Нападателят на Лудогорец – Матиас Тисера – говори за пристигането си в България и спечелването на шампионската титла с Лудогорец. Той даде интервю за dobleamarilla.com.ar. Ето и какво пишат от аржентинската медия:
Бившият нападател на Платенсе Матиас Тисера изживява момент на екстаз в българския футбол, след като стана шампион с чудовищния Лудогорец, който с това завоевание постигна 11 поредни шампионски титли.
Аржентинецът, на 25-годишна възраст, реши да напусне аржентинския футбол и замина за Европа, за да може да направи икономическа разлика и да израсне в спорта. Той дойде в шампионски отбор и в крайна сметка изпълни традицията да продължи да побеждава. Българският клуб спечели титлата с 12 точки пред могъщия ЦСКА-София.
Тисера игра още за Нюелс, Килмес и Индепендиенте Ривадавия, но най-големите му добродетели се виждаха в „Камарите“. Той беше звезда при промоцията в Професионалната лига и в Първа дивизия показа добри качества. Според сайта Transfermarkt в Лудогорец той изигра осем мача в националното първенство и купата, като отбеляза три гола и две асистенции.
В разгара на „положителния“ баланс по отношение на наградите Тисера разговаря с dobleamarilla и разказа какво се случва в момента в европейската държава. На свой ред той увери, че напускането му на Платенсе е „небрежно“ и че лидерите „не са се погрижили за него“.
„Феновете, хората и съотборниците ми знаят какъв съм и това ми е достатъчно, имам спокойна глава, защото в Платенсе оставих сърцето си и няма съмнение в това“ , заяви нападателят.
Какво означава за теб да си новопристигнал шампион?
– Истината е, че когато се появи възможността да дойда, никога не съм се съмнявал в това. Погледнах статистиката, групата, започнах да опознавам града и видях, че са водещи и с възможност за участие в Шампионска лига или УЕФА. Реших да дойда, защото беше хубаво предизвикателство и знаех, че има шанс да стана шампион. И за краткото време, през което бях тук, трябваше да играя няколко мача и успях да допринеса, затова съм доволен от отбора и клуба, приеха ме много добре и ми харесва начинът, по който работят.
Как е футболът в България?
– Българският футбол е много тактически и динамичен, може би с по-малко сблъсъци от Аржентина и може би се опитват да играят повече по земя всеки мач. Това ме облагодетелства, затова и аз избрах този отбор и тази страна.
– В каква страна се озова?
– Не я познавах, разбира се, че говорят друг език, но истината е, че е сладък. Има много специфични правила, с които може би не съм свикнал, но трябва да научите всичко това и хората са много спокойни. Тук може да се живее много добре и градът е много безопасен, ние сме много спокойни.
Какъв е Лудогорец и как живееш там, като си шампион 11 пъти подред?
– Лудогорец има 11 титли, играл е в Шампионска лига и УЕФА и винаги иска да се състезава, готви се за големи състезания и винаги се стреми да се класира, което е мотивация за нас, защото той се стреми да израсне във футбола. Икономически е много добре и базата е на най-високо ниво, на най-високо ниво в Европа. Това за мен е много важно, защото в кариерата си не съм бил на места със страхотни условия за обучение.
Смятате ли, че вашият скок към Европа дойде в точния момент?
– Без съмнение знаех, че ако има добра оферта от чужбина, ще се възползвам от нея, защото човек винаги се стреми да напредва. Бях в Платенсе от две години и няколко месеца и почувствах, че цикълът ми е завършен и вярвах, че е време да изляза и да играя навън и да продължа да се развивам. Този клуб се появи и ми хареса, въпреки времето, което преживях, той ми отвори врати и ми купи пропуск, затова съм доволен.
С течение на времето как анализирате времето си в Платенсе и заминаването си?
– Напускането за мен беше много зле обработено от лидерите и това ме нарани, защото в клуба винаги оставях всичко и се раздавах докрай, никога не се оплаквах от нищо, а те се отнесоха с мен много зле. Те ме оставиха открит и не се погрижиха за мен. И знам, че говореха лошо за мен, но аз бях единственият играч, който им остави повече пари, отколкото искаха и те не ги ценят, но фенът, хората и съотборниците ми знаят какъв съм и това ми е достатъчно, имам спокойна глава, защото в Платенсе оставих сърцето си и в това няма съмнение. Страдах, когато се справяха неправилно с нещата, когато ми казваха едно, а правеха друго, никога не ме питаха как съм, какво искам или имам нужда. Те избраха да се отдръпнат, когато имах нужда от нещо, но когато бях голмайстор на отбора и трети в класирането в турнира, тогава те показаха друга страна. Човек осъзнава, но знам, че времето ще постави нещата на мястото им. Но както казах, аз съм много спокоен, защото се раздадох на 100%.
Какво ви липсва най-много от Аржентина?
– Наистина ми липсва да говоря с хората, повече от всичко, защото езикът тук е сложен. Липсват ми също семейството и рамката на аржентинския футбол, главно лудостта на страната ни, когато вкараш гол и публиката експлодира. Фолклорът от там много липсва, защото тук може би е по-скоро шоу, театрален тип.
