Бразилецът Уелтън е една от причините Станимир Стоилов да получава ръкопляскания на стадиона и позитивни оценки в медиите, но какво е „виновен“ той, че има око за футболисти. Гледал записи на Цунами и в полезрението му попаднал и другият.
Уелтън Фелипе Парагуа де Мело няма навършени 25 години и не можем да си позволим да го наречем завършен футболист, но като за почти без пари си е трансферно попадение отвсякъде. От Бразилия за сериозни суми Лудогорец покрай класните попълнения довлачи какви ли не разочарования, но в Левски в сегашната ситуация никой не може да си позволи грешки, пък било то и само с транспортни разходи като инвестиция.
В Ботафого ПБ преди година едва ли са подозирали, че ще им се наложи да попълват документи на двама свои играчи по посока Левски и че въпросните футболисти ще направят „копи“ от Бразилия и веднага „пейст“ на целия ляв фланг на сините от началото на тази календарна година. На този етап суперлативите обяснимо са предимно за Уелтън, който наистина играе като развързан и както казват специалистите – трудно може да бъде спрян. Като физика и особено ниския център на тежестта той наподобява легендарното крило на Левски от миналото Руси Гочев, който също бе с подобни габарити, но бе отличен флангови играч. Гочев също обичаше да влиза навътре по целия фронт на атаката, да комбинира и да шутира към вратата, както направи наскоро Уелтън с попадението си срещу ЦСКА 1948 Сф. Бързите крака бяха това, което отличаваше Гочев.
Интересното при бразилското крило е, че по визитка той може да действа и като лек нападател, и като човека зад тарана, какъвто при предишния отбор бе Седрик Бардон, но с оглед наличието на Кръстев, Илиян Стефанов, Миланов и Костадинов, трудно бихме си представили Уелтън да бъде преместен във вътрешността на терена. Друга особеност е обратният крак. Така навремето Миодраг Пантелич вършееше по дясното крило на сините със силен ляв крак. При Уелтън е огледално, той поне засега не смее да прави същите неща и с левия си крак и със сигурност треньорът Стоилов ще има персонални часове с него, да не губи секунда да си прехвърля топката на удобния крак, или пък да отлага възможност за центриране, като търси друго отиграване на конкретна ситуация.
Дали е възможно в някои ситуации, или пък в цял мач да видим Уелтън на другия фланг със силния крак? Треньорският щаб на сините може би има извършени необходими тестове в тренировъчния процес, но предстои да видим дали такива ще бъдат направени и в боева обстановка. Преди 15-ина години Станимир Стоилов имаше Христо Йовов като опция за двата фланга, докато Мечо Телкийски, който сега е в щаба на Мъри, бе окупирал дясното крило. Двамата чат-пат влизаха и на позицията зад нападателя, а Йовов има и минути като централен нападател. Станислав Ангелов също бе човек, на когото можеше да се разчита да играе и на двете крила. Пелето обаче е друга бира, той бе рядко явление, действаше ефективно на абсолютно всички постове без този, на който се изисква поставянето на вратарски ръкавици. Стоилов обича да има универсални футболисти.
За краткия си престой на „Герена“ Уелтън има някои откъслечни бижутерски изпълнения и показва, че нищо бразилско не му е чуждо. Но треньорът ще трябва да поизчисти малко бразилския излишък, по тези географски ширини е доста по-различно и само финтове, техника и скорост не вършат работа. Стоилов обаче е доказал, че може да работи добре с бразилци и да ги развива. Комуникацията му с тези футболисти е била на ниво, не само защото говори португалски.
Желю Станков/ „Тема спорт“
