да поверява съдбата на националния тим на повече от един човек. В конкретния случай между септември и декември 1974-а Симолията води България заедно с Димитър Дойчинов и Йончо Арсов. Това е триото треньори в 3 мача, в които стигаме до три равенства. Едното от тях е 3:3 у дома с Гърция, което се оказва фатално в опитите ни да стигнем до еврофиналите през 1976-а. Тримата са освободени и отборът е поет от Стоян Орманджиев.
Един от най-успелите на клубно ниво в България – Аспарух Никодимов – пък може би е най-голямото име, което не се докосна до националния тим нито пряко, нито косвено. Паро има 4 титли с ЦСКА, както и полуфинал за КЕШ, но това не се оказа достатъчно, за да стане национален селекционер.
От българските специалисти, ставали шампиони на България през 21-и век, треньори на България не са били Едуард Ераносян, Емил Велев, Ангел Червенков и Стойчо Стоев.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
