-
В последно време се случва нещо, което през годините сме гледали многократно, почти постоянно. Всички вкупом грачат срещу Левски. Или както гласи един любим син постулат – „Сами срещу всички“. И това става по закон тогава, когато Левски е силен – и като отбор, и като клуб. Затова „синя“ България може да е спокойна – родният футболен гигант отново е такъв и на правилния път.
Докато беше грохнал, в предфалитна агония, общо-взето никой не му обръщаше внимание, макар разни футболисти и футболистчета да се надпреварваха кой ще се снима на фона на таблото на „Герена“. Отписван и погребван от мнозина, Левски възкръсна като Феникс и отново заприлича на гранд. Това изглежда сериозно притесни несинята част на България и предизвика безброй безсънни нощи на гробокопачите на Левски.
Само за няколко дни цялата злоба и помия по застрашаващия всякакви хегемонии и статуква Левски се изля със страшна сила. Започнаха да се сипят декларации една през друга. Опорките заваляха страховито, като естествено най-тиражираната е за „синьото“ БФС, породено от 40-годишно приятелство.
Започна се с победния гол срещу Берое, когато Илиян Стефанов уж направил асистенция на Ивелин Попов с ръка. А, че Стефанов бе пометен в гръб от Караджов – ни дума, ни вопъл, ни стон. И каква стана тя – дали пък не е можело да се даде дузпа за „сините“, преди да стигне до играта с ръка? И понеже една от опорните точки за отменения гол на Ботев Пд (за него след малко) бе, че футболистите на Левски не са протестирали, тук и тези на Берое не го сториха. Ама сигурно в тази ситуация това не е показателно…
По хронологичен ред идва и промененото наказание за срещата с Ботев (Пд) – от мач при закрити врата – на такъв със затворен Сектор „А“. Шефът на Апелативната комисия към БФС точно и ясно заяви, че действат на принципа на съда – на база доказателства. И така би трябвало да бъде. В крайна сметка всеки може да каже „феновете на Левски едва не ме убиха“, но това не означава, че това е истина. Разбира се, тук никой не оспорва, че от Сектор „А“ на мача с ЦСКА-София летяха предмети. Също така никой разумен човек няма да тръгне да оправдава хвърлянето на бомбички на стадион, а и където и да било. Все пак човешкият живот е най-важен, а такива изпълнения определено го застрашават. Но… Тук няма абсолютно никакви доказателства, че нараняването на човека от щаба на ЦСКА-София е било следствие от хвърлена бомбичка от страна на феновете на Левски. Снимката, показана от физиотерапевта показва рана, но откога е, каква е, от какво е… „Сини“ привърженици пък питаха дали не трябва на и около изгореното място да няма окосмяване по крака му, каквото очевадно имаше. А твърде много въпроси предизвиква и фактът, че пострадалият е отказал да бъде прегледан от медицинско лице след инцидента. Да не говорим, че не е предоставено и медицинско свидетелство, за да се удостовери травмата и от какво е причинена. Та, нека всеки обвиняващ „синьото“ БФС за намаленото наказание, си представи, че го съдят, без да има доказателства за вината му. Дали тогава, пред угрозата да влезе в затвора за нещо, което не е извършил, няма да си промени гледната точка и разсъжденията…?
И идва ред на поантата! Отмененият гол на Ботев (Пд) при победата на водения от Станимир Стоилов тим с 1:0. Тук даже няма особен смисъл да се разсъждава кой знае колко. Цунами бе на път да изчисти, когато бе бутнат в гръб, заради което топката стигна до Минков, който я прати в мрежата на Андреев. Фалът е очеваден и за слепците и влияе повече от пряко на ситуацията, при която се стигна до попадението. Така че признаването му щеше да бъде несправедливо, а не отменянето му. Що се касае до това, че футболистите на Левски не протестирали – нееднократно Станимир Стоилов заяви, че иска футболистите му да са с безупречно поведение на терена и да не спорят със съдиите. Може пък и да е успял да им го втълпи. Апропо, на някого да му направи впечатление, че в декларацията на „канарчетата“ и дума нямаше за отменения гол??? Изпратили жалба, но за какво се претендира в нея. А и написаното още от началото заприлича на „феновете искат да излезем с позиция и затова го правим“.
И може би тук някъде е времето да кажем и няколко думи за „синия“ ВАР. В мача с Берое, при резултат 1:0, не се дава кристална дузпа за Левски, след като Георги Миланов бе прегазен в наказателното поле. Разгледана ли е ситуацията с ВАР, не е ли… Ако пък е разгледана и не е отсъдена дузпа… Който и от двата случая да изберете, все не е в полза на опорните точки със „сините“ БФС и ВАР, както и за 40-годишното приятелство. В двубоя с Ботев (Пд) пък спокойно можеха да се отсъдят две дузпи за Левски. Първо Илиян Стефанов стига до топката преди вратаря, който се хвърля в краката му и „синият“ футболист пада на терена. Дали е имало съприкосновение, или не – беше хубаво поне главният съдия да отиде и сам да разгледа положението, но не би. След това най-меко казано остават сериозни съмнения, че нарушение срещу Уелтън е извършено в наказателното поле, но се свири фал на границата му. Дори да приемем тезата, че двата случая са спорни, факт е, че се отсъдиха срещу Левски. И ако всичко бе толкова синьо, както и 40-годишното приятелство толкова силно, най-вероятно решенията щяха да бъдат доста по-различни.
Но, нека са върнем още в началото на сезона – до първия кръг. Левски губи от ЦСКА 1948 с 0:1, а Ивайло Стоянов не отсъди дузпа за Левски за очеизбождаща игра с ръка на „червен“ футболист в собственото му наказателно поле. От „синия“ ВАР също останаха безмълвни…
Втората загуба на Левски за сезона – при гостуването на Локомотив (Сф) – пък си беше изцяло съдийска. Въпреки безбройните повторения, въпреки че лично Валентин Железов отиде до монитора, бе признат оказалият се победен гол за „железничарите“. А атаката за него бе подета след асистенция с… ръка.
За финал ще припомним, че още при завръщането си на „Герена“ Станимир Стоилов каза, че иска да изгради отбор, който да побеждава дори въпреки съдиите. А всички са се убедили, че, когато Мъри иска нещо, той знае как да го постигне и го прави. И дойде ред и за „синя“ България. Същата тази част от страната, която за 2 години направи чудеса от храброст. Същите тези фенове, които вдъхнаха живителни сили на любимия си клуб, спасиха го от почти сигурен фалит и го вдигнаха на крака. Същите тези привърженици, заради които Станимир Стоилов се върна и започна да пише новата „Синя приказка“. „Синя“ България продължава да преподава уроци по любов и да предизвиква завистливи погледи от всички останали. „Синя“ България показа и продължава да показва как се подкрепя отбор, при това във възможно най-критичния момент от вековната история на клуба. За тези фенове вече почти няма разлика дали срещу любимците им се изправят срещу Хебър и Спартак (Вн) или Лудогорец и ЦСКА-София. А това вече показва един нов, непознат за родните ширини фенски манталитет – да не се ходи на стадиона, само когато има дерби. И „синя“ България не трябва да спира да се забавлява точно по този начин – „Герена“ винаги да е пълен, а на останалите стадиони клетките за гостуващи фенове да пращят по шевовете. За да продължат безсънните нощи на всякакви душмани. За да продължат да треперят, защото „синята“ лавина пак лети напред, а там, където мине…
P.S. Не 30, а и 130 лева цена билетите няма да спрат „синята“ инвазия на всеки стадион в България! Ей така, едни шефове да си знаят!
