-
Капитанът на Лудогорец – Светослав Дяков, е може би най-харизматичната личност в отбора от Разград. Играещата легенда на Лудогорец е човек, донесъл много радост на всички „зелени“ фенове. Винаги усмихнат и лъчезарен, Съни се съгласи да отговори на въпросите на greeneagles.bg и да разкаже за паметните мачове и бъдещето си след края на футболната кариера…
Ето и цялото интервю:
– Кой е най-лудият европейски мач на Лудогорец в евротурнирите за теб?
– Безспорно мача със Стяуа! Имам много незабравими и големи мачове в Европа на невероятни стадиони, но реваншът с румънците като развитие на мача и цената на победата е номер едно!
– Кой е европейският гранд, на който симпатизира Съни Дяков и иска Лудогорец да го доведе в Разград?
– Ювентус! Надявам се да ги доведем някой ден, но също така много бих искал да играя срещу Барселона и „нечовека“ Меси.
– Какво изпита след мача с Хофенхайм – първи мач от ЕКТ на Лудогорец Арена, гол с който поведе отбора към обрат, невероятна атмосфера на трибуните и подкрепа.
– Това беше първи мач на отбора в групова фаза на ЕКТ в Разград, обстановката беше невероятна, а моят гол беше просто страхотна добавка към радостта от първата победа над германски отбор за нас! Един от незабравимите мачове за мен! Отлично помня и невероятната хореография!
– Кой беше най-тежкият момент откакто си в Лудогорец?
– След мача с Лацио в Италия, когато изпуснах дузпа и получих червен картон. За дузпата въобще не ме е яд, но съжалявах, че оставих отбора в много труден момент с човек по-малко. Доста време ме държеше, но благодарение на подкрепата на всички в клуба и най-вече на семейството ми го преодолях. Имаше още един момент, когато за единствен път в тези осем години исках да напусна Лудогорец, но той остава в миналото.
– Какво е да си капитан на най-добрия отбор в България?
– И в доста моменти един от най-силните отбори в Източна Европа да си капитан е чест, привилегия и голяма отговорност, но благодарение на страхотната организация в клуба и характера на футболистите в отбора, никога не съм се чувствал сам като капитан. Ние сме отбор пълен с капитани. Аз винаги играя за отбора, при мен няма друг вариант!
– Какъв съвет би дал на младите орлета?
– Бих ги посъветвал да работят много, но не само на думи. Характерът, трудолюбието, саможертвата са част от нещата, които ще им помогнат да сбъднат мечтите си. За тях футболът трябва да е водещ, а всичко друго да е около него, а не обратното! Нашите юноши имат качества, познавам много от тях, но трябва наистина зверска работа в тренировките, за да успеят!
– Подкрепата, която ти оказват Марияна и децата, е пример за всяко българско семейство. Те ли са опората в тежките моменти във футбола и извън него? Виждаш ли във Виктор своя наследник във футбола?
– Истината е, че те са най-голямата ми опора във всеки един момент. Съпругата ми е направила и прави доста компромиси заради футбола, а в много от нещата е просто невероятна! Ако трябва да се сменим, не знам дали бих издържал и седмица на нейното темпо! А Виктор засега не е много впечатлен от футбола, но аз нямам и болни амбиции за това. Искам децата ни да бъдат здрави, възпитани и образовани!
– Свързани ли са амбициите ти с ръководен пост във Лудогорец след приключване на футболната ти кариера?
– Моето желание е след като приключа да играя професионално, да остана във футбола. Мисля, че с опита, който имам и знанията, които имам и ще науча мога да бъда полезен. А Лудогорец без съмнение е най-добре функциониращият клуб в България, мечта за много футболни хора. За мен ще е удоволствие и голяма отговорност да бъда част от ръководството на клуба след време, но за това се изисква първо да бъдеш поканен и след това да се уточнявят доста детайли. Лудогорец ми е дал много и ако мога да бъда полезен ще помагам!
– Как ти се отразява живота в Разград и има ли нещо, което да Ви липсва?
– Разград е малък и спокоен град, има приятни места, свикнали сме с града. Вече 8 години живеем тук и освен много добри познати, смело мога да кажа, че имаме и доста приятели. Децата израснаха тук, но честно казано ни липсват близките и родният край.
– Как се чувствал след като Стойчо Стоев се върна начело на отбора?
– От предишния му престой мога да кажа, че съм с отлични впечатления като треньор и човек, но спирам дотук. Това е настоящият ни треньор и не е редно аз да го коментирам.
– Според теб кога може да очакваме вълна от млади орлета да направят пробив от школата в първия отбор?
Едва ли може да се каже с точност. Аз вече казах, че това зависи от качествата и характера на футболиста. Лично аз смятам, че и към момента има момчета от втория отбор със страхотни качества. Но нека не забравяме, че първият отбор е много високо стъпало. Наложиш ли се в първия отбор от юношите, пътят изглежда начертан така – национален отбор и трансфер в чужбина, пожелавам го искрено в най-скоро време!
