В сряда Левски привлече осмия си нов футболист. Това е централният нападател Найджъл Роберта. 21-годишният холандец подписа със сините за 3 сезона. Той е вторият нов за върха на атаката, който дойде това лято след австрийския национал Дени Алар. И освен него ще спори за място в състава и голмайсторът на изминалия шампионат Станислав Костов. Ще успее ли младокът да развие таланта си зависи само от него.
Найджъл Роберта е роден на 13 февруари 1998 година във Влаардинген, Холандия, но израства в Дордрехт заедно с майка си, брат си, сестра си и доведения си баща. „Все още имам контакт с биологичния си баща, но моят доведен татко Тайрон, който е голям фен, ме отгледа. Затова и аз заобичах играта – ритах в нас и на улицата. На 7 станах част от една местна школа. След това обаче бързо ме привлякоха във Фейенорд“, разказва младокът.
Развил се в академията на Фейенорд, за него 25 юни 2015 година завинаги ще остане емоционален ден. Тогава младокът получава 3-годишен професионален контракт, който подписва, без да се замисля. От клуба пък гордо обявяват: „Най-накрая мощният нападател, който има впечатляващо голово досие за юношите ни, бива възнаграден. Той спокойно може да играе и като типичен таран, така че очакваме много от него“. Найджъл рано-рано е сбъднал мечтата си – подписал е с гранд. Но тепърва осъзнава, че в живота нищо не ти се поднася на тепсия.
При юношите е сочен за голям талант – затова и от 13-а до 18-годишна възраст неизменно е част от националния отбор на Холандия.
Заради експлозивността си играе като крило. Това обаче се променя, когато става на 15. Тогава израства над останалите, а треньор в академията му става Рой Макай – човекът, който дълго време късаше противниковите мрежи с екипа на националния тим на Холандия и Ла Коруня, Байерн Мюнхен и фейенорд. „Нашият таран се контузи, а Макай видя нещо в мен. Според него имах качества да стана голмайстор. И започна да ме налага, да ми показва някои тънкости. Каза ми: „В бъдеще хората ще ти плащат, за да вкарваш голове. Затова трябва да се превърнеш в убиец“. Научих много неща от него. Постоянно ми казваше, а и ми показваше, че трябва да шутирам всяка топка към вратата, щом я получа в наказателното поле“.
От подписването на професионален договор до дебюта му в първия тим на Фейенорд минава почти година. На 1 май 2016 година треньорът Джовани ван Бронкхорст го пуска като резерва срещу Вилем II. „Бях напрегнат, защото научих, че треньорът възнамерява да ме пусне. От този момент нататък неизменно тренирах с първия тим и за малко време научих доста неща. Като това, че нищо не ти се разминава. При юношите, ако не правиш нещо както трябва, то може и да минеш между капките, но в първия тим това няма как да се случи. Просто защото ако не правиш нещата така, както трябва – не получаваш шанс. Толкова е лесно.“
Дебютът на Роберта обаче се оказва и негов бенефис. През сезон 2016/17 така и не се появява в игра за мъжете. Причината – получава сериозна травма в областта на адукторите. Контузиите започват да го преследват и въпреки че няма толкова тежка работа, то той постоянно е извън игрището. Осъзнава, че няма да го бъде във Фейенорд и започва да се оглежда за други варианти. „Пред мен имаше опция клубът да ме преотстъпи. Но не исках такъв вариант. Разбрахме се да ме пуснат без пари, където аз избера – така формално скъсах с Фейенорд, но продължих да имам договор с клуба за още един сезон. Искаха ме няколко тима от елита, но мениджърът ми каза, че не предлагат нищо конкретно. Затова и приех да премина в Камбуур – хареса ми какво мислят за мен и как виждат бъдещето ми“, разкрива играчът. И в новия тим обаче
нещата не вървят по мед и масло макар че получава доста повече шансове. През 2017/18 изиграва 12 мача в местната втора лига. В началото му трябва време да свикне. Започва 2018-а по отличен начин – вкарва 5 гола в 3 мача. В Камбуур се радват, че най-накрая е напълно здрав и започва да разкрива таланта си. Но в началото на февруари получава мускулна травма, която го вади от игра до края на кампанията.
„Дали съм податлив на контузии? Хората си мислят така, като видят колко време съм отсъствал от терена. Така беше и в юношеските ми години във Фейенорд. Но мисля, че вече съм подобрил физиката си“, казва Роберта преди старта на миналата кампания. А от клуба искат да му вдъхнат увереност, давайки му фланелката с любимия №9. Започва сезона както трябва и си извоюва титулярно място. Проблемите с леки травми обаче не са зад гърба му. Няколко пъти е на път да падне духом, но с помощта на семейството си преодолява тежките мисли. „Преди кампанията се целех в 15-20 гола, но на средата й имам само три, отчасти и заради травми“, с тъга отбелязва той. Все пак финишира със 7 попадения на сметката си. И обяснява, че в Камбуур е използван по целия фронт на атаката, а не като типичен шаран в пеналта. „Модерният нападател трябва да може да играе футбол, а не само да рита към вратата. Изисква се много мисъл. Мисля си, че в Камбуур израствам. Взимам нещата доста по-сериозно, отколкото като юноша във Фейенорд. Яд ме е, че и преди време не е било така“…
Като си минал през почти всички национални гарнитури на Холандия, то непрекъснато си мислиш за оранжевата фланелка. Мечтата му е пак да я сложи, въпреки че има право да играе за Кюрасао – вече е отбил няколко покани от тази страна. „Вярвам, че някой ден пак ще съм част от Холандия. Имам вариант и с Кюрасао, но… засега съм отложил тези размисли“, категоричен е Роберта. И с право. На 21 години вече трябва да докаже, че е готов за голям футбол.
Заявява, че най-доброто му качество е да премине съперник на малко пространство. А за най-добър, срещу който е играл, Роберта определя новото попълнение на Ювентус Матайс Де Лихт.
„Заветът на Макай? Хората все още не виждат убиеца в мен. В мен все още има твърде много неща от времето, в което играех на крилото. Трябва да подобря движението си по ръба на засадата и завършващия удар. Тогава ще започна да вкарвам по 15-20 гола на сезон, ако, естествено, се опазя от травми“, казва преди година Найджъл.
Ще разкрие ли тези си качества в Левски, където в момента също има конкуренция в атаката, ще разберем скоро.
