Каква ирония на съдбата – на 7 ноември 2013 година Лудогорец завърши на „Васил Левски“ 1:1 с Черноморец Одеса и предсрочно излезе от група в ЛЕ. На 8 ноември 2018 година Лудогорец завърши в Разград 0:0 срещу слабия тим на АЕК Ларнака и предсрочно напусна същия турнир. Преди 5 години възходът на Лудогорец под ръководството на симпатичния Стойчо Стоев продължи с победи над ПСВ и Динамо Загреб и пролетна кампания с отстраняване на Лацио и исторически връх за клуба – осминафинал срещу Валенсия. Сега през пролетта Лудогорец ще се бори за титлата и Купата на България.
Къде отиде, по дяволите, надграждането с всяка изминала година пo-нагоре и по-нагоре. Нали близката цел
бяха пролетни мачове в ШЛ,
а на практика излезе нещо съвсем различно. Мачът с АЕК и изобщо представянето на така наречените орли наподобяваше лебедова песен. Или последен валс в Европа! А най-голямото доказателство за поетия път бяха оправданията с липса на късмет. С нереализираните шансове. Иначе играта била много добра! Щеше да бъде смешно, ако не бе жалко. Един изключителен проект, наричан някога национална кауза, влиза във фазата на унищожението. В задънена улица без изход. Както е казал народът, каквото сам си сториш, никой не може да ти направи. Явлението, или дори чудото Лудогорец, вече е минало. Да, те преживяха и шока Милсами, но пак си стъпиха на краката, ще кажат добронамерените. Дано им се получи, но сега базата е доста променена. Налице е силна вътрешна конкуренция в България и липса на опции за смяна на главните изпълнители. Тази групова фаза може да се окаже последна за Марселиньо, Дяков, Моци – големите водачи – хората, от чието мнение зависеше става ли треньорът или не. Те си записаха имената в историята, но дали не се получи върху максимата – след нас и потоп.
Машината на Лудогорец е за ремонт. Лошото е, че той ще бъде непланиран. И подмяната на частите трябва да се извършва в движение. Така е във футбола, не можеш да излезеш от процеса и да се върнеш, когато си напълно готов. А за „Боинга“ Лудогорец и части много трудно могат да се намерят. Кой ще е новият Петев, Стоев,
Дерменджиев или пък някой от тях ще бъде върнат на мостика! Кои ще са новите звезди и лидери? И откъде ще дойдат? Няма никакви гаранции, че от Бразилия ще пристигнат четирима или петима, които да вдигнат Феникс от пепелта. Пробите от последно време са силно замърсени – Форстър, Брандао не вършат никаква работа. Саша и Кампаняро са средна ръка, Натанаел и Сисиньо вървят стремглаво надолу. Събуждането на Вандерсон непрекъснато се отлага. А никой не може да си представи Лудогорец без бразилците.
И върху спортните проблеми се надграждат моралните
Пустеещите седалки на „Лудогорец Арена“. Толкова пари бяха хвърлени да се играят мачове в Европа на стадиона в Разград, а онзи ден се оказа, че няма кой да ги гледа. Никой не може да даде смислено обяснение защо при цялата доминация и близо 100-те мача в турнирите не се създадоха фенове. Ако по същото време и при същите обстоятелства играеха Левски или ЦСКА-София в Европа, щяха да бъдат гледани от 15-20 хиляди на стадиона. Дори Славия можеше да разчита поне на 5 хиляди зрители с билет. Защо цяла Североизточна България бойкотира един толкова успешен проект, увисва като риторичен въпрос. Явно някъде нещо се обърка между 7 ноември 2013 година и 8 ноември 2018-а. Някои хора не си дадоха сметка, че успехите и победите не създават априори симпатия. Емоции се придобиват доброволно, а в Разград не се и опитват да го разберат.
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
