Многократно в последните години сме отчитали, че школата на ЦСКА-София не просто не е достатъчно продуктивна, а се нуждае от огромна революция, защото произвежда изключително лимитирани кадри. Броят на червените юноши, наложили се в представителния тим в последното десетилетие, се брои на пръстите на едната ръка и това е една от основните причини през есента на „Армията“ да беше отчетен рекорден процент използвани чужденци – над 70. Но ако има позиция, която все още се захранва до някаква степен от „собственото производство“, тя е в ядрото на ариергарда.
Божидар Чорбаджийски, след това Валентин Антов, а сега и Християн Петров се наложиха последователно като постоянни величини в центъра на червената отбрана. В тяхното развитие в Борисовата градина има много прилики, основната от които е свързана с ранното им налагане в стартовия състав. Съществуват и големи разлики обаче и една от тях засяга капитанската лента. Валентин Антов влезе в историята на ЦСКА като най-младия й носител, като я сложи още в дебюта си за Купата на България срещу София 2010 на 19 август 2015, когато бе едва на 14 години и 286 дни. По този начин Христо Янев искаше да даде още по-голям тласък в развитие на тийнейджъра, който няколко години по-късно се превърна в титулярен избор за лентата. Преди това обаче тя два сезона беше носена от Божидар Чорбаджийски. Той се възползва по най-добрия начин от кампанията във В група и се наложи в титулярния състав, където остана и след завръщането в Първа лига. Многото новодошли и изпадането на Борис Галчев от 11-те предопредели именно Чорбаджийски като най-добрия избор за капитан, макар че едва бе навършил 21 години и правеше първите си стъпки в елита.
Така и Валентин, и Божидар получиха бързо капитанската лента в ЦСКА най-вече заради ограничения набор от лидери в състава. Това все още не се случва за 21-годишния Християн и е интересно защо, след като обстоятелствата са подобни. В последните сезон и половина Петров се наложи като основна фигура в отбрана, вече има зад гърба си 56 участия във всички турнири, дебютира за мъжкия национален отбор, а в младежката формация на Александър Димитров е капитан. Освен това е и най-използваният защитник на червените от началото на кампанията. В същото време лидерът в ЦСКА-София Юрген Матей цяла есен бе контузен. В негово отсъствие първи избор за лентата бе Амос Юга, който още Бруно Акрапович определи за шеф в съблекалнята, но сред привържениците е със спорна репутация. Когато африканецът не бе на терена, пък съотборниците си извеждаше Тобиас Хайнц, включително и в края на есента, когато вече бе публично известно, че има проблеми извън терена. И въпросът е с какво норвежец с по-малко от година стаж в клуба е заслужил повече лентата на ЦСКА-София от продукта на червената школа и капитан на младежкия национален отбор Петров. Дори формата няма как да е в полза на Хайнц в последните два месеца, в които пък българинът продължава да е все така постоянен и дори отбеляза първите си голове в елита.
Редица специалисти и ветерани са на мнение, че лидерът в ЦСКА-София трябва да е българин, по възможност продукт на червената академия. И след като в най-близкото минало доверие са получили Чорбаджийски и Антов, сега най-подходящият избор за лентата е именно Петров. Особено в двубоите, в които предишният титулярен избор Юрген Матей, за когото не е ясно в какво състояние ще се завърне, не е на терена.
Ако продължим със сравнителния анализ между Божидар, Валентин и Християн, трябва да отчетем сериозното предимство, което Петров има пред останалите двама относно акуратността на действията им. Шестицата на ЦСКА-София изключително рядко допуска неточности в отиграванията си, което е жизненоважно в невралгичната зона, в която се подвизава. Чорбаджийски стана пословичен със загубените топки, които водеха до куп опасни ситуации и голове в червената мрежа и в крайна сметка свалиха лентата от ръката му и му костваха титулярното място. Трябва да се отчете обаче, че и той поемаше най-много рискове, защото се стремеше да превзема пространство с топка в крака. Антов също не бе твърде сигурен и често подаряваше притежанието на съперников състезател, особено когато бе ползван като опорен халф. В това отношение Петров наистина се отчита с впечатляващо висок процент на точни отигравания. Все още не се е запомнил с фатална грешка.
Християн бележи израстване и що се отнася до единоборствата един на един и позиционирането си. Уверен е във въздуха, макар че Чорбаджийски например бе доста по-силен на втория етаж. Най-големите проблеми на младежкия национал все още са свързани със скоростта, но Вальо Антов има сходни дефицити, а си осигури два трансфера в Италия в последните години.
Петров спечели гласуването в сайта на „Тема Спорт“ за най-добър защитник в първенството и е сред фаворитите за тази награда и в анкетата „Футболист на годината“. Със сигурност, подобно на Чорбаджийски и Антов, и в неговия хоризонт влизат планове за преминаване в чужбина, но преди това той все още има цели за постигане на „Армията“. Една от тях е да мине по стъпките на предшествениците си и да спечели капитанската лента в ЦСКА-София, а следващата е да ги задмине и да изведе тима до шампионската титла. От тримата Християн се наложи най-плавно при червените и сякаш най-естествено. Първо Саша Илич му даде шансове във формация с трима в отбрана, а Нестор Ел Маестро му се довери и при схема с четирима отзад.
Петров набира все по-голям опит и самочувствие. Ако поема повече отговорност с топка в крака и вдигне цялостното ниво на представянето си, ще върви напред в развитието.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
