Първите, които откриха причината за бедствието, бяха испанците. За нула време я кръстиха „Вируса ФИФА“, изнесоха я на първа страница на каталунския всекидневник „Спорт“ буквално на следващия ден. Така изложиха на показ как националните отбори връщат на Барселона едва ли не като развалини Жорди Алба, Силесен, Сержи Роберто и Неймар. „Вирусът ФИФА“, това са контузиите, с които всеки път (но най-вече в този период на годината) клубовете трябва да плащат за мачовете на националите си по цял свят. Най-солената сметка обаче този път ще платят два италиански клуба – Милан и Наполи. Полузащитникът на росонерите Рикардо Монтоливо и нападателят на неаполитанците Аркадиуш Милик се завърнаха със скъсани вътрешни кръстни връзки на лявото коляно. Коляно, жертвано на олтара на родината, пред която футболистите са длъжни да се явяват при повикване. А от последиците страдат техните клубове, пише Алекс Фрозио от „Гадзета дело спорт“, цитиран от topsport.bg.
До пролетта на 2012 г. освен загубата на важни футболисти те трябваше да преглъщат и подигравката. Нормите на ФИФА дотогава бяха категорични: клубът, в който е картотекиран привиканият национал, трябваше да представи и застрахователна полица за националния отбор. При контузия в тези мачове клубът не взимаше и едно евро. Нещо не беше както трябва – доказа го печално известният случай с италианската звезда Алесандро Неста, контузил именно кръстните си връзки на световното през 1998 г. (на мача Италия – Австрия). Краньоти, тогавашният президент на неговия клуб Лацио, изиска от футболната федерация на Италия компенсация от 13 милиарда тогавашни лири (равни на днешни €6,5 млн.): за заплатата на Неста, за картотеката на заменилия го Коуто, за покриване на застрахователните разходи, но накрая получи само шепа стотинки.
Първата голяма битка между националните отбори и клубовете доведе и до първия разрив през 2004 г.: Абделмаджид Улмер, национал на Буркина Фасо, се завръща контузен, като изгаря за 8 месеца. Клубът му, скромният Шарльороа, иска обезщетение от ФИФА.
Тогавашният й президент Блатер отсича, че ФИФА не носи отговорност, и отказва да плаща
Само че този подход трудно може да мине, когато насреща излязат клубните колоси, които проявиха силен интерес към случая с Улмер. Така се ражда „Програмата на ФИФА за защита на клубовете“, застраховката на световната централа срещу контузиите в националните отбори. Одобрена е на 8 юни 2012 г. след дълга и тежка битка начело с ЕСА (Асоциацията на европейските клубове), водена от Карл-Хайнц Румениге, шефа на Байерн, който започна бойните действия 2 години по-рано. Поводът бе поредната контузия на нападателя на баварците Ариен Робен – мускулен проблем в прасеца в последната контрола на Холандия преди мондиала в ЮАР през 2010 г. Лекарите на Лалетата не го пратиха обратно вкъщи, а крилото, след като пропусна първите 2 кръга, после бе пуснат в игра. Против волята на баварския си клуб, който при завръщането му в Мюнхен констатира отчайващото състояние на мускулите му, причина за неговото отсъствие в мачовете през следващите 2 месеца. Байерн, който няколко месеца преди това бе заплашил със съд холандската федерация заради контузия на друг национал – Ван Бомел, поиска обезщетение от ФИФА в размер на €600 000. След продължителни съдебни разправии през 2012 г. бе постигнато споразумение: компенсация под формата на контрола между Байерн и Холандия, играна 2 дни след финала на Шампионската лига. За която трибуните останаха полупразни заради загубения от баварците финал в Шампионската лига срещу Челси. Но бе постигнато и още нещо: обещание за сключването на ново споразумение между ФИФА и клубовете. То видя бял свят на конгреса на УЕФА в Будапеща в края на май същата година, а ФИФА го подписа на 8 юни. „Програмата“, чийто срок първоначално бе до 31 декември 2014 г., бе продължена до края на 2018 г. Тя предвижда отпускането на общо €80 милиона годишно за обезщетение. При изчерпване на тази сума клубовете нямат право да получат нито цент повече (спокойно – парите за 2016 г. не са свършили).
Обезщетението за 1 играч не може да надхвърля €7,5 млн. на година
и €20 548 дневно. То се изчислява, като брутната заплата на контузения се раздели на 365 (дните в годината), а получената цифра се умножи по броя на дните, пропуснати заради контузията. Но с едно условие: първите 28 дни от отсъствието са извадени от сметката. Тоест, ако играчът е аут по-малко от 28 дни, клубът не получава никаква финансова компенсация. Конкретно за последните тежки травми: халфът на Милан Монтоливо е аут за 6 месеца (180 дни, минус 28, прави 152 за ФИФА), като при брутна заплата от €4,5 млн. на година клубът ще получи обезщетение от ФИФА почти €1,9 млн. Същото изчисление, приложено за случая с Милик (5 месеца прогноза за възстановяване), означава около €1,5 млн. компенсация за Наполи. Но колкото и да са големи тези цифри, те няма как да покрият спортната вреда, нанесена на клубовете от отсъствието на тези футболисти. Финансовата компенсация обаче си я бива, още повече че клубовете ще прибавят към нея и сумите по личните застраховки на играчите си.
А останалите, чиито контузии не са толкова тежки? Ще получат цифром и словом нула евро именно заради този период от 28 дни, за който ФИФА не плаща. Което обхваща всички играчи, които ще се върнат в игра за по-малко от месец. А точно те са най-честите жертви на „Вируса ФИФА“, за които централата не компенсира. Като например Пяца, който хем няма да е на разположение на треньора на Юве Алегри, хем клубът няма да вземе обезщетение за него. Мускулни болежки, умора и други подобни последици от претоварването с националните отбори са нещо обичайно за този период. Календарът е убийствен: футболист от високо ниво може да изиграе 13 мача за 35 дни в шампионата, за купите и националния отбор. Наистина стресиращ ритъм за тялото на спортиста, като националните отбори носят и допълнително претоварване. Защото принуждават футболистите да пътуват многократно със самолет до другия край на света (или на Европа) и после обратно. В националните отбори футболистите са подложени на друг тип тренировъчен режим в сравнение с този в клубовете – нито по-добър или по-лош, а просто различен. Който ги заплашва със следващи мускулни проблеми, а оттам – и с нови контузии. Това е цената, която трябва да се плаща за честта да представляваш своята страна. А иначе на Джиджи Рива, който с екипа на Италия претърпя веднъж фрактура на бедрената гост, а друг път – едновременно на бедрената кост и на пищяла, никога не би му дошло на ума да поиска финансова компенсация. Въпреки че пропусна почти целия сезон 1970/71…
