Страхотната серия на ЦСКА-София от 5 шампионатни победи, четири от които при последователни гостувания, беше прекъсната при домакинското равенство с Локомотив София. За разлика от доста предишни случаи обаче, този път загубата на точки не бе приета с обичайната истерия. Рационално мислещата част от червената общност осъзнава, че доста от постигнатите победи не дойдоха благодарение на надиграване на съперника, а на спортен шанс и оптимална ефективност в завършващата фаза. Въпреки позитивните резултати, ЦСКА-София продължава да не разполага с ясно изразен стил на игра, което започва да става притеснително в средата на месец ноември. Армейците в никакъв случай не практикуват доминантен футбол, като при гостуванията на Арда и Локо Пловдив дори бе точно обратното – възпитаниците на Саша Илич се отбраняваха в големи периоди от двубоите. Не можем да кажем, че ЦСКА-София разчита и на прагматичен подход със стабилност в дефанзивен план. Нито тимът е силен при контраатаките и има ясна идея и заучени шаблони в нападение, с които да уязви отворилите се противници, нито пък е стабилен в защита. Въпреки малкото допуснати голове, в абсолютно всеки мач червените позволяват да се стига до голямо напрежение пред Бусато. 3Армейците разчитат основно на чудесно отработените си статични положения и случайни ситуации от игра, а „Тема Спорт“ ще потърси причините отборът да няма изграден стил точно 4 месеца след началото на сезона.
Липсата на класа е първоизточникът на проблемите на ЦСКА-София в последните години. Добре помним фразата на Стойчо Младенов за яйцата и омлета. Трябва да се признае, че Саша Илич използва много по-ефективно своята кора с множеството ротации, които прави. Те обаче до голяма степен са принудителни, като качествените футболисти в състава му като Матей, Юга, Линдсет винаги са в стартовия състав, когато са здрави. Тоест ако Илич разполагаше с повече класни играчи, може би щеше значително да забави въртележката в тима. И когато на сръбския специалист му се налага да използва меки и мудни футболисти в средата на терена като Жеферсон и Шопов, е разбираемо ЦСКА-София да не доминира в мачовете си. Неслучайно и наставникът промени схемата на игра и тимът вече месец действа в по-консервативното и дисциплинирано 3-5-2, въпреки обещанията за офанзивен футбол в началото на сезона. Много ясно личи, че настоящите изпълнители просто не кореспондират с идеите на Саша Илич.
Освен това младият специалист трябваше да се справя и с изключително закъснялата селекция. През лятото ЦСКА-София привлече 10 футболисти, цели 6 от които пристигнаха на „Българска армия“ след началото на сезона. В последните два дни на трансферния прозорец бяха взети и 3 крила, само за да им се търсят позиции седмица по-късно, когато армейците започнаха да практикуват схема без флангови нападатели. Така Жираир Шагоян е мъчен на върха на атаката, където видимо не показва максимума от възможностите си, а доскорошната звезда на Септември Симеон Александров е дълбока резерва и е изиграл само 20-ина минути с червената фланелка. Трудно е за 4 месеца да изградиш стил на игра, когато на втория в съблекалнята ти пристигнат 5 нови футболисти.
Но Саша Илич също можеше да се справи по-добре. Отличителните му плюсове ги изброихме през миналата седмица и заради тях ЦСКА-София се намира на върха в класирането. Все пак сърбинът бе представен начело на армейците на 8 юни, а за 5 месеца негови колеги като Станимир Стоилов и Александър Томаш с не по-класни футболисти и отново при селекция в движение успяха да изградят ясен стил на своите отбори. Тук трябва обаче да отбележим, че споменатите специалисти не бяха ангажирани с конкретни цели в тези периоди, докато сърбинът е притискан от високите амбиции на армейците. „ЦСКА трябва да играе офанзивно и да печели“, заяви Илич при представянето си, като досега в действителност изпълнява точка 2 от плана.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
