Бившият треньор на Нефтохимик, Литекс, Левски, Лудогорец, Черноморец и Берое – Димитър Димитров – даде интервю пред „Тема Спорт“, в което говори за треньорската професия в световен мащаб и за футбола по време на пандемия. Херо посочи своите фаворити на европейско първенство. Той говори и за формата на Първа лига, както и за дебюта на системата ВАР в българския шампионат.
Г-н Димитров, на какво се дължи лятната треньорска вихрушка в световен мащаб?
– Да ви кажа честно, еднозначен отговор на този въпрос нямам. Може би с прекалено големите амбиции на собствениците, които искат много бързи резултати. Това е една от причините, а другата е такива като Конте, които искат всичко да е на топниво и не се съгласяват на някакви отстъпки по отношение на селекция и потенциал, и сам напусна. Той искаше да надгражда и да увеличи още силата на Интер, докато ръководството имаше политика да съкращава и намалява бюджета. Вижданията им не съвпаднаха.
Не е ли от гледната точка на тези собственици логично, че търсят нови идеи, освежаване на играта, защото след две-три години отборът става разпознаваем и се търси някаква промяна?
– Какво значи разпознаваем? Наблюдавам треньорите и те работят много разностранно по отношение на схеми и тактически идеи. Не съм видял един, който да играе с една и съща подредба на футболистите, с малки изключения. В повечето пъти Тухел по два или три пъти сменя схемата в мача. Това е елемент на изненада. Има такива, които се противопоставят на това и казват, че отборът трябва да играе в една и съща схема и да има изграден стил. Мисля, че са малко по-различни нещата, но не казвам, че моето е правилно или не. Могат да се променят в тактическо отношение и не смятам, че след две години треньорът се изчерпва в един отбор.
Не е ли това причината за отстъплението на Ливърпул и загубата в битката за титлата във Висшата лига?
– Основната причина при тях бяха контузиите, особено в защитата, и това неминуемо даде отражение в силата на отбора и организацията в отбрана. За мен бе това. Оттам като тръгне каруцата надолу, знаете какво става.
Според вас, ако не бяха тези контузии, колко време щяха да са непобедими?
– Не може да продължи дълго време, защото футболистите не са машини. Понякога се губи и мотивация, когато спечелиш много трофеи наведнъж. Мисля, че този сезон щяха да са на топниво, ако не се бяха получили тези контузии.
Колко е средният престой на един треньор в даден клуб, който да пристигне, да промени нещо и да си наложи стила?
– Според мен две-три години е оптималният вариант в един отбор.
Другият въпрос е как така Пеп Гуардиола се задържа в един клуб, колкото той пожелае? Как убеждава собствениците, че трябва да направи още нещо в тима?
– Мисля, че той е единственият треньор, който не е уволняван. Избира си отборите. Според мен убеждава с работата си. Той е спечелил всички на всяко едно ниво – като се започне от футболистите, които коментират неговата работа, ръководството и т.н. Във футбола понякога е нужен шанс и късмет. За мен Кройф е най-великият. Но в момента Гуардиола е най-добрият в света и хората го оценяват.
На финала с Челси шанс или някаква щура идея го провали да не спечели Шампионската лига?
– Мисля, че на него му липсваше дълбочина в състава, и то най-вече централен нападател. В няколко мача съм го наблюдавал, когато играе със скрит нападател, както се казва при нас – фалшива деветка, при него това не се получаваше. Побеждаваха, но създаваха много по-малко голови положения, отколкото когато играят с типичен централен нападател.
Във футбола по време на пандемия колко важно е да се прецени разпределението на силите, кондицията и свежестта?
– За първи път се сблъскваме с това нещо. Имах нещастието в Берое да преживеем две вълни на COVID-19. Едната беше в началото на ноември, а другата в края на януари. Много е индивидуално. От това, което съм разговарял с футболисти, някои са го прекарали тежко, а други – леко. Много от първите чувстваха, че нямат сили и енергия. Да, премина карантината им и започнаха да тренират, но самите те не се чувстваха така, както бяха, преди да се разболеят.
Като че ли по едно време ви беше неудобно да говорите, защото пандемията ви разби концепцията по отношение на възстановяване и провеждане на тренировките?
– Звучи като оправдание, но наистина ми беше неудобно да коментирам това, защото щяха да кажат, че и в другите отбори имаше болни. Да, така беше, но при нас дойде два пъти, а пак ще се повторя – много е индивидуално. Разговарял съм със специалисти и те ми казаха, че това дава отражение от три до шест месеца в самия организъм.
Според вас в България всички ли играха честно в това отношение?
– Имам информация, че се спекулира на тази тема, но нямам доказателства и по тази причина няма смисъл да коментирам. Но съм запознат, дори от самите футболисти на дадени отбори, които са ми казвали, че нещата не са такива, каквито ги изкарваха.
Как ще се отрази пандемията на европейското първенство, след като футболистите миналата година не играха, а след това наваксваха и през сезона бяха в постоянен цикъл сряда – събота?
– За първи път попадаме в такава ситуация. Много ми е трудно да давам съвет в това отношение, защото самият аз бях потърпевш от цялата история. Ще ми е интересно да видя с каква динамика ще играят футболистите в предстоящите мачове от европейското. Да видим как ще намерят силите и възможностите си.
На коя селекция бихте заложили за следващия европейски шампион?
– Франция, Белгия, Испания и Германия. Това са фаворитите. Бундестимът не трябва по никакъв начин да се подценява, в каквото и състояние да е. Италия също – не играят много красив, но залагат на прагматичен футбол.
В България на кой отбор бихте заложили за титлата през следващия сезон или въпросът е излишен?
– Мисля, че е излишен (смее се).
Зависи ли кой ще е шампион от това колко отбора ще започнат новия сезон?
– Обидно ми е да коментирам. Това да не знаеш какъв ще е форматът… Да започнеш първенството по един начин, а в края от БФС да ти кажат -ще се променя, няма да се променя. Мисля, че това го няма и в африканските държави.
Като страничен наблюдател как видяхте този панаир с изпадащите отбори?
– Това е цирк. Аз през 2011/12 (б.а. – тогава е начело на Черноморец Бургас) година преживях подобно нещо. Тогава четвъртият се класираше за евротурнирите, а ние до последно се борихме с Левски за третото място. Загубихме две точки след равенство с Локомотив София. Четвъртият трябваше да играе за Лига Европа и три-четири кръга преди да завърши първенството, измислиха, че финалистът за купата трябва да играе вместо четвъртия. Бях в шок. Така че не се учудвам. В България всичко се променя в последната секунда.
Да ви разбирам, че сте за промяна в БФС, независимо дали начело на Централата ще застане Димитър Бербатов, или Христо Порточанов?
– Искам да има правила, които да се спазват. А не на всички дербита едни и същи съдии да свирят. Рефери да ръководят мачове само на дадени отбори. Обвързани са. Ако взема да говоря на тази тема, ще стане много дълъг разговор.
Какви са ви първите впечатления от системата ВАР в българския футбол? Побългарихме ли я, или се движим по европейските стандарти?
– Някои неща ги побългарихме, защото там са същите изпълнители. В някои неща помогна, но тези мачове не бяха толкова от значение и решаващи. Как ще си представите на плейоф за оставане и влизане в елита, който играха Ботев Враца и Септември София, да няма ВАР и да се случи това нещо? Не знам какво наказание трябва да се измисли за това нещо.
