Дербито между Левски и ЦСКА-София е истински феномен и хора от всяка прослойка вибрират с големия мач – от чистача до политика, от шофьора до директора на голяма корпорация, от общия работник до легендарния музикант. Точно заради това гост в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“ беше големият цесекар Кольо Гилъна. Истинското му име е Николай Йорданов и е сред символите на рок и пънк музиката в България в годините на прехода. Той е легендарният фронтмен на група „Контрол“, която прави фурор в началото на 90-те с албума „Леле, како“ и парчета като „Най-щастливият ден“, „Обичам те, мила“ и други. „ЦСКА и Арсенал са ми любимите отбори. С кой от двата да започна“, каза той.
-Какво очакваш от дербито след двата шамара, които и ЦСКА, и Левски понесоха преди неделния дуел?
-В този мач искам едно – тези футболисти на ЦСКА да покажат дух и характер. Как ще завърши мачът никой не знае. Понякога по-слабият отбор побеждава, защото в момента ние сме по-слаби като форма. Искам да няма съдийски скандали. Очаквам феновете и на двата отбора да са по-цивилизовани. Както и да завърши срещата, шампионът вече е предопределен. Ние, както всяка една година, се боричкаме за второ или трето място.
-ЦСКА обаче има шанс за спечелване на Купата на България?
-Като игра нямаме шанс, според мен. Но нека да кажем, че имаме.
-Предполагам много пъти са те питали, но кой е първият ти мач на ЦСКА и как се запали ти по „червената“ идея?
-Аз се запалих от моя чичо. Бог да го прости, на 5 годинки. Той беше голям фен на ЦСКА и ми викаше: „ЦCKA, ЦСКА“. Аз много обичах чичо си, но не можех да кажа „ЦСКА“, а „ТеТеКа“. Тогава съм бил на 2 годинки. Първият си мач не си го спомням. Спомням си обаче един мач на „Васил Левски“ срещу Локомотив София, говоря за времената, в които играеха Митата Якимов, Пенев, Никодимов, в Сектор Г… Стадионът се пълнеше час и половина преди мача. Издебнах някакво затишие, за да се изцепя и баща ми вика: „Аз те чух по телевизията“. Малко беше предобрил нещата, защото не можеше да ме чуе по телевизията. Аз оттогава си имам този мощния глас. Но не си спомням дали това е първият мач, защото аз ходех на много срещи. Бил съм на емблематични двубои – 2:0 над Ливърпул, с двата гола на Стойчо Младенов. В последно време обаче намалих ходенията, защото „Армията“ беше тотален погром. В Сектор В всички седалки бяха начупени, те бяха опасни са здравето. Можеш да си нарежеш краката, а ако се спънеш и паднеш – да си нарежеш дроба, например. Аз обичам да ходя на по-спокойни мачове.
-А когато гледаш вкъщи по-нервен фен ли си?
-О, да. Един комшия над нас пусна дипломатическа нота в писмо, че много шум се вдига. Съгласен съм, но това е в периода до 22 часа. Имам силен, пробивен глас и когато вкараме гол става страшно, а когато на нас ни отбележат, също става страшно, само че в обратната посока. Много съм емоционален и предпочитам сам да си гледам мачовете.
-Какъв резултат виждаш в дербито?
-Един хикс, 1:1. И двата отбора не сме в цветуща форма. Последният мач на Левски не беше добър, но пък те могат да се мотивират три пъти повече и да ни бъде много трудно.
-Кой мач никога няма да забравиш и на кой мач викаше най-много?
-Никога няма да забравя когато с „Контрол“ бяхме на турне в Ловеч. В хотела, в който бяхме настанени, нямаше телевизор в нашата стая. Платих си пари, за да се преместя в апартамент с телевизор, тъй като в деня преди концерта беше Вечното дерби. Купих си 5 кенчета бира, изпих ги и петте, но така се падна, не е било нарочно, но бихме с 5:0 с четирите гола на Христо Стоичков. Всяко изпито кенче го хвърлях долу на улицата, защото ние бяхме в центъра на града. Тогава се изкефих чудовищно. Яд ме е, че ако бяхме натиснали повече, можеше да подобрим някой от техните рекорди.
-В този ред на мисли Христо Стоичков ли в любимият ти футболист?
-Да, Стоичков ми е най-любимият футболист. Неговата биография съм я чел 5-6 пъти вече. Бербатов също ми е любимец. Неговата съм я чел малко по-малко пъти, но и в момента я чета. Гледам да ги изравня по четене. ЦСКА ражда звезди. От ЦСКА колко футболисти са станали европейски и световни имена, което за мен е гордостта да съм фен на ЦСКА. Стоичков е незаменим. Много хора казват реклами и т.н. Това е световният бизнес. Когато си готин, няма значение какво рекламира. Човек като Ицо повече никога няма да има в България. Той е в Топ 100 на футболистите във всички времена.
-Как би надъхал актуалните футболисти за дербито с Левски?
-Бих им казал да разгледат музея, да изгледат емблематични мачове. Да разберат какво е марката, името ЦСКА. Това е отбор, убиец на европейски шампиони. Трябва да играят с дух, с мотивация, да изядат тревата. Най-важният мач на ЦСКА винаги е бил този с Левски, дори ние да сме 15-и, а те 16-и. Това дерби е в Топ 10 на дербитата в света след Барса – Реал, Милан – Интер, Цървена звезда – Партизан. Признато с хореография и емоция.
-Имаш ли приятели левскари и шегувате ли с тях?
-С Влади Въргала сме много близки. Той е ултра левскар, аз съм ултра чорбар (смее се). Бих му казал: „Влади, поздрави, ще ви смачкаме!“. Много го обичам този човек. Казвал съм му „Всичко е хубаво в теб, всичко е гениално, но защо си левскар?“. Той е много талантлив, много умен, много хуманно настроен. Ако маже да помогне на всеки, ще го направи.
-В нашето студио има част от седалка от „Армията“. Какво е за теб този стадион?
-Родният ни дом. Без парчето на Йорданка Христова, мач не може да започне. „Армията“ е свещеното място, където много отбори са преклонявали глава. Имали сме чудовищни мачове на този стадион. Например с Бпекбърн, 3:3, бяхме на 5-6 минути от чудото, от 0:3.
-Сега актуална тема е новият стадион. Предполагам, че чакаш с трепет да стъпиш на новия стадион?
-Дай Боже! Дано се случи това нещо най-накрая. Нов дом за много поколения. Видяхте колко драми имаше преди това, жалбоподатели, спорове, какво ли не. Искам само никой да не ни пречи, ние сами ще си го построим.
-Защо феновете на Левски бяха по-активни със закупуването на билети преди дербито?
-Защото не играем добре. Никой не иска да гледа измъчен мач, в който се надяваме, дай Боже, да вкараме гол. Аз, когато ходех на „Армията“ по времето на Стоичков, Пенев, Любо, Лъчо Танев, Бакалов, Георги Георгиев, отивахме с нагласата не дали, а с колко гола ще бием. Дали ще са 4-5-6. Берое победихме с 10:2. Гледахме готин футбол, а сега е мъка.
