Новият „син“ герой писал домашни в кола и заявил: Мечтата ми е една – да играя за Левски!

0
Снимка: levski.bg

В последните два мача на Левски се открои едно име, което не е непознато за тези, които следят изкъсо изявите на „сините“. Това е Марин Петков. 17-годишният футболист привлече вниманието на всички върху себе си, след като успя да се разпише по веднъж в последните 2 мача, а тимът от „Герена“ записа две победи – 2:0 над Царско село и 1:0 над Ботев (Пд). В първата среща момчето, което все още е ученик, сложи край на мъките, които изпитваше Левски, откакто се раздели с Найджъл Робърта – четири мача без отбелязан гол. След това пък прекъсна серията на „сините“ от две поредни загуби в Коматево с попадението си, дошло след атака за учебник.

Така неусетно Марин влетя в клубната история, след като до този момент нито един от футболистите, които са получили шанс за изява между 16 и 17 години, не е успял да постигне подобно нещо, пише „Мач Телеграф“. Дори и една от най-големите клубни икони – Георги Соколов. През сезон 1959/60 година, когато е на 17 г., Йогата завършва с 4 попадения. Те обаче са разпръснати във времето. Първо вкарва за 1:0 над Спартак (Пл), а след това записва гол и асистенция при 3:1 над Ботев (Пд) през декември. В края на първенството Соколето блести при победата над Септември (Сф) с 2:1. Той вкарва и двете попадения.

Пътят на Марин на „Герена“ обаче не е лек. Той е привлечен там, когато е на 11 години. Хваща окото на Красимир Петков, който си тръгна със скандал от Левски, а след това не успя да довърши докрай работата си в ЦСКА 1948. Баща му е принуден всеки ден да бие път от Етрополе до „Герена“ и обратно, за да може момчето да тренира. Налага се дори Марин да пише домашните си на задната седалка, за да не изостава от съотборниците си.

Две години по-късно нещата се променят, когато възрастта вече му дава право да се отдели от своите родители и да премести в общежитието до стадион „Виваком Арена – Георги Аспарухов“, където се помещава и в момента. Първоначално майка му е против, защото там няма кой да му помага, но момчето е категорично: „Мечтата ми е една – да играя за Левски“. За пръв път това се сбъдна 10 октомври 2019 година, когато Петър Хубчев го пуска за няколко минути при загубата от Ботев (Пд) с 0:1 в Пловдив. От този момент не успяха да минат и две години, за да може Марин да смълчи трибуните в Коматево. Иначе за пръв път попада в групата за мач на Левски, когато е едва на 15 години. Влиза там на настояване на Красимир Петков по времето, когато Георги Тодоров за пореден път бе временен треньор в дупката между раздялата с Георги Дерменджиев и назначението на Петър Хубчев.

Според запознати при Марин нещата не са чак толкова лесни, колкото изглеждат на пръв поглед. Дълго време в школата е бил в сянката на Дани Начев и Марк-Емилио Папазов, които са били смятани за по-големи таланти от него. Начев все още се бори за дебют в първия отбор на „Герена“, а Папазов търси място под слънцето в Борисовата градина.