-
Централният нападател и капитан на „Дунав“ – Мирослав Будинов – е автор на 4 от общо десетте гола в актива на русенския отбор. Непримирим и на 37 години, той е един от малкото футболисти, които държат тима в „центъра на терена“ с това временно осмо място. Защо „Дунав“ е толкова колеблив? Ето какво обясни таранът в интервю за „Утро“.
– Миро, отборът се люшка от една крайност в друга. Какво е твоето обяснение?
– Ами, просто е – нямаме класа! Моментното ни състояние не е добро. Не съм човекът за дълъг анализ, но не може трима-четирима футболисти да носят на гърба си цял отбор, а другите само да се „возят“. Освен това се играе с необясним голям страх. Всеки гледа да избяга от топката и да я хвърли в нищото. При това старши треньорът /Мартин Ковачев/ непрекъснато обяснява къде са грешките, какво трябва да се прави и т.н. Резултатът после на терена е друг с елементарни и досадни грешки, все едно не са го слушали. Не ми е приятно да говоря по този начин, но някои хора трябва да се стреснат най-сетне.
– Защо отборът играе добре на чужд терен и бледо – в Русе?
– И тук е ясно – навън се прибираме, съперникът се опитва да гради нещо и ние разчитаме на контраатаки, пък дано да го излъжем. Когато сме на наш терен и ние трябва да изграждаме постепенна атака, не ни се получава заради липсата на ей тази класа. Всички отбори ни разучиха с навика топката да се рита към мен. Аз какво мога да направя с двама-трима човека на гърба си! Поне е добре с тези точки като гости, че не ми се мисли къде щяхме да бъдем в таблицата с актива у дома. Да, вкъщи се справяме зле, това е истината. Направихме едно много добро полувреме с „Марек“, но само с едни 45 минути не става.
– Няма ли някакъв повод за оптимизъм?
– Има и той е в Радослав Апостолов. Дано да успеем да го картокираме най-сетне. Радо е класен футболист. Не бяга от топката и се нагърбва в двете фази на играта. Надявам се с него да изглеждаме по друг начин.
– Защо младите момчета не могат да се наложат, въпреки че им се дава шанс?
– Защото им липсва класа и са подчинени на онзи голям страх, когато излязат на терена. За съжаление ще кажа, че възможностите им не са големи. Поне на този етап аз така виждам нещата.
