За седми породен път Лудогорец се провали в постиганото на най-мечтаната цел – класиране в групите на Шампионската лига. Това стана факт след изключително драматичната загуба с 1:2 от Олимпия Любляна. С ръка на сърцето можем да кажем, че словенците бяха най-слабият отбор от всички предишни 6, които спряха „орлите“ по пътя към Лигата на богатите. Те са следните – Апоел Беер Шева (2017). Фехервар (2018), Ференцварош (2019), Мидтиланд (2020), Малмьо (2021) и Динамо Загреб (2022).
Олимпия Любляна, освен на Левски, вече е еврокомшар и на Лудогорец. А техният капитан Тими Макс Елшник, вкарал и трите попадения, сигурно кара защитниците на „орлите“ да им избива студена пот. Чисто като индивидуалности, класата на Лудогорец беше в пъти по-голяма от тази на словенците. Но три неща наклониха везните в полза на Олимпия. Първото е късметът – 3 греди в двата мача, както и изпусната дузпа в 102-ата минута. Второто е тактиката. Словенците влязоха много по-добре подготвени и в двете срещи. Те осъзнаваха, че са по-слаби като единици, но компенсираха с отлична подготовка и използваха по възможно най-добрия начин статичните положения. И третото нещо беше вратарският фактор. Младият Видвошек спаси каквото можеше и в двата мача, докато Серджио Падт не се намеси добре при гола на Елшник в Разград и при неговия първи на „Стожице“ в реванша. Но този вратар не е случаен, защото е юноша на Аталанта и е национал на Словения в конкуренцията на Ян Облак. Така че отразената дузпа на Кирил Десподов не трябва да е чак толкова изненадваща.
Тъжното за Лудогорец, а и за българския футбол, е, че най-силният ни отбор, при всички вложения и солидни трансфери, изглежда далеч от Шампионската лига. И то преди големите промени, които предстоят в турнира през следващия сезон. В Разград пробваха с треньори с всякакъв профил, но все нещо спъваше „зелените“. Дерменджиев реално е най-успешният, но той не успя да пребори Алоел Беер Шева. Ветеранът Пауло Аутуори се спъна в МОЛ Види (б.а. – сега Фехервар), постигналият много преди това в Европа Стойчо Стоев отпадна от Ференцварош, Мидтиланд се оказа непреодолимо препятствие за друг ветеран – Павел Върба, Малмьо беше нерешим ребус на Валдас Дамбраускас, Динамо Загреб се оказа прекалено силен за Анте Шимунджа, а Олимпия Любляна, най-слабият от всички гореизброени – изхвърли от ШЛ Ивайло Петев.
От всички най-близо беше Дамбруаскас, който изхвърли гръцкият гигант Олимпиакос и стигна до плейофите, където обаче Малмьо излъга неговия отбор. Но да се върнем на Петев. Той има целия късмет на света в българското първенство, но няма никакъв в Европа. Орисан е отборът му да допуска късни решителни голове, както беше и в двата мача срещу Динамо Загреб през 2012 г. и както срещу Олимпия Любляна сега. Петев натрупа голям опит и разбира много футбола. Той добре осъзнава, че в дефанзивен план и при статични положения отборът му е трагичен. Но въпросът е защо не се взеха нужните мерки. Титулярното място на Педро Нареси, за сметка на най-добрия му халф Якуб Пьотровски, също е мистерия. Но треньорът осъзнава, че сам си носи кръста за всички тези решения и в крайна сметка всеки е съден по резултатите. Той го каза на хърватски на пресконференцията след мача: „Резултат се пише, игра се брише“…
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
