-
Треньорът на Левски Славиша Стоянович продължава да бяга от темата за целите, но е вън от съмнение, че към днешна дата вече не съществува опасност сините да обявят спортно-технически фалит, тоест да изпаднат. За финансовия колапс няма да гадаем, защото там въпреки всички явни и неофициални информации положението е тежко и от „Герена“ периодично бият камбаната, че спасението не е подпечатано.
Съвсем доскоро обаче сините наистина бяха в безизходица на терена и дори всеки ден да припомняме, че Наско Сираков прояви прекалено твърдоглавие относно Гошо Тодоров, пак няма да сбъркаме. Треньорската смяна в Левски стана прекалено късно, малко оставаше ситуацията да стане не просто безнадеждна, а да излезе от контрол и да се стигне до спортно-технически фалит.
Славиша Стоянович измъкна сините от дъното на класирането. Там продължава да е интересно, но по-малко, и то заради Славия и Ботев, които са си замесени. Монтана, който онзи ден падна на „Герена“, стана сериозен фаворит за изпадане, което няма да е голяма трагедия за ръководителите на този клуб. Те си знаят кога какво правят и на каква цена.
Треньорът на сините можеше и да не е толкова наперен след мача в неделя вечерта. В дните преди двубоя в едно от многото си обширни интервюта сърбинът спомена с възмутителна гримаса, че на „Герена“ вече всеки идва за точки. Да, в последните години нещата не са такива, каквито са, и ако Стоянович може поне това да промени, ще е окей и ще си спечели още червени точки.
Трябва да признаем, че Славишата извади и късмет, защото Монтана също дойде за точки, въпреки че много хора се съмняват в това. В началото на мача гостите създадоха две идентични опасности пред вратата на сините и ако поне едното бе станало гол, сега щяхме да си пеем друга песен. Какво правиха и струваха сините през зимната пауза, преговаряха, отхвърляха десетки, пробваха други, но през първия официален мач четиричленната защита бе с трима от есента и това можеше да е трудно поправимо, ако Стефан Цонков от Монтана имаше повечко късмет. Не може при две центрирания на Тони Тасев от преки свободни удари отбраната на Левски да спи и да гледа отблизо. Е, явно нямаше как да мине и без това. Все пак съперниците бяха почти съседи в класирането и дори букмейкърите държаха солиден коефициент за сините. Тоест, ако трябва да бъдем кратки – Левски не заслужава доверие. Точно от тази писта можем да следим как се развива отборът. Когато стартовият коефициент за домакински мач на сините срещу съперник от дъното на таблицата е под 1.50 и до мача падне на 1.20 и това се случи няколко пъти, значи Левски вече е станал отбор. Тоест съперниците няма да идват на „Герена“ за точки, а да паднат с по-малко и Стоянович вече нещо ще е надградил и спортно-технически, и като манталитет.
Доста време сините не успяваха да инжектират в съблекалнята самочувствие и футболистите, като че ли се мачкаха сами. А трябва да добавим и психологически интервенции от последните двама треньори Гошо Тодоров и Петър Хубчев, които не се славят като майстори на доброто настроение. Те също като Славишата изтъкваха, че са луди и всеотдайни, че са се заели да водят Левски, но сега е някак по-различно – треньорът е отворен не само към футболистите си, но и към публиката и медиите, както и към феновете. И те също нямаха цели, всеки беше спасителят в ръжта, всеки като че ли бе последната, а не поредната надежда този отбор да направи нещо впечатляващо. И накрая пак – нъцки.
Да завършим с целите. Без повече увъртания – Славишата има да си връща на феновете една купа. За първенството е ясно, там каквото дойде. Но след онова скандално откъм треньорски подход отпадане във Варна с дузпи през есента на 2018 година, сега Стоянович трябва да насочи всичко към този турнир.
Желю Станков/ „Тема спорт“
