УЕФА реши да премахне от новия сезон правилото, според което в елиминации при равен общ резултат напред продължава отборът, вкарал повече попадения на чужд терен. И може би така е по-справедливо. От тук нататък всичко ще се решава с футболни качества в продълженията, както и с физическа подготовка, а ако те пак не се окажат решаващи, ще се стига до дузпи. Някои казват, че те са лотария и шанс, но истината е, че дузпите се нещо много повече. Те са психология, хладнокръвие, а и не не последно място – умение и майсторство както на изпълнителя, така и на вратаря.
Конкретно на българските клубове може би трябва да им е все едно дали това правило ще го има, или не. Статистиката показва, че в европейските клубни турнири 37 пъти съдбата на нашите отбори се е решавала от головете на чужд терен. В тези случаи паритетът е почти пълен – 19 пъти родните тимове продължават напред, а в други 18 са напуснали с наведени глави. Като относителен дял това прави малко над 51% успеваемост. Това обаче се отнася в глобален аспект.
Ако се вгледаме в отделните клубове, определено има съществени разлики по отношение на победите и отпаданията. Най-тъжни от отиващото си правило би трябвало да са на „Герена“. Оставяме настрана, че точно сега на Левски последното нещо, за което трябва да му пука, са евромачовете. Те в момента са само спомени от миналото, а ако в бъдеще се подновят, не се очертава да е скоро. И все пак, ако се върнем на миналото, трябва да отбележим, че „сините“ са отборът, който най-често от всички български тимове е продължавал напред в елиминация с голове на чужд терен. Това е ставало цели 8 пъти. Сред тях са и някои най-силните отбори, които Левски е отстранявал в Европа – Динамо Киев, Щутгарт (единият от двата пъти), Глазгоу Рейнджърс, Оксер, Дуисбург, Бран и Славия Прага. Големият тим на Аякс също е отстранен с равен общ резултат, макар и не с гол на чужд терен, а с изпълнения на дузпи. Пет пък са елиминациите, в които „сините“ са отпадали с такъв сценарий. Балансът им щеше да е още по-положителен, ако не бяха двете отпадания по такъв начин в последните 5 години – от Марибор и Вадуц. Неприятна е била развръзката за „сините“ и при достигането до първия им четвъртфинал в Европа – за КНК през сезон 1969/70. Тогава те са най-близо до полуфинала, но отпадат от полския Гурник с общ резултат 4:4.
Лудогорец също се чувстваше по-добре при головете на чужд терен. Два пъти по този начин „орлите“ продължаваха напред – срещу Партизан и Марибор, а веднъж отпаднаха болезнено от израелския Апоел Беер Шева.
Друг от отборите ни, които и през тази година ще участват в Европа – Локомотив (Пд), също би трябвало да съжалява от премахването на правилото. „Черно-белите два пъти отстраниха така в съвременната си история своите противници – ОФК Белград и Спартак Търнава, но никога не са отпадали по такъв начин.
ЦСКА най-често си е патил от това правило, особено в последните 20 години, когато треньор беше Стойчо Младенов. От шестте им такива отпадания, 4 бяха именно със Стойчо Младенов – Блекбърн, Тулуза, Мура и Зимбру. Друг голям срам, който бе на път да се случи обаче, бе избегнат тъкмо с гол на чужд терен – през 2006 година срещу Хайдук Кула.
Локомотив (Сф) също е в неблагоприятно съотношение – 1:3. Но пък единственото продължаване напред с гол на чужд терен беше може би най-епохалното в историята – изхвърлянето на съветското страшилище Динамо Киев през 1979 година.
От най-големите ни клубове Славия е единственият, който би трябвало да не се интересува по никакъв начин от промяната, защото „белите“ никога не са стигали до равен общ резултат. Изключение е един случай срещу швейцарския Лозана през 60-те, но пък тогава правилото за чужд терен още не е било въведено и се е насрочвал трети допълнителен мач.
Цели 13 пък са българските клубове, които не са стигали до равенство след 180 минути игра.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
