Една от грешките на ФК Левски през последните 10-ина години е, че не създаде матрица. Става въпрос за много от детайлите в клуба, които да бъдат наложени и преследвани с течение на времето. Една от идеите на Наско Сираков от времето му на спортен директор и пряк началник на Станимир Стоилов бе да бъдат поставени основите на истинска футболна империя за мащабите на Балканите. Тогава двамата избягваха да използват словосъчетанието „мач за мач“, чертаеха планове за близкото бъдеще и се стараеха да ги преследват.
Един от важните моменти при стратегията за визията на Левски напред във времето бе треньорският въпрос. Една от идеите на Наско Сираков от времето му на спортен директор и пряк началник на Станимир Стоилов бе точно това – играчите, които бяха научени на така наречения правилен футбол, да продължат да използват този потенциал. Но Тодор Батков преустанови тези намерения на тандема и всичко започна да се прави без никаква идея за това какво трябва да се случи, за да няма сътресения.
Връщаме лентата десетина години назад, защото ако идеята на Сираков и Стоилов бе стартирала, през годините Левски нямаше да има проблем при „дупките“ след раздялата с поредния треньор до назначаването на следващия. Някои от онези футболисти щяха да бъдат винаги на линия, а вместо това на бойното поле излиза Гошо Тодоров, който вероятно е отличен съсед, прекрасен партньор за белот, чудесен събеседник на футболни теми и добър треньор и координатор на школата, но доказано не е подходящ за старши треньор на представителния тим, особено във време на крещяща финансова криза и липса на качествени футболисти. За такива случаи сините трябваше да си имат някой развит треньор от тима на Мъри Стоилов.
Всъщност никога не е късно това да се осъществи. Но Левски трябваше и трябва да инвестира в осъществяването на тази идея. През последните седмици трима бивши футболисти на тима се оплакаха от системата за провеждането на курсове за ПРО лиценз. Илиян Стоянов, Димитър Телкийски и Станислав Ангелов не попаднаха в квотата от 20 човека, които ще изкарат най-високата категория треньорска диплома. Потенциално всеки от тях би могъл да е в помощ на синия клуб не само като временен треньор, а и като постоянно назначение.
Темата с лицензирането на футболните специалисти у нас е много обширна. През годините назад тапия вземаха хора от различни краища на света и би било интересно да се разследва как точно и на какъв принцип е ставало това, за да избодем очите на европейската федерация и да ни наложат санкция да правим ПРО курс само веднъж на 5 години. Тоест, връщаме си вересиите. А в листата от 20 човека, както каза Илиян Стоянов, попадат хора, които играят белот и тенис на правилната маса и правилния корт. Тоест, работата става с връзки.
Затваряме скобата и се връщаме на синята тема. Ситуацията е болна не само за „Герена“, но като цяло на сцената на детско-юношеския футбол има много самоуки треньори, които нямат нужния капацитет. Както беше казал някой – някак е странно момче на 25 години да тренира деца и да ги учи на футбол. Левски обаче трябваше да си създаде огромна база собствени кадри, които през годините да използва и в школата, и пo-нагоре като селекционери, анализатори, скаути. А и не се знае от кой храст ще изскочи заекът. Един от 10 човека да се окаже суперталант, и ще избие инвестицията в поддръжка и обучение на треньори. Примерът с Ханзи Флик в Байерн е достатъчен.
Може би при стабилизиране на Левски като клуб – финансово и организационно, ще бъдат поставени основите на нещо като синя треньорска организация. Това е изключително важно в дългосрочна перспектива. Една такава синя гилдия ще сведе до минимум грешките при подбора на деца за школата, да не говорим и за попълнения в представителния отбор. Ако сега имаше такова звено, последната селекция на сините изобщо нямаше да е в този вид, ако ще да става дума за набързо събрани играчи и при неясно финансово бъдеще. Когато има кой от клуба да прецени дали еди-кой си играч има необходимия футболен интелект за Левски, на „Герена“ няма да се връщат знайни и незнайни герои от аматьорски и нискоразредни тимове от Европа.
Ясно е, че тази система не е лесно осъществима и начело на представителния тим не може винаги да е човек, „произведен“ от Левски, но замислете се, ако в месеците между Петър Хубчев и Славиша Стоянович бе не Тодоров, а треньор, който има капацитет да тренира отбора и око да прецени нови футболисти, сега ситуацията нямаше да е катастрофална.
Желю Станков/ „Тема спорт“
