В началото на декември започна кампания, за която може и да не сте чували. Тя е в подкрепа на задържаните на 19 ноември с кораба Galaxy Leader български капитани Любомир Чанев и Данаил Веселинов. Инициативата бе подета от близки и приятели на двамата и стартира на символичната дата 6 декември – Никулден, Деня на моряците. Легенда разказва как по време на силна морска буря свети Николай спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга шаранът е „слугата“ му. Веднъж, когато светецът бил в открито море, се издигнали големи вълни. Имало дупката на дъното в лодката и водата започнала навлиза. Тогава бръкнал, потопил ръцете си във водата, извадил оттам шаран и запушил пробойната с него. Култът към свети Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
Дотук с отклонението. Та тази кампания за българските капитани Любомир Чанев и Данаил Веселинов бе прегърната от доста футболни клубове, легенди на спорта и федерации. Казват, че лошото сплотява и тогава всеки е склонен да подаде ръка на другия, да отвори сърцето си. Инициативата бе подета неслучайно от Пирин (б.а. – капитан Чанев е от Благоевград) и моряците от Черно море. А след това рамо до рамо с нея застанаха градски съперници като столичните Локо и Славия, пловдивските Ботев и Локомотив. Откликнаха без колебание от Левски, Лудогорец, Арда, Берое, Етър, федерацията по бокс, баскетболният Черно море, легендата с оранжевата топка Георги Младенов, волейболният ЦСКА, федерацията по бокс (б.а. – има анонс, че и други ще ги последват), а церемонията за Спортист на годината на Благоевград, в която бяха отличени десетки спортисти, мина под нейния знак…
Време е обаче клубовете да си подадат ръка и в друго нещо. У нас има такива, които са със „златен кораб“. Болшинството обаче са с продънени гемии и отчаяно търсят риба, с която да запушат пробойните. Какво ги обединява? Просто фактът, че всички са в една лодка. И трябва да гребат в една посока. Иначе както е видно – нищо не се получава. Преди дни пристигнаха парите за солидарните плащания от УЕФА за футболните отбори. Има ли обаче солидарност между тях? Осъзнават ли, че създават един продукт, който трябва да дава хляб на всички? Явно не! Някои го карат безгрижно, други си гледат само в тяхната градинка – този имал проблем с феновете, на онзи му врътнали кранчето от общината, на трети публиката недоволства от трансферната политика, на четвърти от липсата на успехи, на пети само съдиите му пречели, иначе щял да лети.
Седнаха ли обаче на една маса да обсъдят належащите казуси? Или да си направят календар, какъвто им е удобен, за да не ритат на ниви? Вили Вуцов цяла пролет и есен за това говори. Преди това го правеше Станимир Стоилов, Илиан Илиев също понякога надаваше глас. Да е произтекло нещо от това? Да погледнем друга тема – за едни има пари за стадиони, при това много, а и искат още повече. На други им се смеят, защото арената им била „кабрио“, а трети дълги години се натъкват на спънки, въпреки че са заявили, че имат средства за собствен строеж. Има ли обединение по тази тема – или за всички, или за никой (б.а. – странно как преди години всички елитни клубове без Черно море бяха поискали руска компания да им дава пари, а не само на Левски)… Няма такова нещо. Ами телевизионните права? Те трябва да са основно перо в приходите на отборите. Но такова ли са? Вили Вуцов обясни (б.а. – преди да го изключат от ефир), че клубът му прибира 1000 лева за мач по телевизията, а на него глобата му от БФС, въпреки че говори истини, е 3 пъти по-голяма. А отделно от това часът на срещата е неудобен, феновете липсват от стадиона. Логиката навсякъде по света е такава, че от продажба на продукт – в случая футболен мач, излъчван пряко, ти трябва да си на печалба. Но у нас си на загуба. При това голяма! Че може нещо да се направи, при това при вече сключен договор, го доказа президентът на БФС в оставка Борислав Михайлов, който в речта при оттеглянето смотолеви, че правата се вдигнали с 30 процента. Как, откога, а защо само с толкова – чухте ли такъв дебат да бъде подхванат от отборите? А това, че се губят приходи от билети заради неудобните часове, си е съвсем друга тема. Тук играта не е за феновете, въпреки че именно те трябва да диктуват пазара.
Пазар? Замисляли ли сте се, че у нас липсва вътрешен такъв. А това всъщност убива малките клубове. Вместо най-добрите им играчи да отиват в по-големите клубове за някаква сума, те им ги крадат. Всеки гледа да е тарикат, но накрая всички са в кюпа. Така бедните нямат нито за първи тим, нито за кадри в школата, която е произвела играч.
И тези проблеми не са само във футбола. Имаме успехи, нямаме зала – измънкаха гимнастиците в Благоевград при награждаването на годишната церемония. Печелим медали и поставяме рекорди в плуването, но по-голям оттенък сякаш имат скандалите през изминалите месеци. Да повдигаме ли в празничните дни въпроса с подкупа в щангите и министерството на спорта? Шахматистките ни станаха европейски шампионки, но не се знае към коя федерация са – доскоро бяха цели 5! Какво толкова се дели, кой ламти за слава – та нали тя е за спортистите. Така е и на други места. Всъщност в почти целия ни спорт. Който не е единен, а трябва!
На онзи кораб, закотвен край Йемен, задържаните са от различни националности. Но се държат, защото са екипаж. И имат една цел, въпреки че сега е променена – допреди няма и два месеца е била съвсем различна, а днес съдбоносна. Тук уж сме еднородни, но все нещо ни разединява. Все някой е с нещо повече от другия, който за нищо не ставал. Бягаме от диалога, не следваме един идеал, не умеем да комуникираме. Докога? Идва Коледа. Време, в което всеки се стреми да бъде по-добър. Отделя внимание на семейството си, почива си от галопа, в който се е превърнало ежедневието. Хубаво е спортните хора да намерят час-два, за да помислят по нахвърляните по-горе теми. И да си подадат ръка. Защото, както отбелязахме, всички са в една лодка и не бива да слизат от нея – нужно е да са рамо до рамо, както в кампанията „Подкрепа за българските капитани“. Тези, които трябва да слизат, са моряците Любомир Чанев, Данаил Веселинов и колегите им. Дано скоро са при близките си.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
