Какво става с Ботев Пловдив – питаха се невярващо феновете на тима през цялата есен. След изключително успешния сезон 2021/22, в който бе завоювано третото място и спечелена квота за Лигата на конференциите, очакванията към жълто-черните бяха големи. Треньорът Азрудин Валентич не спря да говори за надграждане, но се получи едно голямо разграждане. В един момент Ботев бе като врата в полето…
Преди старта на кампанията не бе направена нужната селекция, а проблемите в нападение бяха неглижирани. Тимът нямаше сили не само за борба на два фронта, но и на вътрешния. След скоростното отпадане от Лигата на конференциите тимът зацикли сериозно и в първенството. Търпението на бултрасите към вечно оправдаващия се треньор бе изчерпано и ще не ще – след 4 поредни загуби, при три от които не бе отбелязан и гол, Азрудин бе принуден да отстъпи поста. Но не и да се раздели с работата си в клуба. Той остана в ролята на съветник на собственика Антон Зингаревич и според мнозина не спря да дърпа в сянка конците.
Какофонията обаче продължи да бъде пълна. Изглеждаше така, че на всички нива в клуба ситуацията бе „куче влачи рейс“. Идваха спортни директори и си отиваха, никой не можеше да хване бройката на назначаваните и освобождаваните от техническия щаб, куп незнайни футболисти цъфваха във втория отбор, като някои дебютираха и за първия. Бе привлечен и контузеният испанец Антонио Перера, който така и не дебютира. В края на есента пък се стигна и до пълен резил – помощници да се бият край страничната линия в Кърджали. Свои и чужди гледаха зяпнали как асистентът Артур Ованесян и кондиционният треньор Алекса Бошкович си налитат… Логично, ден-два по-късно те бяха освободени.
Призван да измъква Ботев от дъното бе Желко Копич. Хърватинът, който във визитката си има престои начело на грандовете в родината си Динамо Загреб и Хайдук Сплит, бавно и полека отлепи ютията. Той не действа като „слон в стъкларски магазин“, а запази игровата постройка и тимът продължи да играе с трима централни защитници. За кратък период успя да подобри физическото състояние на отбора. Лошата кондиция бе и причина за поредица контузии на ключови играчи, което се отрази много негативно. Голяма роля в стабилизирането на играта имаше привличането на нападателя Елвис Ману, направил име у нас с екипа на Лудогорец.
В някои мачове Ботев загатваше за потенциала, с който разполага. Все пак клубът има солиден бюджет и може да си позволи да плаща заплати, които в повечето отбори могат само да сънуват. След по-добър двубой обаче по правило следваше болезнено приземяване. А жълто-черните могат да се чувстват сериозно ощетени при пораженията от Левски на „Герена“ и Лудогорец в Разград. В тези срещи тимът показа добър футбол, но реферите го порязаха. И така се стигна до ситуацията, в която Ботев зимува на цели 14 точки от градския съперник Локомотив, който притежава далеч по-скромни финансови възможности. 10-о място в класирането, последвано от отпадане за Купата на България бе прието като провал от собственика, който посочи вратата и на Желко Копич.
В момента Ботев е в някакво безвремие – все още няма треньор, не се говори за привличане на играчи, а постоянно излизат информации, че може да бъдат трансферирани част от ключовите футболисти. Така няма да се надгради. Добрата новина е, че през пролетта ще може да се разчита на Тодор Неделев. Едва ли обаче с влизането на национала ще бъде преобърнато изцяло представянето.
През есента Ботев имаше генерален проблем, който сякаш е свързан с неясната политика на клуба. Ако той не бъде решен, няма да има и резултати на терена.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
