Съперничеството между Левски и Славия е вече на 108 години. Съответно и враждебното отношение между привържениците на двата отбора също почти винаги е съществувало. Може би малко по-голяма е неприязънта от страна на белите фенове. Причините за това може да се търсят на много места. Но може би най-важната е, че на всеки, който обича Славия, му е трудно да преглътне, че някога неговият отбор и бил участник в най-голямото дерби на България, а от повече от половин век не е така. Така или иначе обаче поне до 1948 година двубоите между „сини“ и „бели“ са били най-чаканите в българския футбол и като във всяко истинско дерби – силите и балансът са били доста изравнени. Пак в онази епоха е имало и нещо като неписан закон и взаимно разбирателство между двата клуба. Според него те не е трябвало да привличат футболисти, които вече са носили екипа на най-големия им столичен опонент. Затова и в периода до Втората световна война игралите за двата отбора са твърде малко, а поради оскъдните, непълни, а за отделни мачове и липсващи данни, не можем да сме докрай прецизни за техния брой.
През пролетта фланелката на Левски ще носи един от най-перспективните млади български играчи в момента – юношата на Славия Филип Кръстев. След като детайлно се поровихме в статистиката, можем да отбележим, че халфът ще стане стотният футболист с мачове с белия и синия екип в Първа лига. Тук веднага трябва да направим две уточнения. В по-съвременната история има няколко души, които играха за двата тима, но конкретно за Левски участията им не бяха в шампионатни мачове. И поради това не попадат сред 99-те имена. Такъв е например случаят с вратаря Йордан Господинов. Той игра за Славия, а в Левски пази само при гостуването на Бран Берген във втория предварителен кръг на Шампионската лига през 2001 година, който завърши с благополучното за „сините“ 1:1. Подобни са случаите с още няколко футболисти, като разликата с Господинов е, че мачовете им за Левски са в турнирите за Купата, а не в Европа. Става дума за Михаил Михайлов, Бисер Тошев, Борислав Балджийски, Даниел Пеев, Стоян Ацаров, а отпреди Втората Световна война – Борис Секулов. Като заговорихме за предвоенния период, трябва да отчетем, че от него има поне двама доказани шампиони и с двата отбора – Пенко Рафаилов и Любен Гиков. Двамата стават първенци със Славия (Гиков само през 1930-а, а Рафаилов през 1928-а и 1930-а), а после и с Левски през 1937-а.
Разбира се, има и още много играчи, които са минали през школата на един от двата отбора (по-често това е Левски), след което при мъжете правят кариера в Славия, както стана наскоро с играчи като Георги Йомов, близнаците Петко и Андреа Христови, Светослав Вуцов. В „синята“ академия е бил и починалият през миналата година легендарен бранител на „белите“ Александър Шаламанов.
В последния шампионски отбор на Славия пък три от най-важните фигури бяха юноши на Левски, които са ставали и шампиони със „сините“. Става дума за Наско Сираков, вратаря Здравко Здравков и капитана Стефан Колев. На „Герена“ вече бе играл (но само в турнира за Купата на България) и футболистът, който единствен участва във всички шампионатни срещи на „белите“ през сезон 1995/96 – Стоян Ацаров. Само през есенния дял на този сезон пък мачове записа друг син кадър Владко Шаламанов. А халфът Диян Ангелов, който взе златен медал със Славия през 1996-а, го бе направил и две години по-рано с Левски.
Специално „сините“ фенове най-тежко понесоха това, което извършиха срещу любимия им отбор с белия екип Наско Сираков и Георги Петков. Първият допринесе за титлата на Славия през 1996 година, а на финала за Купата си играеше на „главички“ пред пълния с левскари Сектор А, докато техните любимци губеха мача. Пресен е споменът и от „мустака“ на Георги Петков през 2013-а, когато Левски изпусна титлата след 1:1 със Славия на „Герена“. В същия мач треньор на „белите“ бе Велислав Вуцов, който също дълго време беше сърдит за това, че Тодор Батков го изгони от клуба след загубата от БАТЕ Борисов през 2008-а.
Като стана дума за треньорите трябва да отбележим, че има доста такива, които са водили и двата отбора. Трофей с всеки от тях обаче е печелил само Иван Радоев. Той има 3 златни дубъла с Левски през 1946, 1947 и 1950 година, а през 1952-а взима Купата със Славия.
В историята на двата отбора сме виждали какво ли не при футболистите, играли за тях – бартери, наеми, преотстъпвания, скандали, че даже и репликата на Мариян Христов, който през 1996-а вече бе преминал от „Овча Купел“ на „Герена“, а бившият му тим стана шампион. Тогава той каза: „По-добре втори с Левски, отколкото първи със Славия“.
Вече има и петима чужденци, играли и за двата тима – Саша Симонович, Жуниньо, Дениран Ортега, Дарко Тасевски, а последният засега е Жуниор Мапуку.
Остава да видим какво ще направи Филип Кръстев, който ще направи числото на
двойните агенти трицифрено.
„Мач Телеграф“
