Средата на септември 1978 година… На стадион „Васил Левски“ в мач от турнира за Купата на УЕФА един срещу друг се изправят ЦСКА и Валенсия с Марио Кемпес в редиците. В 81-ата минута в игра за армейците се появява едно хлапе и телевизионният коментатор Николай Колев-Мичмана обявява: „На терена има още един Марио, но не Кемпес, а Вълков“… Червените побеждават с 2:1, а 18-годишният Марио Вълков, който все още е ученик, си спомня: „На другия ден бях звездата в училище. За съжаление, не успяхме да ги отстраним. В реванша беше 1:1 на полувремето и по радиоуредбата обявиха, че премията им скача от 3 на 5 хиляди… Освен Кемпес, те имаха уникални играчи като Райнер Бонхов, Даниел Солсона… Отстраниха ни с късни голове на „Местая“, връща се в спомените си крилото.
Днес Марио Вълков живее в Лондон, но продължава да следи любимия ЦСКА, както и Миньор Перник, откъдето тръгна за големия футбол. Той даде голямо интервю за „Тема Спорт“ и сподели впечатленията си от случващото се в Борисовата градина.
Марио, не мога да кажа, че футболната есен е много добра за теб – ЦСКА и Челси не са убедителни, а Миньор е във В група…
– Да, но Миньор е на първо място (смее се). Там направиха грешка със смяната на Властта с това, че махнаха Ицо Янев. Хубавото е, че сега Велизар Димитров се завърна и съм убеден, че нещата ще се случат. Той си разбира от работата и с помощта на Общината тимът ще тръгне нагоре. А за ЦСКА… Скъсах си нервите в последните години. Не мога да се примиря с това второ място, но явно това ни е нивото. Правим селекции, привличат се играчи, но няма класа. Ето, онзи ден играем с Разград и виждате какво става. Лудогорец без много напрежение, но със спокойствие, с манталитет, с класа, пипат топката и си взеха своето. Ние не можахме да ритнем към тяхната врата. Ялова работа. Имаме едно полуположение. ЦСКА няма идея в атака, а чакаме съперникът да сбърка. За цяла есен мога да кажа, че ми харесаха само срещу Локо Пд, Ботев Пд и ЦСКА 1948, но с два мача и половина шампион не се става. Не и когато имаш такъв съперник. Вижте Пьотровски. Ето такива играчи ни трябват – лидери, които могат да решават мачове. Ние чакаме на такива като Кох, Туфегджич и прочие, които са направени от стъкло.
В последните години, когато „Армията“ се напълни, когато адреналинът и емоцията са големи, отборът обикновено не записва положителен резултат, как си го обяснявате?
– Не записва, защото се застрелват с два пистолета. Нямат характер да играят за такъв отбор и пред такава публика, липсват изявените лидери. За да си на „Армията“, трябва да имаш не само качества, но и характер на победител. Аз лично сравнявам подкрепата на феновете на ЦСКА с тази на Селтик и Рейнджърс, но те вместо да използват това вдъхновение, се гипсират.
Вие как се справяхте с това напрежение?
– Е, няма място за сравнение. Тогава имаше много силни характери. Всеки си даваше сметка за какъв клуб играе. Ние се „хранехме“ от тази любов и еуфория. Бяхме свикнали след голям мач на „Васил Левски“ феновете да ни занесат на ръце до „Армията“. И тогава не ни беше лесно, но имахме сърца и знаехме какво означава тази емблема, публиката, а сега постоянно се водят и сменят някакви наемници от чужбина, които докато разберат в какъв клуб са попаднали, и си тръгват. По мое време Зафето (б.а. Иван Зафиров), Цоньо Василев играеха все едно имаха по два далака и две сърца. Зафето постоянно ме захождаше и се включваше в атака, центрираше към Джевизов по десет пъти на мач. По цял мач се въртяхме с него и скъсвахме шортите на съперниците. Допускахме по една-две загуби на сезон. Спомням си веднъж паднахме с 1:2 от Черноморец в Бургас. Едно крило ни вкара от 30 метра. После в София още в автобуса, като се качиха едни генерали, и ни направиха на нищо, а сега ги пазим, да не ги обидим и да не ги нараним.
Изигра се последният мач на „Българска армия“. Там си изкарал едни от най-прекрасните си години, там видя, макар и за кратко, сина си Красен с червената фланелка… С какви чувства гледаше кадрите от последния мач?
