За едно разбито проклятие и испанския триумф на Евро 2018

0

Първото разочарование бе през 1996 година. И то пред собствена публика, когато руснаците празнуваха. Две години по-късно отново имаше сълзи, но на италианска земя, а шампион бе Швеция. След 8-годишно чакане, „ла роха“ получи трети шанс, ала и той не бе използван, защото Франция се оказа непреодолим съперник в мача за трофея през 2006-а. Изминаха нови 10 години, когато Германия ликува в Полша, а от губещата страна отново бе.. Испания.

Мъжкият национален тим по хандбал изглеждаше прокълнат за вечни времена да не печели титлата от европейско първенство. Още повече, след като през 2016 година това не направиха именно онези герои, които три години по-рано стъпиха на световния връх. Но може би точно този триумф все пак свали голяма част от психическия товар върху звездите на „ла роха“. И мнозина знаеха, че е въпрос на време и европейската купа да попадне в испански ръце, а черната магия да бъде развалена.

Е, това вече е факт. При петото си достигане до финала, Испания съумя да спечели титлата. И то на може би най-силния в историята европейски шампионат, в който конкуренцията бе повече от жестока. Ясно е, че причините за успеха са десетки, но ето трите най-важни компонента, които изведоха хандбалистите на треньора Жорди Рибера до последното стъпало на Евро 2018 в Хърватия.

Опитът и новите звезди

През последните 10 години, както в много други спортове, Испания разполага със страшно силно поколение и в хандбала. Неговите лидери обаче понатрупаха години и вече са в залеза на своите кариери. За някои от тях световната титла през 2013 година осмисли десетките хиляди часове, прекарани в залата. Седем от тогавашните герои играха и на хърватска земя, като отново бяха изпълнени с безпределна амбиция да изкачат върха. Най-вече защото големият им приятел и капитан на отбора Раул Ентрериос, изиграл над 220 мача за националния отбор, отбелязвайки 493 гола, не бе с тях преди пет години. В Хърватия той имаше може би последния си шанс да добави голяма титла на национално ниво към бляскавата си визитка.
36-годишният Ентрериос наистина игра като за последно и не бе изоставен от други ветерани, като пивота Хулен Агинагалде (35), безкомпромисните специалисти в защита Гедеон Гуардиола (34) и Виран Морос (34), техничният разпределител Дани Сармиенто (34), крилото Валеро Ривера (32), гардът Жоан Канеяс (31). И разбира се – великият вратар Арпад Щербик.

На 38 години, след като вече бе обявил края на кариерата си на национално ниво, той бе повикан по спешност за полуфиналите, заради контузията на титуляра Перес де Варгас. И Щербик просто затвърди легендарния си статут, след като изигра феноменално второ полувреме във финала срещу Швеция и до голяма степен сам даде тон за блестящата игра на „ла роха“ във вторите 30 минути.

Опитните звезди обаче този път имаха и напълно адекватни заместници с още повече свежест в краката си. Откакто Жорди Рибера пое Испания, треньорът дава шанс за изява на все повече млади хандбалисти, защото знае, че времето за смяна на поколенията настъпи, а и талантът не може да бъде пренебрегван. Неслучайно класен играч като крилото Виктор Томас бе оставен извън състава за европейското. Спорно решение, което се оказа правилно, след като 25-годишните Феран Соле и Айтор Ариньо бяха перфектни в почти всеки от осемте двубоя. А големият син на легендата Талант Дуйшебаев – Алекс, отново демонстрира огромния си потенциал и бе избран в идеалния отбор на шампионата.
Постоянство

Повечето от големите фаворити за трофея от Евро 2018 имаха сериозни проблеми с непостоянни изяви. При Испания обаче това не бе така, въпреки двете загуби в общо осем мача. Първата бе допусната от Дания (22:25) в предварителната група. Тя означаваше, че въпреки успехите над Чехия (32:15) и Унгария (27:25), „ла роха“ няма да влезе с пълен актив от точки във втората фаза. В нея играчите на Рибера стартираха с 31:20 над Македония, но няколко дни по-късно бяха победени от Словения (26:31). Така се стигна до решителния сблъсък с актуалния тогава европейски шампион Германия. И точно тогава испанците демонстрираха, че са готови на всичко за триумфа, печелейки с 31:27 гола.

Те се класираха за полуфиналите, заемайки второ място в своята група. Единият проблем бе решен, но идваше ред за среща с далеч по-трудния – двубой със световния шампион Франция. Оказа се, че това наистина бе финал преди финала, в който „ла роха“ показа зверска защита и допусна само 23 гола, вкарвайки 27 във вратата на „петлите“.

В решителния сблъсък за трофея срещу промъкналите се през иглени уши шведи, испанците не бяха достатъчно спокойни през първото полувреме, но след почивката не оставиха абсолютно никакво съмнение у зрителите кой от двата отбора заслужава да триумфира. През целия турнир играчите на Рибера имаха най-малко колебливи моменти, а дори и тях преодоляваха без да им обръщат прекалено голямо внимание. Истинско шампионско поведение.

Активната защита

Испанците не играеха в отбрана, просто за да спират атаките на съперника, а за да предизвикват грешки и да ги наказват секунди по-късно на другия край на игрището. В отбрана хандбалистите на „ла роха“ рядко оставаха на 6-метровата линия и предпочитаха много дълги атаки срещу човека с топка. А както вторите в защита, така и крайните постоянно бяха на пръсти, дебнейки шанс да пресекат подаване и да „полетят“ на бърз пробив. Именно по този начин шведите бяха наказани на няколко пъти във второто полувреме на големия финал.
Дори французите например, също справящи се брилянтно в отбрана, рядко са толкова ефективни, когато съперникът греши във фаза нападение. А що се касае до постепенните атаки, и при тях Испания имаше достатъчно голяма вариативност от комбинации, сложни и по-елементарни, отигравани хиляди пъти през годините. В тежки ситуации индивидуалната класа на отделните играчи също имаше ключово значение.

Още в началото на 2019 година ще разберем дали „ла роха“ може да играе на същото ниво, триумфирайки и на Световното първенство в Дания и Германия. Тепърва ще узнаем и какъв ще бъде съставът на Испания за този шампионат и колко от „златните момчета“ ще бъдат на линия за поредната тежка битка на хандбалното поле.
Спортал

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашия коментар тук
Моля, въведете името си тук