18-годишният Марин Петков се присъедини към съотборниците си от Левски в края на миналата седмица, след като имаше ангажименти с младежкия национален отбор. Още има рана на крака от грубия мач с Гибралтар (1:1), но това не му пречи да се готви на пълни обороти и заявява, че се намира в добра форма. С усмивка на лице и отлично настроение се съгласи да говори пред „Тема Спорт“ за предстоящата кампания, работата със Станимир Стоилов и очакванията за двубоите с ПАОК от втория квалификационен кръг на Лигата на конференциите. Той се върна към спечелването на Купата на България и отбелязаната решителната дузпа срещу Лудогорец (3:2) в Разград на полуфиналите на турнира. Наскоро Петков завърши училище и бе абитуриент, но от повече от година е част от първия състав на Левски.
Марине, присъедини се към лагера на Левски на по-късен етап заради ангажиментите ти за младежкия национален отбор. Как се чувстваш отново с твоите съотборници?
– Благодаря, добре се чувствам. Мисля, че се намирам в добра форма и се надявам подготовката да мине по план.
След добрия завършек на миналия сезон, какви цели си поставяте за предстоящия?
– В отбора си говорим във всеки мач да играем добре и да радваме хората, които обичат Левски. За момента не коментираме цели, а сме съсредоточени върху подготовката за официалните двубои. Трябва да гледаме мач за мач.
Малко след старта на първенството обаче ви очаква тежък съперник във втория квалификационен кръг на Лигата на конференциите – ПАОК. Какви са очакванията ти за предстоящите мачове с гръцкия гранд?
– Падна ни се може би най-силният противник в тази фаза на турнира. Можем само да извлечем позитиви от подобен съперник и такива мачове. Ако успеем да ги отстраним, ще бъде страхотно да продължим в следващата фаза на Лигата на конференциите.
Вярвате ли, че може да елиминирате ПАОК?
– Разбира се, че вярваме. Показахме, че можем да играем много добре в последните мачове от сезона и заслужено спечелихме Купата на България.
Нека те върна именно малко по-назад през тази година. Какво означава за теб спечелването на купата?
– Това е най-щастливият ми момент в моята кариера. Надявам се да имам още много такива и тепърва да печеля трофеи с Левски.
Какво си помисли преди да изпълниш дузпата в първия полуфинал срещу Лудогорец (б.а. спечелен от сините с 3:2 в, Разград)?
– Исках просто да спечелим мача. Гледах да не мисля много преди да изпълня дузпата. Радвам се, че именно аз застанах зад топката, вкарах и победихме Лудогорец.
Напрежението в теб не беше ли още по-голямо, след като секунди по-рано Георги Миланов бе пропуснал от бялата точка?
– Казах си, че трябва да вкарам тази дузпа, че няма друг изход. Хубавото е, че именно това се получи.
Какви напътствия и съвети ти дава треньорът Станимир Стоилов? Как се работи с него?
– Всеки ден изисква от нас да даваме повече и повече по време на тренировките, за да може да сме максимално подготвени за официалните мачове. По-взискателен е към динамиката на играта, което е нормално. Всичко се върши на много високо и професионално ниво.
Какво няма да забравиш, което ти е казал Станимир Стоилов?
– Може би думите му преди изпълнението на споменатата по-горе дузпа. След като се разбра, че тя ще бъде пребита, ме викна и ми каза: Отивай и я вкарай. Постоянно дава напътствия и ценни съвети на отбора. В Левски има много добра атмосфера.
Преди дни Стоилов сподели, че може да те използва и на върха на атаката. Може ли да те видим в ролята на нападател през сезона?
– Нямам проблем с позициите на терена. Където ме поставят, съм готов да играя и да дам максимума от своите възможности.
Какво е чувството да работиш с опитни футболисти като Ивелин Попов и Георги Миланов? Двамата имат много мачове в чужбина, опитваш ли се да вземеш нещо от тях?
– Всеки ден се опитваш да даваш всичко от себе си и да си на високо ниво до такива футболисти. Това е и целта на конкуренцията, всеки да е в най-добрата си форма. Трябва непрекъснато да ставаш по-силен. Удоволствие е да тренираш до подобни играчи.
Защо избра да отидеш в школата на Левски? Какви бяха първите ти стъпки във футбола?
– От малък съм фен на Левски, но започнах да тренирам в школата на Чавдар Етрополе. Там бях една година, след което се преместих на „Герена“. Приеха ме след един турнир в Сандански. В него се представих добре и решиха да остана. Много съм благодарен за това.
Брат ти Николай е световен шампион по таекуондо. Защо не пое по пътя на бойните спортове, а избра футбола?
– Обичах повече да ритам, отколкото мен да ритат (смее се). Просто от много малък се запалих по футбола и избрах този спорт.
Какви цели си поставяш в Личен и професионален план?
– Искам най-вече аз и всички мои близки и приятели да са живи и здрави. Това е най-важното. След това ще продължа да давам всеки ден максимума от себе си и каквото стане.
Кой е твоят идол във футбола?
– Харесвам много Кристиано Роналдо, а един от любимите ми футболисти е Еден Азар.
