Темата с юношите винаги е била много болна и много полемична на „Герена“. Станимир Стоилов е от хората, които също често говорят за младите играчи в състава си, което е нормално защото често го питат за тях. Засега Стоилов винаги е давал вид, че държи на тях, опитва се да ги налага, да ги развива или поне да им дава шанс. В момента все по-голямо доверие от Стоилов получават Асен Митков, Патрик-Габриел Галчев, вратарят Пламен Андреев, а вече почти със статут на титуляр е Марин Петков. Да, и четиримата дебютираха при мъжете преди завръщането на Стоилов в клуба, но пък той прави всичко възможно да им помогне да се развият.
Справка в статистиката показва, че дотук в треньорската си кариера Мъри няма сезон в Левски, в който да е работил с по-малко от 10 юноши на клуба. И през този сезон дотук са толкова, макар че Пламен Андреев още не е играл в Първа лига. Тук акцентът пада върху словосъчетанието „юноши на клуба“, а не говорим само за „футболисти в юношеска или младежка възраст“. Даже и да се спрем само на тези до 21 години ще стане ясно, че и те винаги са били доста. Съвсем отделен въпрос е колко от юношите са се възползвали от получените шансове.
Има и нещо друго, което е много важно да се уточни – че налагането на млади играчи в дриймтима на Мъри отпреди 16 години бе изключително трудно. Просто защото почти всички титуляри бяха опитни играчи в златна футболна възраст от много висока класа и беше трудно да бъдат изместени. И все пак важна част в този голям отбор на Левски успяха да станат юноши като Валери Домовчийски, Милан Коприваров и Живко Миланов. Даже и те тримата обаче невинаги бяха титуляри заради голямата конкуренция на постовете им. От по-опитните юноши на клуба Стоилов завари при поемането на Левски Димитър Иванков, а през първия зимен трансферен прозорец при Мъри от Ловеч се върна друг син юноша – Христо Йовов. Развитие при Мъри тогава претърпяха Мариян Огнянов и Николай Димитров-Хичо. Първият обаче изкара най-добрите си години в Ботев Пд. Същото се отнася и за Лъчезар Баптанов. Галин Иванов, който дебютира в Първа лига при Мъри пък стана звезда в много по-късен етап на кариерата си в Славия. В един период се върна на „Герена“, но отново не стана водеща фигура.
Със сигурност в момента е много по-лесно за юношите да стигнат до първия отбор, защото титулярите значително отстъпват на тези отпреди 16 години. Поради това и в онези години доста млади играчи така и не стигнаха до двуцифрено число официални мачове със синия екип. През 2006 година например, когато Левски вече бе станал и математически шампион преди последния си мач в шампионата – срещу Беласица като гост, Стоилов реши да се възползва от момента и даде шанс на всички най-перспективни млади играчи на „Герена“. Малко от тях обаче се възползваха. Левски загуби мача с 1:2 и по-голямата част от тях така и никога не станаха нито титуляри, нито важни фигури в клуба.
От сегашния състав на Левски пък Николай Михайлов е единственият, който беше в клуба и в първия период, когато старши треньор беше Станимир Стоилов. Наставникът на „сините“ със сигурност ще дава още шансове на младите, но и те трябва да са наясно, че трябва да заслужат тези шансове, а и да ги използват. Защото търпението както на Стоилов, така и на публиката към талантите от школата е голямо, но не и безгранично. А и дългогодишната липса на трофеи прави необходимостта от бързо влизане в час на младите още по-голяма.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
