На дерби като на дерби – с много воля, кураж и стремеж към трите точки. Такъв Левски видяхме по време на сблъсъка с ЦСКА-София, въпреки че доста хора предварително бяха отписали сините и се бяха настроили единствено да броят головете в мрежата на Пламен Андреев. Със сигурност в дните преди сблъсъка треньорът Костов бе събрал доста материали, които величаят съперника, за да ги закачи на стената в съблекалнята и да ги използва като мотивиращ фактор за отбора си. Но наред с това бе свършил и немалка тактическа работа с екипа си, за да може, като се тегли чертата след дербито, да се отчете, че сините могат да съжаляват за това, че невзеха три точки, а стигнаха само до 1. Защото в самото начало на второто полувреме Уелтън имаше ситуация, от която можеше да направи резултата 2:0, а в самия край Роналдо пропусна за 2:1. Та щабът направи така, че „компютърът“ на армейците Тобиас Хайнц да бъде „заразен с вирус“ и да го извади от строя. Но нямаше как да прогнозира грубата грешка на Пламен Андреев, който в предишното дерби също закопа състава.
Играеш нелошо, владееш повече топката, стигаш и до достатъчно на брой ситуации в такъв сблъсък, както бе и срещу Лудогорец, но напускаш терена неудовлетворен, защото нещо малко ти липсва. Всъщност малкото не е толкова малко, защото е класа. А тя струва пари… Правилната треньорска работа ограничава щетите, замаскира слабостите, но не е реално постоянно да се очаква надскачане. Защото този Левски е по-слаб като потенциал от миналогодишния. В центъра на защитата го няма Сундберг, в халфовата линия липсват креативните решения на Миланов и Кръстев, отсъства дори и Ивелин Попов, който за миг се превърна в най-важния играч на Ботев Пд. Въпросните състезатели бяха водещи не само на терена, но имаха и лидерски качества. Без тях е съвсем нормално в играта на сините да има много бели полета. А изнасянето на топката и преходът в нападение да не е толкова бърз. Това се видя и срещу ЦСКА-София. За тези неща все пак бе помислено със селекцията, но… от представянето на терена е видно защо Хасими Фадига е бил с таван Трета лига в родната Франция – нищо и половина срещу армейците. Другият дошъл – Дарлан, пък става жертва на препълнена квота за играчи извън ЕС. Което е сериозна недалновидност на ръководството. А щом той най-често отпада от групата, явно има и защо. На този фон не е никак изненадващо, че когато нещата не се получават, започват единствено да се подават топки на левия фланг, където е Уелтън. Той е добър, даже много добър, но не и месия. Съперниците са готови за такъв подход, а план за друго няма. И Рикардиньо става наблюдател на срещата отблизо. Защото определени качества в състава са кът.
Изпуснати точки от този мач, пропилени от друг и нещата се трупат, а класирането не е това, което бе прокламирано като цел. Но както казват в САЩ, то показва точно онова, което си заслужил. Защото никога нещата не опират единствено до шанс и късмет. А до умения да вземеш по един или друг начин исканото. Не си ли го направил, значи имаш липси и си точно за там, където си в подреждането. Така бе и с Левски в дербито. Като желание, хъс, раздаване – добре, но слабичко откъм класа, при това във всички линии.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
