В България, особено от началото на 21-ви век, неведнъж и два пъти ставахме свидетели на това как даден отбор закъсва в хода на сезона и или не го завършва, или все пак финишира, но едва кретайки и доигравайки само формално. За Втора лига това е съвсем обичайна гледка, но няколко пъти това стана и в Първа. Нещо, което е наистина жалко и е много тежка диагноза за състоянието на клубовете и глобално футбола ни. В момента най-мрачно изглежда бъдещето пред три от тях – Царско село, Берое и Арда. Регламентът на първенството е такъв, че поне един от тях на 100% ще остане в Първа лига и през следващия сезон, дори и да загуби с по 0:10 всичките си оставащи мачове до края. Просто защото през този сезон само последният в класирането ще изпадне директно, а предпоследният – отива на бараж. Въпреки това оставането в елита по спортен път невинаги означава и реално оцеляване в групата. Сега Берое и Арда са достатъчно напред, но също имат проблеми. В Стара Загора основният спонсор вече го няма, а в Кърджали се разделиха с няколко ключови футболисти. Всичко това показва, че даже и при Първа лига с 14 отбора трудно бихме могли да очакваме никой да не закъса, особено когато стане 16 от следващия сезон. А това още веднъж доказва, че увеличаването е грешно решение.
Само през 21-ви век имахме няколко случая на отбори, които закъсваха финансово в хода на сезона и това ги доведе до раздяла с много футболисти и изпадане.
Слава Богу, поне в последните години това не се случи с големи и фундаментални клубове за страната, а пострадали бяха такива като Витоша, Верея, Любимец. Но в по-ранни години подобна съдба сполетя далеч по-големи като Черноморец Бургас, Спартак Варна, Ботев Пловдив, Етър, Беласица.
Първата драма бе в Бургас през 2004 година. Тогава Черноморец изпадна след куп скандали между шефа Ивайло Дражев и голяма част от футболистите. Накрая сезонът бе доигран от голобради момчета, а общата бройка на използваните играчи бе 40.
Спартак Вн пък използва 35 през пролетта на 2005-а, в която записа само една победа и изпадна.
Беласица пък закъса през 2008/09, когато Костадин Хаджииванов вече не можеше да издържа клуба и също изпадна, а оттогава не се е връщал.
Ботев Пловдив фалира окончателно в ерата „Христолов“ и изобщо не започна пролетния дял на сезон 2009/10, приключвайки го с 15 служебни загуби. На Етър пък бяха начислени 4 такива през 2013-а, след като клубът игра с чужденци от целия свят в 26 кръга, а накрая домакинстваше в Сливен…
Любимец пък започна силно през 2013/14, успя да направи дубъл от победи над Ботев Пд на Станимир Стоилов, а треньорът на Левски Славиша Йоканович дори го сравни с Челси. Накрая обаче този тим изпадна безславно, след като смени почти всичките си футболисти, а през пролетта на 2014-а стигна само до една победа.
Не бяха малко и случаите, когато някои тимове, след като изпадаха, не успяваха да завършат или дори да започнат следващите сезони в Б група и отиваха директно при аматьорите.
Остава да видим каква ще е съдбата на застрашените сега и дори да доиграят сезона ще се превърне ли някой от тях в поредната боксова круша през пролетта, срещу която всички ще си оправят головата разлика. Но най-важното е да се намери механизъм, който да не позволява да се стига до такива трусове в отборите по време на сезона, колкото и да са те в Първа и Втора лига.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
