Новите собственици на Левски като че ли са готови да изнесат част от спортното управление на клуба в Румъния. Селекцията като двустранен процес е изключително важна част от продукта и щом някои неща ще се санкционират от чужбина, е възможно да се появят пукнатини.
По принцип подобен род ходове не са никак чужди на големите компании. Но тук става въпрос за футболен клуб, а географската и сантиментална принадлежност не бива да бъдат пренебрегвани. Буди леко недоумение как за някакви си два месеца новата власт на „Герена“ все още не може да ни представи сериозни приоритети и програма. И ако широката маса запалянковци са далеч от икономическата част, тъй като едва ли някой ще прави ежемесечна сводка на нивото на дълговете, то спортно-техническият аспект ежедневно е подложен на обсъждане.
Наистина няма нищо лошо в това в клуба да бъдат назначавани чуждестранни директори и ръководители, но някак не се връзва при обявена линия на „побългаряване“ на представителния тим да се вкарва румънско ноу-хау. Ето, взехме Райнов – български национал, след това Валери Божинов -играл къде ли не български нападател, и Живко Миланов – доказан и изпитан български биткаджия. Така се хвалеха сините малко преди старта на пролетния полусезон. Линията бе начертана. Интересното сега е как скаутското звено с румънски команден пункт ще следи български футболисти и дали треньорът ще ги праща да гледат някого, или ще си набелязват и ще предлагат на треньора.
Ясно е, че собствениците на Левски са мислили и премислили какви ли не варианти за спортен директор, който пък да си назначи скаути. Твърде спорна тук е ролята на изпълнителния директор. Едва ли някой вярва, че идеята за румънската кръв на „Герена“ е на Павел Колев. Но пък е възможно той да е избирал измежду няколкото му предложени варианта, защото все пак той си е заложил името и авторитета.
В крайна сметка идеята повече от половината от стартовия състав на Левски да е от български играчи, така или иначе е неосъществима в следващите 1-2 години. От Първа лига има трима-четирима футболисти извън Лудогорец и ЦСКА-София, които стават за Левски, но те са непосилни като цена. А и сините на този етап не могат да предложат заплати, каквито може да си позволи конкуренцията. Извън тези шепа български играчи останалите са максимум на ниво Райнов.
Вън от съмнение обаче е, че идеята има своето положително отражение. Миналата година по това време от Левски повече миришеше на футбол, но пък нямаше характер именно поради липсата на играчи, на които освен за пари им пука и за синия цвят. Преди година отборът на Делио Роси игра финал за купата, Обертан бе водеща фигура и като беше в настроение, наистина правеше разлика. Само че точно на този финал със Славия на сините им липсваха биткаджии. Подобни решителни сблъсъци не се взимат с хора като Обертан, а с такива като Михайлов, Миланов и Божинов. Французинът не бе от футболистите, които могат да се набутат в шамарите, да вземат нещата в свои ръце и на психологическия фронт и да играят лидерска роля. Да, сега без Обертан няма импровизация, но поне на терена има някакво левскарско излъчване.
Остава отворен въпросът и със задължителното присъствие на силна синя фигура над треньора, който така или иначе не дава вид на човек, който може да цепи въздуха в съблекалнята. Гошо Дерменджиев хубаво си е направил съвет на старейшините, но за цялостния характер на тима трябват още български попълнения.
