През есенния дял на първенството Лудогорец бе изпаднал в доста деликатна ситуация. Тимът допусна най-голямата загуба в историята си в евротурнирите – 1:7 от Нордселанд в Дания (б.а. – поражението е най-голямо и за роден тим, заедно с 1:7 на Локо Пд от Оксер през 1992 г). В първенството пък изоставаше сериозно от върха, въпреки че имаше отложени мачове. Тоест основните цели – европролет и нова шампионска титла, се изплъзваха от ръцете на разградчани. Тогава от клуба направиха много точен ход, макар той да бе и позакъснял! И буквално „извадиха от пенсия“ Георги Дерменджиев, вече на 68, специалистът за трети път пое отбора, в който е видно, че се чувства като у дома си. Първият мач под негово ръководство бе на 26 октомври миналата година – 1:3 от Фенербахче на „Шукрю Сарачоглу“. Макар и само на 2 тренировки, тимът изглеждаше по съвсем друг начин. Всъщност заигра като Лудогорец – агресивно и нападателно. Просто защото по друг начин явно не може.
Всъщност Дерменджиев не влезе като „слон в стъкларски магазин“, а просто сложи бели ръкавици и се зае с фини настройки. Защото само така можеше да се справи в ситуация, в която се изискват единствено победи до края на есенния дял на кампанията (б.а. – след двубоя в Истанбул орлите изиграха още 12 във всички турнири, като спечелиха 11 и загубиха единствено от Славия (2:3)).
Наставникът започна от съблекалнята, която се бе превърнала в разбунен кошер и явно се бе уморила от предшественика му Ивайло Петев, който бе изпуснал юздите. На 29 октомври Лудогорец победи с 3:1 Хебър. А най-важното от този двубой не бе някакво тактическо хрумване, поставянето на някой играч на нестандартна позиция или пък нещо друго футболно, а фактът, че авторът на първия гол Бърнард Текпетей направи над 30-метров спринт, за да поздрави Дерменджиев, след като опъна мрежата. Тоест треньорът върна настроението в отбора. Дали с индивидуални, или колективни разговори, но го направи. И накара играчите да вярват, че точно с този потенциал Лудогорец може да играе в групите на Шампионската лига. Е, за това има време, но смачканото самочувствие бе оправено и тимът успя да прескочи тази фаза на Лигата на конференциите и ще се изправи срещу Сервет за място на 1/8-финалите в надпреварата.
След като ентусиазмът бе върнат, дойде ред и на друг детайл. Той накара отбора да заиграе по-смело, А това стана, след като футболистите започнаха да поемат повече отговорност. Преди това те бягаха от подобно нещо като дявол от тамян. Просто защото при всеки по-сериозен гаф Петев не само ги сменяше веднага, но след това ги закотвяше на пейката или дори ги вадеше от групата. Така страхът от грешки изчезна, играта стана по-освободена. А в новата обстановка се разиграха доста хора, като цели 10 различни футболисти вкараха голове. Якуб Пьотровски пък мина на по-високо ниво и вече е един от лидерите в състава. При Дерменджиев ротациите станаха по-незабележими, залагаше се повече на оформеното ядро. И, въпреки това, мрънкащи нямаше.
От футболна гледна точка пък най-важното нещо, което Дерменджиев направи, при това пак отново фино – играта при статичните положение. В началото на кампанията всеки противник на континенталната сцена се възползваше от слабото подреждане на тима пред собствената врата. Орлите трепереха при всяко центрираме от фал или корнер. И това им костваше отпадането от пресявките в Шампионската лига, бе на прага да ги изхвърли зад борда дори в Лигата на конференциите, както и лидерството у нас. За подобрението в тази фаза красноречиво говори фактът, че тимът финишира есента с пет поредни победи, като допусна само едно попадение в този период.
Всичко изброено по-горе е много лоша новина за Черно море и ЦСКА-София, които искат короната на Лудогорец. Както и за Сервет, който е преодолимо препятствие в ЛК.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
