Българският футбол е разяждан от корупция, скандали и черно тото, а шефове на голяма част от клубовете за знакови фигури от престъпния свят или такива със съмнително минало и още по-съмнителни капитали. Тъмната страна на обществото винаги е бълвала престъпност, убийства, корупция… Логично големите пари и далавери водят да рискове, които не подминават и най-големите босове на мафията. Което с пълна сила важи и за шефовете на футболни клубове. Интересно е, че един от тези клубове е на първо място по брой на отстреляни президенти и хора от ръководството им!? Това е „Локомотив” (Пловдив), твърди Кота спорт.
В статията ви представяме кои президенти и представители на футболните клубовете в България бяха убити в последните години.
Георги Калапатиров – Жоро Италианеца („Локомотив” – Пловдив)
Член на УС на „Локомотив” от 1993 г. заедно с Петър Петров и председателя на УС Николай Попов. Един от основателите на т.нар. „Клуб 777“, след това става един от представителите на ВИС за Пловдив. На 6 април 1995 г. е убит с един куршум в сърцето край гребната база в Пловдив.
Георги Проданов („Локомотив” – Пловдив)
Член на УС на „Локомотив” (Пловдив) от 1994 г. Не е свързан с криминалните среди, занимавал се с брокерство и кредитиране. На 15 юли 1995 загива при автомобилна катастрофа, при огледа се оказва, че спирачките на колата са прерязани.
Петър Петров – Пешо Патерицата („Локомотив” – Пловдив)
Член на УС на „Локомотив” (Пловдив) заедно с Георги Калапатиров и Николай Попов в началото на 90-те години. Триото е основало „Клуб 777“, впоследствие стават представители на ВИС.
Петър Петров – Патерицата е обявен за общонационално издирване, по-късно е вицепрезидент на „Ботев“. На 24 март 1998 г. е разстрелян в колата си в пловдивския квартал „Кичук Париж“.
Димитър Димитров – Маймуняка („Искър” – София, „Хебър” – Пазарджик, „Беласица” – Петрич)
Маймуняка взима тима от столичния квартал „Дружба” „Искър” (София), който до този момент няма никакви успехи. Отборът обаче успява да спечели „В“ група и влиза в „Б“ през сезон 1998/1999, следващия сезон 1999/2000 „Искър” вече е във втория ни ешелон и се бори за място в елита, но след първия полусезон Димитров решава да премести тима в Пазарджик и поема местния „Хебър”, като осъществява едно от многото по това време обединения в българския футбол. Тимът се класира на третото място, печели плейофа срещу „Добруджа” след 2:0 и влиза в „А“ група, а в него играят футболисти като бъдещите национали братята Миневи, Александър Тунчев и други. Сезон 2000/2001 „Хебър” играе в тогавашната Висша лига и завършва 9-и в крайното класиране, но Димитров прави ново обединение, като тогава взема и почти всички играчи от „Хебър” в „Беласица” и започват съвместно управление на тима от Петрич, който тогава е в „Б“ група, заедно с Костадин Хаджииванов, по известен като Коце Маца.
Димитър Димитров е приближен до Георги Илиев и част от групировката ВИС.
На 28 януари 2002 г. Маймуняка е взривен, след като влиза в блок в жк „Стрелбище” в столицата. Бомбата се е намирала в една от пощенските кутии на блока.
Илия Павлов (ЦСКА – София, „Черно море” – Варна)
Илиян Павлов беше един от най-богатите българи. Той е председател на ЦСКА от 1994 до 1999 г. и един от основните благодетели на тима през това време, като на фланелките на „червените“ е неговата фирма „Мултигруп“. През 2001 г. става президент на „Черно море” и е такъв до смъртта си през 2003 г.
Основател е на „Мултигруп“ и обявяван на няколко пъти за най-богатия българин. Неговото убийство е изненадващо, защото той не е свързан с подземния свят. На 7 март 2003 г. е убит от снайперист, след като излиза от сградата на „Мултигруп“.
Стоил Славов („Славия” – София)
Заедно с Венцеслав Стефанов, Димата Руснака, братята Маргини, Младен Михалев-Маджо и Милчо Бонев са членове на УС на „Славия”, когато тимът става за последно шампион на България през сезон 1995/1996. Всички те са част и от групировката СИК, която по официални данни по онова време се занимава със застраховане.
На 19 януари 2004 г. Славов е взривен заедно с тримата си бодигарда в асансьор в офиса си на столичния булевард „Джеймс Баучър” 87.
Милчо Бонев – Бай Миле („Славия” – София)
Член на УС на „Славия” при шампионския сезон на „белите“ и продължава до смъртта си да е в управлението на тима. Един от основателите на групировката СИК.
На 30 юли 2004 г. е разстрелян заедно с 5-има от охранителите си в ресторант-градина „Славия“, която се намира до стадион „Славия“. Убийциите са облечени в полицейски униформи, след като всички лягат на земята, те започват стрелба и убиват общо 6 души, като други двама от охранителите на Бай Миле по чудо оцеляват.
