-
Можем с голяма доза сигурност да кажем, че битката за титлата и тази година ще се води между Лудогорец и ЦСКА-София. С оглед разликата в точките, а и възможностите на тези два клуба в сравнение с всички останали, изглежда много малко вероятно в борбата за златото да се намеси трети отбор. Една от разликите между двата претендента е в предводителите, които ще ги водят в борбата за първото място. Лудогорец ще опита за трети пореден сезон да стане шампион с треньор чужденец, след като в предишните две години успя първо с чеха Павел Върба, а после с литовеца Валдас Дамбраускас. През тази пролет Кирил Домусчиев повери съдбините на отбора в ръцете на словенеца Анте Шимунджа. В ЦСКА-София пък в началото на този сезон смениха една клубна легенда – Любослав Пенев, с другия най-голям любимец на феновете – Стойчо Младенов. Така, ако Шимунджа и Екзекутора на Ливърпул
запазят постовете си до края на първенството, ще станем свидетели на юбилейната десета битка за златните медали, в които единият претендент разчита на треньор от чужбина, а другият – на български специалист.
Статистиката от досегашните 9 шампионата е доста печална за нашите треньори. Чужденците са безпощадни и водят с 8:1 в това съперничество. В него има доста любопитни детайли.
Сблъсъците започват преди повече от 80 години – в далечния сезон 1940/41. Тогава австриецът Франц Кьолер прави Славия шампион, след като в държавното първенство, играещо се в онзи период на елиминации, „белите“ побеждават на финала Локомотив Сф с 2:1. „Железничарите“ се наричат по онова време ЖСК, а през този сезон са водени от Стефан Чумпалов, който пък в кариерата си като играч по-рано е част от първия шампионски състав на Славия от 1928 година. Така дебютният сблъсък за титлата между наш треньор и чужденец завършва със загуба за българина. А Франц Кьолер от своя страна е единственият и досега специалист от друга държава, който цели 3 пъти е ставал шампион на България. Той печели и през 1943-а, като този път на финала за трофея бие два пъти Левски с треньор Асен Панчев с по 1:0. Реално Кьолер можеше да спечели още един дуел с българин – през 1939 година, когато Славия триумфира в първенството, което тогава за втора поредна година се провежда под формата на национална футболна дивизия. Проблемът е, че подгласникът на „белите“ през този сезон – Владислав Варна, няма треньор, както се е случвало с доста клубове в този най-ранен период от историята на играта в България.
След като през сезон 1948/49 окончателно се взима решение винаги занапред първенството да се играе във формат А група, макар през години името й да се променя, още в първото й издание титлата грабва отбор с треньор чужденец. Става дума за Левски, чийто наставник е унгарецът Шомлай. През 1949 година със „сините“ той става шампион, а подгласник му е ЦСКА, който е воден, макар и само през пролетта, от Крум Милев. Той остава над десетилетие начело на „червените“, а след като ги напуска (след 11 спечелени шампионски титли), още веднъж, но с друг клуб, губи борбата за първото място. Това става през 1964/65, когато Милев вече е начело на Локомотив Сф, с който има и две титли като играч. Тогава той е изпреварен от Левски, чийто треньор е Рудолф Витлачил, който с родината си – Чехословакия има финал на световно първенство през 1962 година и бронзов медал от Олимпийски игри.
През 1966-а пък идва ред и на Витлачил да е губещ, а това пък води до първата и последната засега спечелена битка за титлата от български треньор срещу чужденец. През сезон 1965/66, Левски дълго време е първи, но в предпоследния кръг е изпреварен от ЦСКА, чийто треньор е Стоян Орманджиев. Така този успех отпреди 56 години си остава единствен досега за наш специалист.
През 1969/70 пък Витлачил става за втори път шампион с Левски, като този път подгласник е ЦСКА на Манол Манолов-Симолията. През следващия сезон нещата са на другия полюс, но чехът не дочаква неговия край. Заминава си през зимата, а през пролетта на 1971-а, когато е решителната част от първенството, „сините“ са водени от българин – Йончо Арсов. Затова този, а и доста други сезони, в които чужденците си отиват преди техния край и са наследени от родни треньори, не попадат в нашата класация. Така например и Станимир Стоилов бе на път да победи Миодраг Йешич през 2005/06 в спора за първото място. Сърбинът и неговият ЦСКА имаха 7 точки аванс през зимната пауза, а след шестия пролетен кръг Левски на Мъри бе вече с 3 точки аванс, след успех с 1:0 в директния сблъсък. Тогава обаче Йешич бе уволнен, а сезонът довършен от Пламен Марков. Следователно и тук не можем да говорим за треньорска битка между българин и чужденец. Или поне не до самия й край.
През 21 -ви век обаче имахме още три такива, в които нашите наставници отново все губеха. През 2004/05 Йешич надделя над Стоилов, макар да водеше ЦСКА само през пролетта. Това бе 30-а титла за „червените“ и първа с треньор отвън.
През 2001/02 пък Левски направи дубъл със Славолюб Муслин, макар по-рано през сезона тимът да бе ангажирал още двама специалисти от чужбина – Люпко Петрович и германеца Рюдигер Абрамчик.
За последно през миналия сезон имахме такъв дуел. Тогава Лудогорец на Валдас Дамораускас се справи с ЦСКА-София на Любо Пенев, макар и двамата да не водиха тимовете си през целия шампионат и крайното класиране да не се дължи само на тях.
През 2016 и 2019 година пък се получиха други любопитни ситуации, които обаче не можем да причислим към разглежданите. Шампионът и в двата случая бе Лудогорец – първият път с Георги Дерменджиев, а във втория с Павел Върба. Подгласник през 2016-а бе Левски, който завърши в последните два кръга с Люпко Петрович. Титлата обаче Дерменджиев не измъкна от него, а от напусналия малко по-рано Стойчо Стоев. През 2020-а пък в края на шампионата опонент на Павел Върба бе Стамен Белчев, но титлата бе загубена от ЦСКА-София не при него, а докато отборът бе воден от Милош Крушчич.
Така при противоборство Шимунджа – Младенов до края на сегашния сезон, поне историята и статистиката говорят, че е по-вероятно крайният победител да бъде словенецът./ „Мач Телеграф“
