Е, и да съжаляваме за миналото, то няма да се върне. Няма вече футболна есен и футболна пролет, сегашният формат на първенството напълно разми понятията. А ако върнем стрелката назад с един час, след края на Септември – Лудогорец щяхме да правим дълги и напоителни тримесечни анализи на есенния полусезон. Следващият кръг обаче е само
след няколко дни
и статистическите данни много бързо ще се променят. Все пак обаче си заслужава да се маркира изминатият път от 13 кръга поради причината, че имаме базата всеки да е играл срещу всеки. И това дава точна информация за представянето на отборите. Несъмнено гледаме най-доброто първенство от години насам с изразен трибой на върха. Имаме и два отчаяни аутсайдера, които биват изтупвани като брашнени чували от другите. Имаме и битка за четвъртото място също с два участника. Налице са още два пласта от тортата. Четири съперника ще спорят за заветното шесто място, а след тях имаме и друг трибой с цената да се избегнат елиминациите за изпадане. Въобще с изключение на „двата мъртвеца“, всеки играе за нещо и има ясна цел. Това е добре, но може и още по-добре.
Често чувам от екрана клишето „всеки може да бие всеки“, но това съвсем не е така. Времената, когато всеки можеше да бие всеки и накрая Лудогорец ставаше предсрочно шампион, изглежда отминаха. Сега сме в ерата силните бият слабите, защото непредвидените грешки този път ще са фатални. Е, случиха се и такива неща, но някак се разпределиха поравно и в челото никой не успя да дръпне рязко напред.
С просто око се вижда, че Левски и ЦСКА-София още по-яко притискат Лудогорец и ще се опитат всячески да прекъснат хегемонията. От трите конкурента с позитивно развитие обаче е само Левски. Рядък черногледец може да отрече бурния възход на сините
след идването на Славиша Стоянович.
Не се изразява само в точки и победи, но най-вече в играта. Със сигурност това е най-добрият Левски поне от 10 години насам. За разлика от Левски, Лудогорец върви стремително надолу игрово. Но от Разград могат да го замаскират и го правят умело. Имат си много начини. Натежаха и двете им победи срещу грандовете.
На „Армията“ са в деликатна ситуация. Нито е толкова зле, нито пък толкова добре. Ел Маестро държи отбора в играта, независимо че не успя да вземе победа срещу нито един от първите пет отбора в класирането. Но пък нито един от тези мачове не бе на „Армията“. Ако в ЦСКА-София броят победите на своя стадион като даденост, след точно 13 кръга със сигурност червените ще оглавяват колоната.
Възход, замаскирано пропадане, застой – това е моментното състояние в битката за титлата и ако тенденцията се запази, щастието може да посети „Подуяне“ след 10 години чакане.
Щедри похвали, но и критики
заслужава златната среда.
Берое изглежда като абониран за четвъртото място, но загадката е защо има разлика от цели пет точки с третия. Томаш правилно акцентира върху факта, че отборът може да играе равностойно срещу най-добрите, но не може да печели победи срещу тях. Трудно може да се очаква бърза промяна на тази тенденция просто защото на Берое не
им достигат много неща като кадрови потенциал. Все пак те играят със 7-8 българи титуляри, а съперниците пред тях в класирането с 9 чужденци. Ботев се залепи за Берое след 13 кръга и е едно място по-назад само заради загубата в директния двубой, който обаче бе в Стара Загора. И канарчетата го загубиха драматично. Ботев също натрупа точките, без да вземе нещо съществено от лидерите, но пък видима е разликата в класата между „канарите“ и отборите след 10-о място в подреждането.
Изключително интересна и мобилна група се оформи след първите пет. Локомотив Пловдив временно е шести, но пo-шокиращото е, че този отбор успя да ужили Левски и Лудогорец, но за сметка на това се провали срещу Дунав Русе.
Черно море играе вълнуващ футбол, но загубата с 1:5 от Септември е показателна за дълбоките несъответствия в клуба. Среден е равнозначно на посредствен. Тази представа може да бъде променена само с нещо изключително в предстоящите два мача с Левски във Варна.
Левски е първият отбор под пара в първенството, вторият е Етър. След лошия старт постепенно футболистите научиха буквите в азбуката на Балъков и нещата потръгнаха. Играта съвсем не е блестяща, но резултатите са много стабилни. И добрата, старата Славия, където са на принципа има ли пушка на сцената, рано или късно ще се чуе гърмеж. Добре, но изстрелите бяха много редки. За съжаление и през този сезон Славия просто присъства в първенството, без да е сериозен фактор. Но има обективни причини да е така. Огромно текучество след спечелването на купата. Загорчич изпитва видими трудности постоянно да тръгва от нулата. Но целта на Славия може да е бараж, а не попадане сред първите 6.
Витоша Бистрица, Ботев Враца, Дунав Русе. Три отбора, които в никакъв случай не са скучни. Росен Кирилов предизвика революция в Бистрица с налагане на най-модерните технологии. Витоша иска да играе много добър футбол, но качеството в състава не стига. Все пак постигнатото досега никак не е малко и напредъкът спрямо миналия сезон е огромен. Ботев Враца започна стремглаво и постепенно затъна в посредственост. Сашо Ангелов говори за две места нагоре може би защото победиха Славия в София, но истината е, че може да отидат закономерно и едно място надолу. Дунав Русе вкарва много и получава много голове. С просто око се вижда, че е събран не лош материал, но има много за шлайфане. Едно минаване за обиграване в Б група може и да им е от полза.
Септември се срина, а Верея са по-скоро клоуните на първенството. Странни събития връхлетяха симпатичния Септември през последните три месеца. Както казват футболните специалисти – там напълно изчезна Вярата. А Верея много скоро ще бъде в графата – забравете този случай!
Така се представиха отборите. Много интересни битки се завързаха, но тенденциите продължават да не са добри. Силните отбори у нас разчитат предимно на чужденци. На пръстите на едната ръка могат да бъдат изброени българите в тях. А и те
губят конкуренцията с чужденците.
Няма как да е различно, клубовете преследват цели. С българи и собствени юноши не става. Иначе уж непрекъснато се инвестира в нашата младеж, но резултати засега никакви няма.
Нещата с публиката също не напредват. При Левски нормално има най-сериозен прираст, при ЦСКА-София има известен спад в посещаемостта спрямо миналия сезон, а в Разград модерните трибуни пустеят. На другите места на мачове ходят само последните мохикани. По много причини българският зрител не се чувства привлечен.
Темата със съдийството също бе болезнена в последните 3 месеца. И още нещо, темата с подизпълнителите и странните резултати също излезе от скрина. Гледахме няколко спектакъла, които си съперничат с Шекспир и Молиер. И май ще има още доста?!
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
