Ботев Пловдив не изпраща най-силния си есенен дял, но финалният спринт, който направи, дава надежда за плодотворна пролет. В основата на всичко това е старши треньорът Ферарио Спасов, който пое канарчетата на пожар след освобождаването на предишния наставник Желко Петрович. Феро познава отлично обстановката в клуба, защото през пролетта застана начело на школата на жълто-черните. Той винаги е приемал такива предизвикателства и никога не се е плашел да дава път на младите. За всичко това и за седемте поредни победи, които Ботев Пловдив записа при него, специалистът говори пред „Тема Спорт“. Със Спасов разговаряхме на базата на канарчетата в Коматево, а надеждата на специалиста е пак да води тима на Колежа, както при предишния му престой през есента на 2012-а.
Г-н Спасов, какво направихте с Ботев Пловдив, за да запише отборът седем поредни победи, какво променихте?
– Нищо не променихме. Просто възстановихме настройките на отбора, които ги имаше при Николай Киров (б.а. – треньорът бе освободен след края на миналия сезон, а на негово място назначен черногорецът Желко Петрович). Така че няма нищо специално в това, което направихме с момчетата. Повишихме нашата взискателното по отношение на кондиционната част. Имахме късмет, че по това време имахме две прекъсвания за мачовете на националния отбор и поработихме много сериозно в тази насока. Тимът се поуспокои и това се отрази на представянето му. Много важна бе работата през това време и на медицинския щаб, който успя бързо да възстанови тези играчи, които дълго време отсъстваха от отбора заради контузии. Това, че тези футболисти могат да играят футбол, го знаехме всички. Просто трябваше да го покажем и го направихме. Нищо толкова голямо не е станало, за да му се обръща толкова голямо внимание. Не е нещо извънземно, което Ботев да не го умее, а именно да побеждава. Пак казвам, върнахме настройките на отбора. Друго нищо не сме сторили, няма по-специални неща.
Когато поехте тима, очаквахте ли, че в края на есенния дял ще сте в битката за първата шестица и на четвъртфинал в турнира за Купата на България?
– Ако трябва да съм откровен – не. По обясними причини наблюдавах процеса, който се извършваше до напускането на предишния треньор. Бях много предпазлив в това какво ще се получи, защото не бях попадал в такава обстановка. Въпреки че съм минал през доста отбори и такива моменти в кариерата си. Но тук обстановката беше изключително тежка поради простата причина, че и феновете бяха недоволни. Знаете какви моменти имаше в Коматево след почти всеки мач. Напрежението бе сериозно. Доста от ръководителите напуснаха клуба. Ситуацията бе много сложна. Но да кажа, че съм очаквал да победим в тези мачове досега, трябва да излъжа. Да, имах надежди, но не очаквах, че толкова бързо отборът ще си стъпи на краката и ще започне да показва тези резултатни и вдъхновени игри, които направи напоследък. Така че и за мен бе изненада представянето на отбора в началото на периода. Но вече не е, като зная какво е настроението в състава.
Кое ви даде тази увереност да залагате на младите български играчи?
– Първо, сменихме начина на подготовка във всички елитни юношески групи през лятото. Те се подготвяха по една доста интензивна и тежка програма в кондиционно отношение. И най-хубавото е, че треньорите изпълниха това, което им беше поставено като задачи. Така тези момчета, които дойдоха в първия отбор, отговаряха на най-важното условие – да са на високо кондиционно ниво, като за мъжкия футбол. Те са минали през всички етапи на обучението в Ботев Пловдив. Но големият проблем при всички млади играчи е точно тази липса на готовност най-вече във физическо отношение. Те практиката, мачовете ги имат. Обърнахме много голямо внимание точно в тази част и затова не ме е страх да залагам на тях. Тези момчета го заслужават с качествата си.
Дълго ли се колебахте дали да приемете предложението да се завърнете на треньорския пост? Директор на детско-юношеска школа изглежда по-сладка работа…
– Пак ще съм откровен и ще кажа, че не се съгласих лесно да поема отбора. И то по простата причина, че аз бях пряк свидетел на това, което се случваше тук. Всеки ден наблюдавах тренировъчните процеси. Как и по какъв начин се подготвя този отбор. И
в началото бях изключително скептичен. Даже първото предложение го отказах. Защото виждах, че това, което се извършва с този отбор, не е правилно. Сам на себе си си казвах, че много трудно може да се излезе от това положение. Питах се и не намирах отговори. Но ръководителите бяха настойчиви в това да поема отбора като човек, който познава обстановката. Така се заеха с работата.
Един от доайените в професията сте в момента в Първа лига…
– Със сигурност не съм престарял, въпреки че всички моменти предразполагат доста бързо износване на психиката и нервите. Защото много от отборите, които съм поемал, са били точно в това положение – изисквали са доста усилия във всяко едно отношение. За да може после да станат нещата. И като се замисля, почти винаги се получаваха със съвсем малки пропуски в годините. Затова не се чувствам доайен. Макар че целият ми треньорски път досега мина в България, много добре съм запознат с всичко, което се случва. Няма какво да ме изненада във футбола ни и процесите. Продължавам, защото точно тези моменти, като тези сега в Ботев Пловдив, ме зареждат. След мачовете, след успехите и отношението на публиката и усмивките по лицата на играчите, особено на малките, си даваш сметка какво правиш. Всичко това не ми дава да остарея – насладата, че си бил полезен. Че си оставил нещо след себе си. Защото при нас, треньорите, нещата са преходни, бързо се променят.
Да, предполагам винаги ви е топлило, когато някой каже, че е станал това, което е сега във футбола, благодарение и на вас?
– Има доста такива, които могат да го кажат това нещо. Но в крайна сметка удоволствието от работата и нервите и напрежението си заслужават точно заради това нещо.
Как разпускате след напечените моменти?
– Публична тайна е, че съм страстен фен на риболова, но сигурно за догодина няма да ми издадат риболовен билет, защото много малко имах възможност да практикувам през 2019-а (смее се). Изостанал съм в това отношение, трябва да наваксам. Но наистина, сега съм доста ангажиран както с мъжкия отбор, така и в школата. Но когато човек планира добре нещата и има желание, има време за всичко. Сигурен съм, че хората ще оценят, че си вършим добре работата и е възможно да продължим с отбора в тази насока.
Иска ли ви се пак да изведете Ботев Пловдив на Колежа, както през 2012 година?
– Да, защото знам какво е. Предният ми престой беше там и усетих какво е да водиш отбора на Колежа, каква е атмосферата. И сега като говоря за това, което представляват трибуните, настръхвам. Отборът се нуждае от този стадион. Дано нещата да се решат. И премиерът гледа изключително сериозно на нещата, така че има надежда. Ботев заслужава публиката си на Колежа.