– Изтръпнах, когато гледах публиката. Радвах се на организацията, но дойде мачът и не можаха да го изиграят, а това ме пръска отвътре. Време е това да се промени. Стига сме се оправдавали с това и онова, стига сме търсили все другаде причината. Да, така е, съдиите им помагат, но нека покажем и ние игра и да ги победим, а тогава да гледаме кой на кого помага. Вече две години нямаме победа в голям, важен мач.
Кои моменти ще останат най-силно в съзнанието ти от „Българска армия“?
– Първото нещо, за което се сещам, е, когато за първи път влязох в съблекалнята. Това се случи малко след като бяхме загубили финала за Купата на Съветската армия срещу Марек. Влязох вътре и изтръпнах, гледайки толкова много звезди и големи играчи и хора – Божил Колев, Средков, Зафето, Милен Горанов, Светльо Мирчев, Кольо Христов, който беше половин отбор… Седнах до Цоньо Василев… Много ме бъзикаше той.
Ако зависеше от теб, как би нарекъл новия стадион – отново ли „Българска армия“, или на името на някоя легенда?
– Не, не… На кого да го кръстиш? На Митата Якимов ли, на Жеката ли, на Димитър Пенев, на Паро, на Джеки, Ицо Стоичков… Толкова много са – Ването Колев, Жоро Найденов, Гаганелов, Ракаров… Аз мога да изреждам още 20 минути. „Българска армия“ си е прекрасно име.
Джони Велинов каза, че очаква трето поколение след него, сина му Венци, а сега и внукът му да стъпи на „Армията“. Ти имаш ли такива мечти?
– Дано, дано (смее се). Красен има две момичета и не знам дали да чакам от него внук (смее се). Ерик (по-малкият) има момченце на една годинка. Дано пък той ни зарадва. Ерик също много обича ЦСКА. Докато живееше при нас в Англия, ме побъркваше. Като играеше Челси – всичко беше в синьо, свършва мачът и започва ЦСКА и за секунди променяше всичко и навсякъде се появяваха червени екипи, шалове и знамена. И сега не изпуска мач на „Армията“.
Вярваш ли, че ЦСКА има реален шанс за титлата тази година. И дали най-сетне ще се сбъдне мечтата?
– Ще трябва малко късмет и много надграждане в играта. Не можем да направим силен отбор и затова чакаме такива като Назон да се приведат в приличен вид и да отслабнат. За мен една от грешките е, че със селекцията не се занимава Мето Томанов. Всички помним той как работи и какво прави. Резултатите му са добре известни. Той не гледа дали еди-кой си може да спира топката, или дали има повече от един финт, а преценява комплексно – качества, характер, отборна работа, податлив ли е на контузии…
Упрекваш ли Турицов за дузпата срещу ЦСКА 1948, или той е най-лесното измиване на ръце?
– Упреквам го. Упреквам и преди това този, на когото дадоха лентата – Матей, който изпусна срещу Локо Пд. Да, ЦСКА не играеше добре. Бих казал, че играта дори беше грозна, но резултатите бяха положителни и тези две дузпи ни лишиха от мечтата.
Има ли футболист на ЦСКА, който ти прави впечатление и за когото можеш да кажеш, че имаше капацитет да играе във вашия отбор от началото на 80-те години?
– Нека не правим такива сравнения, за да не обидим някого от настоящите. Връщам се назад. Има един мач в Сан Себастиан срещу Реал Сосиедад, които имаха 7 испански национали. Джони загряваше, пиеше кафе и пушеше цигара, а след това ги побърка. Велик мач, но след тренировка оставаха с Джевизов още един час и само шутове. Още го болят ръцете от тези тупалки. Ами Спас? Оставали сме с него по 40 минути, един час след тренировка и аз само центрирам, а той – глава, глава, глава… В момента Юга и такива като него са бавни за футбола, който ние играехме. Цецо Йончев не беше толкова бърз, но и той сега ще ги надбяга тези и ще им вкара гол. Те изиграха 5-6 мача по-здрави и не могат да ходят. При Паро тренирахме по 2 часа и никой не се оплакваше. Сега сядам да ги гледам, но се е случвало да спра телевизора, защото сърцето ми ще се пръсне.
