България загуби поредния голям треньор. Поредният добряк, чиято усмивка винаги се появява, когато затворим очи и си го представим. Онова специфично „р“, което никога повече няма да чуем от мустакатия специалист. Ферарио Спасов остана на 61 години, след като загуби живота си при жестока катастрофа, причинена от поредния „джигит“ на пътя в събота.
Феро се е връщал към дома след мач на водения от него Дунав Лом срещу Локо Горна Оряховица от Северозападната Трета лига, когато близо до Шереметя неговият „Фолксваген Голф“ е пометен от бял спортен автомобил, движещ се с безумно висока скорост от 150 км в час на мокрия път. Спасов никога повече няма да може да чуе любимите си рок банди, да хвърля въдицата, разпускайки на някой язовир. Вече ще ни се усмихва от небето, а ние ще го носим в сърцето! Защото добрите хора никога не си отиват, яркият спомен за тях остава.
Върхът в треньорската кариера на Феро е шампионската титла с Литекс през 1999-а, когато е едва на 37 години. На 29 ноември 1998-а Литекс побеждава ЦСКА с 8:0 и нанася най-голямата загуба в историята на армейците. По-късно Ферарио Спасов става наставник и на червените. Треньорският му път преминава още през Олимпик Тетевен, Спартак Варна, Дунав Русе, Ботев Пловдив, Монтана, Берое, Етър, Левски Лом, Севлиево и юношеския национален отбор до 17 г. През пролетта на 2021-ва получава сърдечен проблем, който без малко да го откаже от една от големите му любови в живота – футбола.
Спасов е роден на 21 февруари 1962 г. в Дупница. Още на две години обаче семейството му се премества в Ловеч заради бащата Иван Спасов. „Съдба на футболното семейства. Баща ми вече се бе заселил в Ловеч, тъй като играеше за местния отбор Кърпачев“, разказва Феро. „Та и ние с него заживяхме в града на люляците, който и до ден днешен си остава моето любимо място в България“, говори с трепет през годините една от най-големите легенди на ловешкия футбол. Баща му се надява по-малкият син Венци да поеме неговия път на зеления терен, но става точно обратното. Ферарио хваща топката и тя става освен неговото хоби и негов път в живота. Родителите му го кръщават на италианския национал от 60-те години Рино Ферарио. Първите си стъпки във футбола прави през 1975 година в местния Осъм Ловеч. „Записах се на моя глава в спортното училище в Ловеч. Нашите искаха да наблягам над учебниците, но аз реших, че искам да вляза в паралелка футбол и така и стана. В моя випуск беше Гриша Ганчев, който бе в паралелката свободна и класическа борба“, разказва Феро.
Средно образование Спасов завършва с отличен успех и сребърен медал на Министерството на народната просвета през 1981 г.
Юноша е на Осъм Ловеч, играе като нападател. След като завършва средното училище, отива войник в Троян. В местния Чавдар прави първите си стъпки в мъжкия футбол. По това време се запознава и със съпругата си Мариета, от която има две дъщери. Дебютира за първия отбор на Осъм през 1979 и остава до 1983-та, когато преминава в Спартак Плевен. През 1986 се завръща в Осъм, след това и ЛЕКС, където през 1993 г. слага край на кариерата си след 11 сезона и над 350 мача с отбора от Ловеч.
През 1993-та е играещ помощник треньор на ЛЕКС Ловеч. Завършва НСА със специалност футбол. Състудент е заедно с Хубчев, Лечков, Арабов… През 1994 започва работа като треньор на Олимпик Тетевен, където е до края на 1996-а, когато поема за един полусезон Спартак Вн. В началото на 1997-а е назначен за наставник на Литекс и класира тима от Б в А група. През лятото на 1997 г. става помощник треньор на Димитър Димитров-Херо в Литекс, а оранжевите печелят титлата. През лятото на 1998 година е назначен отново за старши треньор на Литекс и е шампион през 1999-а.
От февруари 2004-та до февруари 2005 година Ферарио Спасов е начело на най-успелия български клуб ЦСКА, като е треньор в първия дял на шампионския сезон 2004/05. От януари 2006 до октомври е начело на Дунав Русе. От юли до септември 2007 година отново поема Литекс, а след това до юни 2012-а ръководи Академията в Ловеч, където открива десетки таланти, които и до днес играят по родните терени. Паралелно с работата в Литекс е и селекционер на юношеския националния отбор до 17 г.
През лятото на 2012-а е назначен за треньор на Ботев Пд. През май 2014 година поема Монтана, а после води Етър и Спартак Пл. От октомври 2015 до май 2017 година работи в Берое. От август 2017 отново е старши треньор в Монтана като остава в тима до началото на 2019 година. В края на март 2019-а е назначен за директор на школата на Ботев Пд, а през октомври 2019-а отново става старши треньор на канарчетата, които води година. На 16 март 2021-ва поема Левски Лом, като остава до май 2021 година и се оттегля заради проблеми със сърцето. Ръцете обаче го сърбят за работа и малко по-късно застава начело на Севлиево. На 13 септември 2022 година за трети път поема Монтана, за да напусне на 17 февруари 2023 година и да се върне в Лом, където тимът вече носи името Дунав и така до събота, около 17:00 часа, когато приключва земният му път, но не и този в сърцата ни. Светъл път, Феро!
Росен Ангелов/ „Тема спорт“
