Всички сме чували за дежавю. Това е феномен, при който човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква нова ситуация. Буквално преведено от френски, това се нарича „Вече видяно“. Едни от най-запознатите със сигурност са феновете на ЦСКА-София, които всеки следващ сезон го преживяват. Лято след лято на „Армията“ уж правят промени, стъпват крачка напред, гледат по-смело към заветната цел – шампионската титла, а накрая резултатът винаги е един и същ и вече виждан.
Настоящата кампания досега не прави изключение, въпреки че амбициите в нейното начало бяха най-големи спрямо последните години. През юни червените останаха на точка от златните медали след свирепа битка с Лудогорец, но ясно заявиха, че са готови да свалят разградчани от трона. През лятото пък бе осъществена най-скъпата селекция откакто трае дългогодишната суша на тима без шампионски трофей, което допълнително повиши очакванията сред червена България. Под повърхността обаче останаха фактите, че кратката лятна пауза наруши сериозно проведената в Австрия подготовка, а селекцията също позакъсня. Те излязоха наяве още в първия кръг, когато се наложи на върха на атаката да започне Марк-Емилио Папазов, а ЦСКА-София не спечели гостуването си на Хебър (0:0). Десетина дни по-късно дойде и европейската загуба с 0:2 от Сепси у дома и Саша Илич, който месеци по-рано бе любимец на всички в Панчарево, видя изхода на „Армията“.
Най-изненадващо на треньорския пост се завърна Нестор Ел Маестро, който дойде с гръмкото изявление, че ще прави кардинални промени във философията на отбора и той ще заиграе така, както приляга на ЦСКА-София. Началото на втория период на сърбина с британски паспорт обаче бе ужасяващо – отнесе удари с мокър парцал при гостуванията на Сепси (0:4) и Лудогорец (0:3). А привлечените през лятото звездни попълнения можеше да имат трети треньор, преди въобще да са се адаптирали към ситуацията в Борисовата градина.
Ел Маестро обаче се възползва по най-добрия начин от септемврийската пауза за националните отбори, когато проведе интензивен минилагер в Тетевен. Там успя да повиши значително формата на възпитаниците си и отборът навлезе в серия от 5 победи, използващ нова формация без изявени крила. Наситената и много агресивна халфова линия и кадровото разнообразие в атака вдъхновиха феновете и ги накараха отново да мечтаят.
Еуфорията обаче бе кратка, а съперниците бързо се напаснаха към директния футбол на Ел Маестро, който почти изключва организирането на постепенни атаки и контрола върху топката. Дербито с Левски в началото на октомври даде старт на куп измъчени червени представяния. Повечето от тях все пак завършваха с позитивни резултати, което напомни за миналия сезон и сериозния спортен шанс, който съпътстваше ЦСКА-София тогава. Отново познатото дежавю…
Летните попълнения така и не взимаха ключовите роли, които им се полагаха в началото на сезона, а най-близо до това се приближи Матиас Фаетон. Той собственоръчно донесе обрата с 2:1 над Пирин в Благоевград, а с гола си срещу Славия класира тима на 1/4-финал за купата. Джонатан Линдсет също игра силно в края на есента, но усилията на двамата бяха недостатъчни и се стигна до шампионатната издънка в „Овча купел“ (1:1) и загубата от Лудогорец в последния мач за годината, който бе и прощален на стадион „Българска армия“ в настоящия му вид. А тя означаваше и едва трето място за тима по време на зимната пауза. И то е резонно, защото ЦСКА-София продължава да не произвежда силен футбол, а да разчита на индивидуални проблясъци и спортен шанс. Дежавю, което се повтаря сезон след сезон, макар и с малки разлики, и винаги води до един и същи резултат. Скъпата, но ненавременна и несъгласувана с треньора селекция, както и паническата смяна на наставника за пореден път, показаха, че на „Армията“ имат само цел, но не и ясна стратегия как да достигнат до нея. И поне засега пролетта вещае още от същото.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
