Председателят на УС на ЦСКА 1948 Добрин Гьонов даде интервю за footballbusinessinside.com. В него той говори защо е създаден клубът и признава, че бюджетът му е между 2.5 и 3 милиона евро, което го нарежда в Топ 5 у нас. Гьонов твърди, че отборите в елита трябва да взимат повече пари от ТВ права.
Вие сте много млад клуб, основан през 2016 г. Можете ли да ни разкажете историята на ЦСКА 1948?
Защо е създаден клубът е може би най-честият въпрос, който получавам след този защо в София има два отбора с името ЦСКА – ЦСКА 1948 и ЦСКА София. През 2016 г. ПФК ЦСКА, най-успешният футболен отбор в България, фалира. Собственикът на клуба по това време притежава още един клуб, а именно Литекс – Ловеч. За да избегне плащането на дълг от 15-20 милиона евро, той взе решението да премести Литекс Ловеч в София, да промени името на ЦСКА-София заедно с цветовете на официалната екипировка и обяви, че това е „новият” ЦСКА. Това обаче беше все същият Литекс Ловеч, който обаче играеше на оригиналния стадион на ПФК ЦСКА и се състезаваше директно в Първа дивизия.
Същото лято група привърженици на ПФК ЦСКА, включваща фенове, легенди на отбора, треньори, играчи от академията на отбора и др., се събират във Военния клуб в София (мястото, където клубът е официално създаден обратно през 1948 г., 5 май) и основава нов отбор на име ФК ЦСКА 1948. Като новак отборът ФК ЦСКА 1948 започва сезон 2016-2017 г. от най-ниското ниво на българския футбол – 4-та дивизия и за четири години успява да влезе в Първа дивизия, преминаваща през всички нива на българския футбол.
Играете втора година в първото ниво. Колко голям е клубът, колко хора работят за него в частта, която не е свързана със спорт?
Бих смятал ЦСКА 1948 за една от най-иновативните спортни организации в България. Общият брой служители, включително всички звена на клуба, е 90. Това може да изглежда голям брой, но ние силно вярваме в професионализма на всеки един човек, който работи за екипа. Опитваме се да комбинираме ума и опита на утвърдени имена в индустрията заедно с иновациите, които идват с по-младото поколение професионалисти. Що се отнася до отделите за администрация, маркетинг и продажби, бих казал, че в тези звена работят около 15 човека. Освен това разчитаме и на „свободни служители“ и подизпълнители за дните на мача и последващата подготовка.
Какъв е средният годишен приход на ЦСКА 1984 и как се разделя на различните области като спонсорство, мачове, телевизионни права и т.н.?
Приходите на нашия отбор са между 2,5 и 3 милиона евро, което според мен ни нарежда сред първите 5 отбора в страната по бюджет. Нещо повече, според мен приходите ни се доближават до средните приходи на отборите от първи дивизии в първенствата на Централна и Източна Европа.
Що се отнася до различните области, в момента нямам точните цифри, но спонсорството и мърчандайзингът са малко повече от 60%, телевизионните права са между 10% и 15%. Заради пандемията на Covid приходите от деня на мача не са били високи през последните две години.
Когато се прави анализ на клуб с нашите размери, основните цели са участие в европейски турнири на УЕФА и реализиране на изходящи трансфери. Въз основа на тези цели следва да се разработят стратегия и трансферна политика. Например Динамо Загреб за периода 2017-2021 г. похарчи 26 милиона евро за входящи трансфери и получи 118 милиона евро от изходящи трансфери.
Колко развит е спонсорският пазар в България?
За съжаление, спонсорският пазар в България не е много добре развит. Според мен това идва от факта, че продуктът “Български футбол” не е добре разпознат. Всички клубове от първа дивизия трябва да работят усилено, за да променят това възприятие.
Приходите от мачове не са голяма част – колко души средно гледат домашните ви мачове? Какъв е средният брой в лигата и как се развива през последните години – като оставим пандемията настрана?
Като млад клуб, ние вървим по пътя на непрекъснато развитие в търсене на най-добрите решения за нашия отбор и за нашите фенове. Естествено, някои решения бяха приети добре, а други не толкова, което често се отразява на ентусиазма на нашите фенове да идват или гледат мачовете ни.
Дори да оставим настрана пандемията, която оказа огромно влияние върху всеки спорт, несигурността и постоянните промени, които носи, не ни позволяват да правим стабилни изводи и да следваме тенденции.
Когато говоря за лигата като цяло, цифрите не са впечатляващи, дори бих казал, че намаляват през последните години. Има няколко причини за тази негативна тенденция според мен и те включват факта, че повечето стадиони са стари и не се поддържат, ниското ниво на футбола, както и твърде много хулигански сцени.
Освен това телевизионните пари не играят голяма роля. Какво е положението с телевизионните права в момента?
Като цяло правата за излъчване играят важна роля във футбола. За българския пазар статистиката показва, че българската първа дивизия е по-гледана и следвана от английската Висша лига. Въпреки че лихвата е по-висока, телевизията плаща по-малко за нея в сравнение с EPL. По мое лично мнение, федерацията трябваше да се стреми към по-добри условия. Сега това ме отвежда до друга много важна тема. Федерацията и професионалната лига трябва да бъдат разделени.
Казахте, че разделянето на ФА и лигата на две отделни единици ще бъде следващата голяма стъпка за българския футбол. Защо мислиш така?
Защото професионалните клубове са лицето на българския футбол. В България имаме 600 клуба, но само 14 са в първа дивизия. Професионалните клубове трябва да се съберат и да работят заедно за повишаване стойността на продукта „Български футбол”. Трябва да създадем по-добра комуникация с правителството, общините, спонсорите и телевизията, за да правим по-добри споразумения за клубовете.
Федерацията трябва да се концентрира върху националните отбори, по-нататъшното развитие на младия сектор наред с женския футбол, футзала и разбира се базата – масовите.
