Е, разходихме се, видяхме, снимахме се, поиграхме, пуснахме 7 гола в 2 мача и се прибрахме. Общо взето, това е равносметката от последната седмица за българския национален отбор по футбол. Това бяха очакванията, такива станаха реалностите. Изводите ги пишем от години насам, но керванът си върви.
За Англия нямаше как да измъкнем нещичко. Името на стадион „Уембли“ подтиска. За футболисти с манталитет, класа и самочувствие като нашите и въздухът в Лондон нямаше да им позволи да играят нещо. А на „Уембли“ на такива туристи им се подкосяват краката от съблекалнята, от тунела, от всичко. Туристите, но не облечени като футболисти в национални екипи, а такива, които си плащат за тур на стадиона, им е същото – вълнуващо, интересно и спиращо дъха.
Българските национали бяха една идея по-така от обикновени туристи. Коефициент от 1.07 е подигравка. Ние сме Лихтенщайн, Сан Марино, Андора. Но Люксембург – не. Те вече са над 1.10, когато играят с Англия. Всъщност може би това бе рекордно нисък коефициент срещу България, откакто съществуват залаганията на спортни събития.
Нещо лично – преди мача на „Уембли“ пред свидетели казах, че сигурно англичаните ще си заложат апартаментите на точен резултата 4:0 и след това ще си цъкат хихо-хахо. След мача Красимир Балъков мъдро обясни, че разликата е дошла от динамиката. Ами да, така е, но ние това го знаем отлично. Преди 10 години и след 10 години пак ще е така, относно динамиката ще имаме огромно изоставане. Нашите се опитали да играят компактно и на контри. Ама съвсем други 11 да беше повикал селекционерът, пак щеше да даде същите указания и пак щеше да „постигне“ същия резултат 0:4.
И все пак, можеше да е по-малко лошо, някак по-поносимо за тези, които все още се вълнуват и гледат мачовете на националния отбор. Балъков привикал двама бразилци с особен статут в Лудогорец, няколко трениращи, но неиграещи, един от Трета лига, макар и на Германия, но без централен нападател 6 списъка. Мартин Камбуров стар ли е? А Митко Илиев? С тях пак щяхме да паднем с 0:4, но както се казва – с нотка оптимизъм и вяра в утрешния ден. А сега сме с огромна доза песимизъм и съмнения за разкрачен и ангажиран селекционер. Бразилци… Дето се вика – може да сме гола вода, но да сме си българска гола вода.
Уважение към Балъков, но списъкът му мирише. И нещо за принципите – повикването на Бодуров е подигравка с професията футболен треньор. Не може Люпко Петрович да казва, че футболистът е отстранен от ЦСКА-София, защото е недисциплиниран, прави интриги и скандали, и Бодуров да цъфне в националния. Този ход е подигравка и с колегата Люпко Петрович.
Между официалната и неофициалната загуба се почна старата песен за базите, за школите, за специалистите, за методиката. Разликата наистина е като с Лом и Лондон. В нашата А група има временни, едва ли не подвижни стадиони. А онези там – чудеса на строителството и архитектурата.
В Дъблин бе друг вид втрещяване, полупразен стадион. Ирландците, които ходят на мач дори ако тези долу на терена подритват празни консервни кутии, си останаха по домовете. Хората явно бяха повлияни от пресата на Острова, която оприличи българските национални на стари куци магарета. Е, Все пак тези, които се прежалиха, за парите си Видяха двойник на Давид Луис – Божидар Краев. И пак почнахме прибрани, с така наречения изчаквате-лен футбол. Нашите бяха точна проекция на тактиката на 80 процента от отборите в Първа лига – прибрано и на контри. И в крайна сметка разликата беше като с Дъбник и Дъблин.
И това с вратарите в Ирландия беше излагация. Христо Иванов ли е бъдещето на националния тим? Нищо против момчето, но нали Балъков часове по-рано обяви, че започва да гради отбор за бараж? А не можеше ли да пусне за едно полувреме десет години по-младия Луков. А Караджов защо не бе повикан, след като пази много силно от началото на сезона? Още доста подобни въпроси можем да зададем…
Какви плейофи, какви 5 лева, ние нямаме работа на никакви европейски и световни първенства! Освен на екскурзия, разбира се. Който може да си позволи, да плаща. Но не да му плащат, за да носи националния екип на България.
Островната екскурзия свърши. И сега какво, сверихме ли часовниците? Извадихме ли си поуки? Ще направим ли задълбочен анализ? Футболът ни е на това ниво заради демографска криза и корупция, казаха ни го хората от британските медии. Не, всъщност казаха го на останалия свят. Ние тези неща си ги знаем. С това ръководство на БФС и тази никаква стратегия за развитие на футбола нещата ще си останат същите. Тези, които държат Боби Михайлов на върха на пирамидата, явно не обичат футбола. Друго обяснение няма.