Дмитрий Минев – Димата Руснака („Славия” – София)
Също член на УС на „Славия” при шампионската титла на „белите“. Част от СИК.
Руснака е убит на 24 октомври 2004 от снайперист, когато излизал от заведение Upstairs в столицата, което се намира на бул. „Витошка” 18А.
Николай Попов – Мартеницата („Локомотив” – Пловдив)
Президент на „Локомотив” (Пловдив) от 1993 г. до 1995 г. Водач на „Клуб 777“ заедно с Жоро Италианеца и Пешо Патерицата, след това е и основният представител на ВИС за Пловдив.
Убит на 2 март 2005 г. в жилището си в столичния квартал „Овча купел“.
Георги Илиев – Главния („Левски” – София, „Левски” и „Велбъжд” – Кюстендил, „Локомотив” – Пловдив)
Георги Илиев влиза във футбола чрез местния тим на Кюстендил „Левски”, от 1999 г. „Велбъжд”, който е в елита през сезон 1994/1995 г. След три поредни сезона, когато се класира между 6-о и 8-о място, тимът стига до бронзовите медали през сезон 1998/1999. През следващия сезон клубът печели в два поредни сезона 1999/2000 и 2000/2001 бронзовите медали. Преди началото на сезон 2001/2002 „Велбъжд” се обединява с втородивизионния тогава „Локомотив” (Пловдив), като се използва лиценза на тима от Кюстендил и започва новия сезон във Висшата лига (тогавашното име на „А“ група). Първият сезон „Локомотив” е 4-ти, следва 6-о място през следващия сезон, а през сезон 2003/2004 става шампион на България и се завръща в евротурнирите след повече от 10 години. Любопитна подробност е, че на фланелките на „Левски” през средата на 90-те години е изписано ВИС-2 най-вероятно това е по-скоро реклама на застрахователната компания и Илиев не е давал пари за издръжката на отбора, а само за рекламата.
Основателят на „ВАИ холдинг” и на ВИС-2 заедно с брат си Васил, убит през 1995 г., е застрелян през 2005 г.
На 25 август след победата на „Локомотив” (Пловдив) в евротурнирите срещу ОФК-Белград е убит от снайперист в „Буда бар“ в комплекса Слънчев бряг.
Александър Тасев – Остап („Локомотив” – Пловдив)
След убийството на Георги Илиев „Локомотив” (Пловдив) успява да намери добър собственик в лицето на Александър Тасев и отборът се стабилизира.
Неговото убийство е едно от изненадващите, тъй като Тасев не е свързан с ъндърграунда в България. Той е убит на 14 май 2007 г. в столичния квартал „Бояна“, неговото тяло е намерено в личната му кола, прострелян е с два куршума в главата.
Юрий Галев („Рилски спортист” – Самоков)
Един от най-култовите футболни босове у нас. Класира тимът от родния си Самоков в елита и на няколко пъти се завръща там, след като изпадане в „Б“ група.
Бизнесът на Юри Галев беше свързан най-вече с курорта Боровец, като преди години Галев владееше почти целия курорт.
През нощта на 20 юни 2010 г. Галев е прострелян с пет куршума, след като се е връщал в родното си село Бели Искър, макар и в много тежко състояние, той е откаран в „Пирогов“ жив. На 11-ия ден след разстрела умира в болницата.
Директорът на „Литекс” Ангел Бончев е отвлечен и държан 50 дни заради откуп
Футболното дружество „Литекс” (Ловеч) има в България славата на клуба с най-добрата стратегия за продажба на български играчи в чужбина, от една страна, от друга – за доходоносно прехвърляне в други отбори на работещите в „Литекс” чуждестранни играчи. Собственик на клуба е Гриша Г. – бизнесменът, за когото през 2005 г. американският посланик Джеймс Пардю пише в депеша до Вашингтон следното: „Бившият борец е един от тримата най-важни вносители на нефт в България. Г. е един от първите босове на организираната престъпност, използвал спортен клуб, за да изпере парите си“. Междувременно Ганчев се е изтеглил от активния мениджмънт на отбора, но пази значителна част от собствеността си. Негов наследник става Ангел Бончев.
На 14 май 2008 г. „Литекс” печели Купата на България – триумф за известния клуб и за Бончев. Но само седмица по-късно семейството му алармира полицията – тръгнал да паркира колата си и не се върнал, не отговарял на мобилния си телефон. След 50 дни е намерен недалеч от София в безпомощно състояние и без документи. Полицията съобщава, че е бил измъчван, а същевременно пък е отвлечена жена му Камелия – докато предавала част от поискания откуп от 1,5 милиона евро. В края на юли е освободена – след като Бончев предоставя още 157 хиляди евро на една фондация за борба с рака. И двамата отказват да говорят за отвличанията.
