Охене – добре познат, но енигма за „сините“

0
karlos ohene
Снимка: levski.bg

В началото на седмицата Левски обяви второто си попълнение през зимата. Договор за година и половина със сините подписа 30-годишният Карлос Охене. Ганаецът е добре познато име в България, след като носи екипите на Берое, Царско село, ЦСКА 1948 и Хебър, преди да премине на „Герена“. Няма да навлизаме в детайли, че ръководството на столичани подведе феновете с информацията, че не преговаря и няма намерение да го прави с играчи от родното първенство. Е, две седмици по-късно декларацията бе опровергана от самия клуб и Карлос Охене бе обявен за нов футболист на Левски.

Ганаецът взе фланелката с №8 на гърба, която бе носена от Андриан Краев. На всички е ясно, че националът вече гледа далеч от „Герена“, но дали 30-годишният африканец ще може да го замести подобаващо? Вече написахме с какво и колко ще липсва Анди на Левски. Малко по-долу ще стане дума и за качествата на Охене. Преди това нека проследим пътя на халфа в професионалната му кариера. Полузащитникът няма български паспорт и ще заеме квота извън ЕС. Левски обаче има свободна такава на този етап, след като изкара необходимите документи на Цунами и Уелтън.

Карлос е роден на 21 юли 1993 година в столицата на Гана – Акра. Той започва футболния си път в школите Мадина и Уелфеър Старс, като на 17 години е забелязан от втородивизионния местен Нарита. „Президентът на клуба имаше контакти в Кипър и с Алки. Уреди проби за мен. Включих се и ме харесаха, след което подписах тригодишен договор“, разказва Охене пред Дарик радио преди три години. За тима изиграва 38 мача, в които бележи 2 попадения. Доброто му представяне му осигурява трансфер в АЕЛ Лимасол през 2013 година. С новия си тим е на терена в 64 двубоя, като и този път вкарва 2 гола. Три години по-късно Карлос предприема предизвикателството „България“. През септември 2016-а изкарва успешни десетдневни проби в Берое, впечатлява с две попадения в контрола срещу Созопол и тогавашният треньор Александър Димитров дава зелена светлина да бъде подписан договор с халфа. „Атмосферата беше страхотна. Отборът има много фенове, което ми хареса. Ръководството, както и треньорският щаб ме приеха сякаш съм у дома си. Бях един от тях и се чувствах прекрасно. Успях да стабилизирам кариерата си, защото в Гана имах върхове и спадове, но в Берое нещата се получиха“, споделя халфът. Той работи за кратко с Димитров при заралии, а след това съдбата го среща с покойния Ферарио Спасов, Александър Томаш и Димитър Димитров-Херо в Стара Загора.

През 2018 година Охене напуска Берое след 55 мача и 3 попадения (най-резултатната му кампания) и предприема ново пътуване на Изток – този път към Саудитска Арабия. Ганаецът подписва с Оход Медина, но не се задържа дълго и изиграва само 14 двубоя, след което разтрогва контракта си. През зимата на 2019-а се завръща в Стара Загора като свободен агент. Този път Охене не е този играч, който бе познат от първия си престой, но остана в тима още две години. Под Аязмото африканецът отново работи с Херо, а след това и с Петър Колев. Ганаецът изигра 36 двубоя и вкара 1 гол, след което премина в Царско село. Преди да се премести в столицата, Охене можеше да поеме пътя към Варна, тъй като Илиан Илиев го искаше, за да подсили халфовата си линия. Но в крайна сметка ганаецът не заигра на „Тича“, а на „Арена Царско село“. В тима остана около 34 месеца и премина в ЦСКА 1948. И в двата клуба работи с Любослав Пенев. „В ЦСКА 1948 всичко ми харесваше. Организацията е на много високо ниво. Чувствам се така, както в Берое, просто съм у дома си“, споделя Охене.

Но халфът престоя в Бистрица само за един сезон и след 19 мача подписа с Хебър. В Пазарджик той отново се събра с Ел Голеадор през есента и сега премина на „Герена“. Въпреки че от 2016 година, с леко прекъсване, кариерата му преминава в България, то той не говори добре езика. „Знам само неща около футбола. В Берое беше по-трудно да говориш български, защото имаше много чуждестранни футболисти. Говорихме повече на други езици. Местните играчи ме учат на някои неща, но не винаги те са за споделяне (смее се). Старая се да попивам каквото мога и да науча български“, разказва Охене.

Ганаецът няма височината и агресията на Краев, както и не може да се похвали с бързина, но притежава отличен поглед върху играта и често е давал решителните пасове. Охене споделя, че е фен на Реал Мадрид и се е възхищавал на Кака, но играта му не е в профила на магичния бразилец. Предстои да видим дали има качествата да заиграе в гранд.

Мартин Владимиров/ „Тема спорт“