Навръх своята 105-годишнина Миньор Пк се завърна в професионалния футбол. Направи го 8 кръга преди края, след като изпревари дубъла на ЦСКА-София с 12 точки (армейците нямат право по спортен път да спечелят промоция, тъй като нямат три поредни сезона в Югозападната Трета лига), а третият Вихрен Сандански е с 27 точки по-малко от перничани. С основна заслуга за успеха е наставникът на чуковете Христо Господинов, който е един от най-проспериращите и качествени млади треньори у нас. Той се съгласи да говори пред „Тема Спорт“, като разказа за трудностите, през които са минали жълто-черните, и сподели какви ще са целите в близко бъдеще.
Христо, толкова лесно ли бе Миньор Перник да спечели промоция и да се върне в професионалния футбол, колкото изглеждаше отстрани?
– Ако е изглеждало лесно, то това е единствено благодарение на труда, старанието и себераздаването на всички в клуба. Футболисти, служители, треньори бяхме фокусирани върху тази цел и я преследвахме с всички сили. Това, което остана незабелязано, бе, че всъщност минахме през много трудни периоди. През есента имахме сериозни финансови и организационни проблеми, които се решиха със смяната на ръководството, но тогава дойдоха трудностите с тренировъчната база, терените. Следствие на липсата на добри условия за подготовка бяхме принудени във всеки мач да мислим как да се справяме с липсата на поне 3-4 играчи. В крайна сметка успяхме и сега сме щастливи и много амбицирани.
Сега предстои и по-трудното. Какво да очакваме от Миньор в Б група?
– Очакванията ще бъдат свързани с целите, които ще си поставим. В следващите дни ще седнем с ръководството да уточним всички тези детайли и да начертаем план за действие. Всичко това е свързано с финансиране, условия, селекция и така нататък. Със сигурност обаче целта ще бъде да направим следващата крачка, да изградим още по-добър отбор, да надградим и да се развиваме както спортно-технически, така и организационно.
Ти спомена смяната на ръководството, която се извърши в средата на сезона. В много случаи при такива обстоятелства се сменя и треньорът. Какво си каза тогава с новите шефове?
– Реално ние много дълго време чакахме тази смяна, която се забави заради документални процедури. В периода, в който очаквахме вписването на новото ръководство, клубът бе в безтегловност и бе много трудно за всички. След това не е имало кой знае колко тежки и продължителни разговори между мен и новия президент в лицето на Велизар Димитров. Още при първата ни среща аз усетих неговото доверие, бях убеден, че имам неговата подкрепа и всичко се случи много естествено.
Как се работи с Велизар Димитров и какво промени той?
– С неговото идване усетихме стабилност и сигурност. В много кратки срокове, благодарение на контактите си, визията си и доверието, с което той се ползва в различни институции, бяха изчистени финансовите проблеми. Създаде се необходимата организация и в клуба отново имаше нужната комуникация.
Усещаш ли подкрепата на кмета Станислав Владимиров?
– Да, и го казвам съвсем категорично. Ангажираността на Община Перник, в лицето на г-н Владимиров и Мартин Жлябинков не само към футбола, а към спорта като цяло в града, заслужава само респект. Имаме прекрасна комуникация с тях и винаги, когато сме имали нужда от помощ, сме знаели, че можем да разчитаме да я получим. Подкрепата към Миньор не е само на думи и обещания, а е реална. Ясно виждам как целта на местната власт е с реалните възможности да превърне Перник в спортен град, който да се гордее със своите спортисти.
Отново се заговори за реконструкция на стадиона, поставяне на осветление… Има ли развитие за базата в Дивотино?
– В свое интервю наскоро г-н Жлябинков заяви, че в плановете на Общинския съвет са залегнали тези точки, но аз не мога да се ангажирам със срокове. Надявам се да се случи, като за мен приоритет е тренировъчната база. Официалният терен няма възможност да понесе натоварванията на целия процес и това създава трудности. В чужбина подобни проблеми рядко се разискват, но знаете, че в България това е основна тема в много клубове. Надявам се съвсем скоро да имаме условията, за да можем да създаваме стойностен продукт и Миньор да продължи своето спортно развитие и в крайна сметка да изпълни мечтата на всички – завръщане в елита.
Ти познаваш добре обстановката в Перник още от периода 2008-2010 година, когато бе футболист на чуковете. Феновете подкрепят с цялото сърце, но обръщат палачинката, когато дойдат лоши резултати…
– Това е характерно за всички привърженици в България. Навсякъде феновете искат победи и добри резултати. За щастие все още не съм изпадал в такива ситуации. Нашите фенове ни подкрепят безрезервно. Неминуемо ще има и трудни моменти, и загуби, но съм убеден, че те и тогава ще продължат да са зад нас, ако виждат, че въпреки негативния резултат, ние сме играли със сърце и сме се раздали на терена. Аз съм в постоянна комуникация с лидерите на агитката и знам, че за тях най-важно е Миньор да е горд и смел.
В Миньор се вижда сплав между млади и стари, а разликата между най-младия и най-възрастния Дидо Христов е повече от 20 години… Как се овладява такава съблекалня?
– С много разговори. Да, понякога по-опитните имат повече изисквания към младите, искат да ги научат, да им покажат, а се случва да се стигне до разминаване между очаквания и реалност. Тогава трябва да се намесим ние, треньорите. Но истината е, че в Миньор има много силна връзка между играчи, треньори, служители в клуба. Смело мога да кажа, че за повечето това не е просто месторабота и професия, а призвание, отдаденост, начин на живот.
Ще запази ли Миньор гръбнака си в Б група, има ли вече набелязани имена за селекция и колко човека предвиждате да се привлекат?
– В моето треньорско верую не влиза идеята за голямо текучество и мащабни селекции. Със сигурност отборът ще има нужда от освежаване и надграждане с цел повишаване както на нивото, така и на конкуренцията. Ние сме длъжни да се съобразим и с изискванията, които съществуват в Б група да играят 2-ма футболисти до 21-годишна възраст. Ние в момента опитваме да даваме път и на такива млади момчета и 2-3 от тях отговарят на изискванията за професионалния футбол. В тази връзка според мен ще имаме нужда от 4 нови попълнения, като двама да са опитни играчи, които да донесат допълнително класа и две момчета под 21 години.
Миньор влиза в новинарските колонки вече и с благотворителни акции. Как дойде идеята и защо го реши, защото знам, че ти си инициаторът?
– През есента, когато имахме организационни и финансови проблеми, преди смяната на ръководството, аз усетих, че Миньор е загърбен от обществеността и не усещах връзката между клуба и хората в града. Затова реших ние да направим първата крачка. С моите колеги, с играчите предприехме такива стъпки и започнахме да развиваме социална дейност. Правихме го и защото ни помагаше да се справяме с трудностите. Усмивките на хората в нужда, на които сме помогнали, ни зареждаха. Отивайки в приюта за кучета, усещахме една непринудена обич от тези животни. Постепенно осъзнах, че като цяло хората в града започват да гледат на нас с други очи и това наистина ни носи удовлетворение.
