Втора седмица медиите се упражняват по темата с бъдещето на ПФК Левски, а то е пределно ясно. В следващите седем месеца правят две неща – стават шампиони и след това влизат в групи на Шампионската лига. Всичко друго са празни приказки и съчинения на осмокласници. Всички други модели за поддържане на един футболен клуб са сладки химери за наивници. По някакви причини винаги може да се намери щедър спомоществувател, но също така винаги ще настъпи момент, в който той ще откаже да дава повече пари. Не се е родил този, който би харчил пари, без да получава отсреща резултат. Васил Божков каза, че е планирал да даде за петгодишен период 125 милиона лева. Само че не каза, ако в този период не се постигне резултат, какво ще прави по-нататък. Ще даде още 125 милиона лева ли? Съзнателно не обвързвам произхода на парите, защото като пясъчна кула на морския бряг се срина връзката между държава и бизнес. Както се видя добре, Левски не става за разменна монета или индулгенция. Държавата си гони интереса, а той е много по-мащабен от този, на който и да е футболен клуб. Било то и великия Левски!
Тук трябва да се отвори скоба, че сегашният процес в Левски удивително наподобява на събитията отпреди 20 години. Най-щедрият меценат на Левски преди Божков бе Майкъл Чорни. Неговият бизнес тогава е реципрочен на сегашния на Божков. Търкането на талончета може едно към едно да се приравни с мобилния монопол що се отнася до опразването на джобовете на огромна маса хора. Помните, че най-ниските сметки тогава бяха около 200 лева на месец. И на тази база имаше много пари за Левски. Разликата е, че ставаха шампиони и бяха много силни. Розовият период и преди, и сега завършва много скоро. Тогава обаче бързо сработи правилният модел – на самоиздръжката. Левски спечели милиони от участието си в европейските турнири и се стабилизира финансово. И тогава никой не говореше за модела „Бащица“. Моделът беше правилен футбол с подходящите изпълнители на всички нива. От изпълнителен директор, през треньор, до футболисти. А феновете с удоволствие плащаха по 60 лева за билет, за да слушат химна на Шампионската лига и да гледат Барса, Челси и Вердер. Този модел Левски трябва да върне в най-бързи срокове, защото другото е агония безкрай.
И няма никакви оправдания за хората на „Герена“, ако не постигнат двете поставени цели още в следващите 7 месеца. Ситуацията разбули много важни детайли. Левски разполага с почти неограничен финансов ресурс, въпрос на кадърност е той да бъде управляван и използван така, че успехите да дойдат от само себе си. Не някъде в необозримото бъдеще, а на момента. Време за губене няма и без да споменавам имена, хората, които от една година водят процесите, е трябвало да го знаят. Защото не говори много добре за техния интелект, ако са си мислели, че имат неограничено време да витаят в облаците. Приказките за правилния път на развитие бяха дотук. Сега хронометърът е настроен на обратно броене.
На феновете не им е работа да се занимават с неща, които са приоритет вече на прокуратурата. Каквото и да е българското правосъдие, поради липса на друго трябва да се приеме безропотно. По-лошо от лошо правосъдие е липсата на такова. Без необходимите компетенции е по-добре да си стоиш вкъщи. А и ако сметнат две и две, ще получат четири. Поне в следващата половин година няма да има никаква смяна на собствеността в Левски. Няма да го допуснат сегашните собственици, защото те все още разчитат на „коза Левски“. Както бе написано в едно съобщение до медиите преди година – ще си сътрудничим с футболен клуб Левски, докато имаме общи интереси. Може и да бяха бизнес интереси, не помня точно. Е, общите интереси засега са непокътнати. Ползите от евентуално засилване на Левски са несравнимо повече от финансовите загуби, които биха се получили в този кратък период от време.
Естествено, след юни нещата коренно ще се променят, ако футболният клуб живурка в досегашното си битие. Тогава вече левскарите могат да му мислят. И отново да се дъвче вечната тема с бащиците и самоиздръжката. А виновните за липсата на резултати са на топло в Турция и единственото, което ги интересува, е да си вземат заплатите през февруари.
Между другото, единствената пречка да се осъществи спасението се нарича Лудогорец. Там харчат два пъти повече от Левски, но ако само една година пропуснат правото на атака, също сериозно ще се разклатят. Така че битката е кой кого, а цената правото на достойно съществуване. Ако не успее Левски да постигне резултат при този златен дъжд, значи никога няма да се случи. И естествено възниква въпросът за какви модели въобще пишем и говорим през цялото време.
