Лудогорец отпадна от Европа цели 7 месеца след първия си мач. Той беше в голямата жега в Косово и бе срамно загубен с 0:2 от местния шампион Балкани. Тогава треньор още беше Ивайло Петев и макар и орлите“ да елиминираха храбрите косовари, още тогава се видя, че отборът има известни проблеми, които няма да му позволяват да стигне до заветната цел – групите на Шампионската лига. Лудогорец отпадна още в следващия кръг – от палача на Левски – Опимпия Любляна. И точно това е съперникът, за който в Разград трябва да съжаляват. Защото едно отстраняване на словенците щеше да отвори по-широко вратите към втория по сила турнир – Лига Европа, където парите са малко по-големи от тези в Лигата на конференциите, но пък престижът е по-голям. В крайна сметка разградчани постигнаха програма минимум, елиминирайки Астана и влизайки в групите на третия по сила турнир. Срещите с Аякс и историческата победа в плейофа на Лига Европа си останаха само за престиж. Участието в груповата фаза беше черно и бяло – от позорното 1:7 срещу Нордселанд, реално коствало уволнението на Ивайло Петев, до великия успех с 2:0 над милионерите от Фенербахче, постигнат след завръщането на Георги Дерменджиев. Класирането към пролетната фаза на турнира със сигурност е голям успех, още повече след онова 1:7 в дъждовна Дания.
Така стигаме и до отпадането от Сервет. Отбор, който със сигурност е от по-ниска класа от Лудогорец и точно заради това в Разград трябва да съжаляват много. Има няколко фактора, които доведоха до това отпадане. Първият и основен е голямата пауза в първенството. Тя всяка година изкарва от ритъм „орлите“, които вече 10 години не успяват да се справят с първия си опонент в Европа след Нова година. Играчите на Георги Дерменджиев не излъчват свежест, като дори не успяха да наложат финален натиск за Сервет, който се беше прибрал в собствената си половина. Някои от основните играчи, които изнесоха тежестта на есенните битки – Бърнард Такпетей, Якуб Пьотровски, Клод Гонсалвеш и Оливие Вердон, са извън ритъм. Това се видя нагледно при грешката на португалеца за гола на Сервет. Целият отбор изглежда неуверен във фаза защита и сякаш играчите нямаха страстта и огромното желание да елиминират Сервет. Изнасянето не е като преди Нова година, а връзките между линиите изглеждат накъсани. Навярно Лудогорец ще влезе в топформа през март, един месец след началото на официалните срещи. Но кой да знае. Защото отборът не игра добре нито срещу ЦСКА 1948 за Суперкупата, нито срещу Черно море, нито в двете срещи със Сервет. Ако погледнем детайлно реванша, няма как да не отчетем, че „орлите“ трябва да съжаляват за пропуснатите шансове. Поне на първо четене сериозни пропуски направиха Сон, Квадво Дуа и Кайо Видал на три пъти. Ако едно от тези положения беше влязло, е много възможно днес Лудогорец да беше в урните за жребия за 1/8-финалите и сега да се радва на късмета, че им се е паднал Виктория Пилзен, а не Астън Вила, например.
Няма как да не отбележим и че сякаш стартовият състав, а и някои смени, не бяха най-точните. Например Руан и Рик са в чудесна форма, но и двамата останаха на пейката. И въпреки лошото начало те се появиха много късно на терена. Също така присъствието на Педро Нареси буди недоумение. Този футболист няма класата на своите съотборници и това се вижда от самолет. Но той не излиза от титулярния състав… Предвид лошото начало и неубедителната игра, влизането на Тодор Неделев изглеждаше задължително. Да, той няма физическия капацитет на Якуб Пьотровски, но полякът е класическа „осмица“, докато Тошко си е плеймейкър отвсякъде. Винаги можеше да даде последния пас, да набута топката, образно казано. Накрая Лудогорец игра с трима нападатели и логично с тях не създаде нито едно положение – защото бе отслабена халфовата пиния. Не изглеждаше нормално и първата смяна да правят швейцарците, а не Лудогорец… Но когато каруцата се обърне, пътищата са много. Шампионите приключиха своето евроучастие, което отново беше букет от емоции. Но като цяло положителните надделяха. А и финансовите постъпления си бяха много сериозни.
Димитър Пенев/ „Мач Телеграф“
