След пет години няма да може да съберем група за националния отбор, констатира капитанът на червените
Капитанът на ЦСКА-София Петър Занев бе последният играч, който напусна „Армията“ след победата над Ботев Враца. Защитникът излезе от съблекалнята след Иван Турицов. Националът винаги е бил искрен и открит в това, което мисли и казва. След успеха над врачани той отговори на въпросите на „Тема Спорт“ за състоянието на червените, трикольорите и младите играчи в България. Договорът на Занев с армейците е до края на сезона с опция за удължаване за още една година, но засега темата за бъдещето му не е на дневен ред.
Пепи, поспадна ли малко напрежението в ЦСКА с победата над Ботев Враца?
– Не знам, не мога да ти дам точен отговор. В ЦСКА винаги има напрежение. Въпросът е, че ние, футболистите, трябва да се справяме с емоциите си.
Изхаби доста нерви и в този мач…
– Да, защото не ми харесва поведението ни на терена. Губим елементарни топки. Трябва да сме по-конкретни пред гола. Защото сами видяхте, вкараха ни след корнер и после ходене по мъките.
Яд ли те е, че не игра срещу Царско село, за да предотвратиш по някакъв начин тази загуба?
– Разбира се, че ме е яд, както ме е яд и че няма да мога да играя срещу Берое сега заради един господин, който се направи на интересен в мача с Левски.
Какво очакваш от двубоя с Берое, който започна пролетта с три поредни победи?
– Ще ни е трудно, но срещу по-силните отбори се играе по-лесно. Когато дойдат 10 човека да се защитават в своята половина по-трудно намираме пътя към вратата. На нас ни е по-лесно, когато има празни пространства.
Какви са отношенията на играчите с Милош Крушчич, вижда се, че има напрежение от страна на феновете към него?
– На мен като капитан и като футболист на ЦСКА ми стана доста мъчно, доста обидно, независимо дали е Милош Крушчич или някой друг треньор, от това, което се случи на мача с Царско село. Нямаме право да го замеряме със снежни топки и с бутилки. Да, отборът не се намира на това място, на което трябва да е. Но имаме още мачове до края на шампионата. На две точки сме от Левски и Локо Пловдив. Срамна загуба от Царско село, извиняваме се за нея, но в крайна сметка затова си привърженик на ЦСКА – в хубаво и в лошо да си подкрепяш отбора.
Ще успее ли най-после, от третия опит, ЦСКА да преодолее полуфиналите за купата, след като в предишните две години отпадна от Ботев Пловдив и Левски?
– Искаме да спечелим трофея и това е ясно. Аз исках и да станем шампиони, но тази загуба от Царско село доста ни подряза крилата. Сега задачата е почти непосилна, но във футбола всичко е възможно.
Бе теглен жребия за Лигата на нациите, докато вървеше мачът ви с Ботев Враца. Националният ни отбор се падна в група с Уелс, Ейре и Финландия в Лига Б. Какви са шансовете ни?
– Рано е да говорим. Нека първо минат баражите за Евро 2020. Мачът с Унгария е най-важният. Като виждате какво ни е нивото, за нас лесни двубои няма. С Унгария не само трябва да дойдат повече хора на стадиона, но и да победим. Това е много важно за българския футбол като цяло. Евентуален успех, говоря класиране на Евро 2020, ще ни даде голям тласък. Трябва да започнем сериозно да обръщаме внимание на детско-юношеския футбол, но не само на приказки, а с действия. Отборите в елита на 70 процента са съставени от чужденци. Какво правим?! След пет години няма да може да съберем група за националния отбор.
Мислиш ли и ти като Ивелин Попов за спиране с националния тим?
– И това време ще дойде. Аз съм на 34 години. Имах разговор със селекционера Георги Дерменджиев и той ме помоли да помагам. Аз също исках да дам път на младите, защото това е начинът – младите да играят, но като виждам каква е ситуацията… Казах на Георги Дерменджиев, че когато има нужда от по-опитни футболисти, които да помагат, когато мога и трябва винаги ще се отзова.
Ахмед Ахмедов влезе като смяна за ЦСКА в мача с Ботев Враца и след 25 минути на терена вкара победен гол… Как видя официалния му дебют с червената фланелка?
– Само адмирации за момчето, защото на него не му беше никак лесно. Чакаше своя шанс и по най-добрия начин го използва. Той е трудолюбив. Старае се по време на тренировките. Има хъс за победа и усет към гола. Това е пътят, трябва да има конкуренция. А и не е само голът, който вкара. Вкара острота, запазваше топките, участва и при първото попадение. С него направих двойното подаване. Така че пак казвам, само адмирации за Ахмедов.
В центъра на защитата играеш с още по-млад футболист – Валентин Антов, на когото специалистите предвиждат добро бъдеще. Как го виждаш?
– Той е достатъчно интелигентно момче, пред което има бъдеще. От него си зависи как ще се развие. Трябва да продължава да работи така усърдно, че даже и още повече. Не трябва да допуска да се главозамайва. Защото в България много лесно, когато някой направи 3-4 силни мача, го вдигаме в облаците. Така че по-скромничко, но той е скромно момче.
Къде се справя по-добре – в центъра на защитата или в средата на терена?
– Има си старши треньор, който преценява. И като централен защитник се справя, и като опорен халф. Въпрос на гледна точка на треньора. А зависи и срещу кой противник играем.
