Думата „уникално“ се изтърка от неправилна и необмислена употреба в последно време, но ако има нещо наистина единствено по рода си в настоящия шампионат, то безспорно е свързано с головата форма на Ивайло Чочев, който дори не хвана окото на новия национален селекционер Младен Кръстаич и пред него портите на А отбора си останаха плътно затворени.
Фактите говорят сами за себе си – след края на първия дял бившият национал (игра за последно за представителния ни тим на 12 юни 2022 г. в Грузия) е лидер сред стрелците с 14 попадения, като най-близките му преследвачи са на 4 гола разстояние. И най-забележителното – в състава на Любослав Пенев той неизменно действаше като човека, намиращ се най-близо до защитната четворка, често сам и доста по-рядко в тандем със съотборник в сърцевината на централната част от игрището. С едно изключение – в домакинството на Черно море (0:0) на 9 октомври 2022 г. бе изтеглен малко по-напред по терена сред халфовете с по-офанзивни функции, а неговата предишна позиция зае Реян Даскалов. Тогава пък не успя да се разпише…
В цялата история на бившата А група, датираща от есента на 1948 г., няма случай на футболист с толкова отдалечена от противниковата врата позиция като неговата, който да е триумфирал като голмайстор №1 на сезона. А дали това ще се случи сега, ще бъде една от интригите на предстоящата футболна пролет у нас. Чочев, който не игра на старта на първенството, бележеше редовно и по много, а неговите попадения се превърнаха в точки и изведоха тима му ЦСКА 1948 до третото място във временното подреждане.
В Бистрица със сигурност направиха много грешни селекционни ходове и в последните години в трансферната си политика се люшкаха в крайностите – само с българи, и то млади, или с проверени чужденци, но уцелиха в десетката с привличането на футболиста, израснал в католическото село Трънчовица, родното място на великия актьор Григор Вачков. Повярваха в чисто човешките му качества и воля след ужасяваща поредица от контузии, последната от които при равенството 1:1 на националите с Черна гора на 22 март 2019 г.
„Първата травма ме отчая, но си върнах надеждата бързо, втората ме сломи, но не успя да ме пречупи, този път съм сринат още от първата секунда, но няма да се предам, колкото и да боли!“, с това послание в миговете непосредствено след драмата на националния стадион халфът трогна футболна България. И се оказа победител в битката със съдбата.
Сега му предстои битка с историята. Още във втория кръг Ивайло донесе хладнокръвно точка за своите в напечената атмосфера на терена в Благоевград с дузпа в 6-ата минута от допълнителното време. После реализира още два пъти от бялата точка – срещу Ботев Bp у дома и при гостуването на Арда (единствен и победен гол в мача). Не беше обаче еднотипен реализатор. Останалите му точни изстрели, опънали мрежата, дойдоха както след статични положения (5 пъти), така и от игрови ситуации (9 пъти). Пет от тях паднаха след шутове с десния крак, веднъж се разписа с левия крак и 5 пъти надигра съперниците си с удари с глава. Най-ранният му гол бе още в 3-ата минута, като през първите полувремена на двубоите отбеляза 3 пъти, докато след почивката – цели 11. Не вкара само в 7 от 17-те срещи, в които взе участие през есента, и едва веднъж записа две поредни шампионатни срещи без гол, но тогава също имаше пряко участие в попадение на своите с асистенция.
Само 12 футболисти записаха повече игрови минути от неговите 1530 през първия дял, като всеки път излизаше като титуляр и неизменно оставаше на терена до последния съдийски сигнал. За 17 мача Чочев вкара повече, отколкото за всичките 30 през миналия сезон, когато с 13 попадения за ЦСКА 1948 раздели третата позиция при топреализаторите с Димитър Илиев (Локо Пд). Пред него останаха двамата тарани на водещите отбори – Пиерос Сотириу (Лудогорец) и Жорди Кайседо (ЦСКА-София), които вече не са му конкуренция за трона.
Любомир Серафимов/ „Тема спорт“
