Изводът от говоренето и вършенето на работа в последните седмици в Левски е, че пред клуба има два пътя. И те не са изненада. Уравнението е с две неизвестни. Първият път е продължаване на модела Бащица, тоест клубът да е зависим от парите, волята, общественото положение и спазването на закона от един човек, притежаващ компания или няколко фирми, и вторият е запалянковците.
За да се случи вторият вариант, има едно условие. Колкото и странно да звучи това за широката футболна и нефутболна общественост, за повечето от феновете е ясно, че ако днес Левски не отстрани Лудогорец за купата, всички кампании и активизации ще бъдат силно занижени. Нито броят на дарителите през банка, нито броят на изпратилите есемеси, нито нивото на продажба на абонаментни карти, нито преки дарения в урните ще бъдат със същите темпове. Има една критична маса левскари, които имат пред себе си чувство за дълг на всяка цена, и зиме, и лете, но голяма част си искат Левски да играе силно и да бие, иначе – нема да им стъпим, камо ли да им давам пари. Това е жестоката истина и Лудогорец се явява крайъгълен камък не толкова за спортно-техническото състояние на тима, не за самочувствието на играчи и треньори, а за издръжката на тима до лятото. Ясно е, че надеждите до тогава кризата със собствениците да претърпи обрат е минимална. Или пък Майчицата да прати нов Бащица, било под формата на постъпления от непечеливши тото фишове, или физическо лице, управляващо холдинг. Значи какво, до лятото се чака на феновете.
Възможно ли е днес топката да бъде подадена от терена към трибуните? Тоест, ние отстранихме Лудогорец, хайде сега вие посягайте към мобилните си устройства за дарения. Другият вариант е – без титла и без купа и стотинка не давам, както ще реагират мислено голяма част от привържениците на Левски при негативен изход от сблъсъка довечера.
Хората от Разград са наясно с всичко това и засега само отстрани гледат сеир. При тях няма неплатени заплати, Бащицата е вся и всьо и напоследък харчи луди пари за несъстоятелни играчи, но това футболната общественост много малко я касае. Дето се казва – имал пари, дал ги. В Разград няма кой да поставя въпроси на новия спортен директор-администратор какви са тия двамата от Израел, оня левия бек от Германия и другите двамата от не знам си къде си, дето тренират, но не играят. В Лудогорец финансовите операции са на по-високо ниво от Левски и все от мащабната звездна селекция ще се намерят един-двама да застъпят. Явно Марселиньо и Вандерсон притежават футболен интелект, недостижим за голяма част от новите. Това изобщо не е шега, в Лудогорец има стил на игра, който всеки следващ треньор се опитва да обогати, но като цяло начертаната линия си е същата. И така наречените стари кучета все още преподават на младите попълнения.
В Левски да се говори за ядро, за стил, за перспектива е доста неуместно към този момент. Но пък на фона на борбата за оцеляване няма как да не отчетем, че за 90 или 120 минути днес футболистите на практика могат сами да изкарат заплатите си до лятото. При отпадане не е трудно да се прогнозира, че на следващото домакинство за първенство, пак срещу Лудогорец, на стадиона ще има около 5 хиляди души, от които най-много половината да дадат някой лев извън билета. А от останалите стотици хиляди левскари извън стадиона най-много 5 процента ще пуснат по един есемес в следващите дни от кампанията.
Хубаво е футболистите да разберат всичко това, защото по думите на ръководството разбираме, че на някои от тях гардът е паднал значително. Явно се чака пак някой като Жорди Гомес да напише на треньорската дъска No pay=No play. Други пък нямали увереност в своите качества, че стават за Левски. Те са най-лесни за „обслужване“, сигурно няма да питат какво става с парите, а ще си живуркат на изчакване да дойдат по-добри времена.
А най-хубавото в случая е, че Хубчев си вярва, че става за Левски. Павел Колев и той си вярва. Продължава да мисли нови и нови варианти, но както вече споменахме, и двамата трябва да са наясно, че плановете им минават през мача с Лудогорец за купата. Ако довечера Левски триумфира – до лятото всичко ще е в блед вариант на цветя и рози. Което означава прилив на публика, което е равно на прилив на средства. Ако не – постна пица, както казваше един бивш финансов министър. А това включва… По-добре да не гадаем, защото не са изключени и крайни варианти, които включват посещения на фенове на тренировка и – който не иска да играе, да изчезва на секундата. Защото това сегашното няма как да продължава – публиката да издържа клуба, а на терена да има хора със съмнителна отдаденост.
Но нека най-напред видим дали публиката е готова да продължи с даренията. Донякъде това ще се разбере още преди мача. Ако стадионът не е пълен като миналата година по това време, след края ще се разбере дали следващия път ще е изтумбен до дупка, или ще останат една шепа. Което в съвременната обстановка значи, или ще има пари, или няма да има. Освен ако не се появи Бащица под каквато и да е, държавна или частна, форма.
